|
Д-р Иван Георгиев е роден на 21 октомври 1941 г. в София. Син на големия наш езиковед академик Емил Георгиев. Завършва медицина. Има две специалности - по вътрешни болести и гастроентерология. Заради участие в дейността на основаната на 1 септември 1955 г. в София Българска национална партия през 1957 г. е осъден на 5 години затвор. Няколко месеца лежи в ареста и през 1983 г. Автор на 18 научни публикации. Готви дисертация на тема "Ранна диагностика на туморите на дебелото черво", но поради ареста защитата й е провалена. Около Десети ноември със съмишленици възстановява структурите на партията под името БНРП и я оглавява.
---------------
- Какво става с БНРП, д-р Георгиев?
- Ние сме ударени много жестоко в сърцето, т.е. в нашата икономическа дейност. Просто тя е прекратена. След януари тази година това право ни беше иззето чрез премахването на стопанската дейност на партиите. У нас има подмолни действия, които са насочени срещу българския национализъм. Започна се една икономическа борба срещу нас, за да можем да бъдем лишени от всички извори и източници на средства, с които да развиваме нормална политическа дейност. Нека да прибавя и всевъзможните компромати, с които от години се руши моят личен авторитет. А всъщност така се руши не моят авторитет, а основата и базата на самата национална идея. Спомняте си медийния щурм на отец Гелеменов преди време. Той изобщо не си мереше приказките по вестниците и, говорейки за национализма като идея и като практика, всъщност хвърляше кал върху тази чиста идея. Въпреки че ние и досега поддържаме връзка с него.
- Под ваш контрол колко души има?
- Имате предвид силовите ни структури или партията?
- И двете.
- Партията ни официално наброява 7 800 човека. На последните избори поради голямото объркване, което имаше отначало, дори и в самия мен, ние дадохме инструкция на нашите комитети да се гласува за Симеон.
--------------
Ние очаквахме, че идването на царя означава нещо ново, което ще възкреси българското царство и неговата слава от миналото. За съжаление обаче той се обърна на 180 градуса. Всичко онова, за което приказваше - че България не трябва да бърза с влизането в НАТО; че България не трябва стремглаво и безразсъдно да се включи в тези т.нар. европейски структури по икономически и други съображения се оказаха само думи, думи, думи, както казва Хамлет.
---------------
Празни думи. С идването си през април царят по един удивителен начин отблъсна всички онези монархисти, националисти и пр., които, трябва да ви кажа, преди Десети ноември страдаха за тази идея и дори животът им беше поставен в опасност. Той, разбира се, и с мен не се срещна. И сега ние изведнъж виждаме царя в обкръжението на бивши агенти на Държавна сигурност, бивши партийни секретари и пр. Като че ли идеята, мечтата за обединение на БСП и голяма част от СДС отново в старата българска комунистическа партия се осъществява сега при царя. Тъй че ние отново вървим към светлото бъдеще на комунизма, пардон, на демокрацията... Аз очаквах възстановяване на българското царство, вместо това беше възстановена Османската империя. Вижте само колко министри и зам. министри турци има в правителството.
- А силовите ви структури колко души наброяват?
- В различните населени места е различно. Нека да не говорим за това.
- Имало ли е нападение, както се говори, на ваши хора над активисти на ВМРО?
- Не съм давал никакви инструкции да се нападат клубове на ВМРО. С Красимир Каракачанов се видяхме на един коктейл в посолството на Ирак на 17 юли във връзка с годишнина от революцията.
---------------------
Ние с него се познаваме още от 27 ноември 1989 г., когато се отбелязваше годишнина от Ньойския договор. Тук, в тази стая, на тази маса, сме водили дълги разговори по цели нощи. Аз никога не съм се държал като на някакъв пиедестал. У него обаче има до известна степен чувство на вождизъм. В посолството аз се приближих до него и казах: "Краси, искам да ти стисна ръката. Вие на тези избори бяхте много близо до успеха." На него дори му стана приятно.
---------------------
Даже в крайна сметка се разбрахме да се видим сега през есента, защото всички тези групи, които милеят за националната кауза, за да постигнат успехи, трябва да имат съприкосновение, единение, да не кажа - обединение. Аз дълбоко уважавам ВМРО като организация. Още повече, че прадядо ми и дядо ми по бащина линия са от Крива паланка. По майчина линия родът ми пък е от корчанските българи - също от Македония.
Разбира се, малко по-тежък е конфликтът между нашия комитет и комитетът на ВМРО в гр. Русе. Смятам, че ако централните ръководства на двете организации намерят общ език, тези конфликти ще се изживеят.
- Какъв е дневният ви режим?
- Режимът ми е тежък. Спя четири часа. Ставам сутрин в четири часа. Преди да отида на работа, се занимавам интензивно с физически упражнения. Вдигам щанги, оттатък имам едни специални чували - за ритане, за удряне, и прочие. Занимавам се и с бойни изкуства.
Аз поначало се поддържам в добра физическа форма. Едно време активно спортувах. Никога не съм преставал, дори и в затвора, дори и в единичната килия на ареста на "Развигор" 1. Сетне отивам в болницата. Следобяд, както виждате, аз съм непрекъснато обкръжен от хора.
- Кога сте лежал в затвора?
- На 1 септември 1955 г. в София, в параклиса на евангелистката църква на "Солунска" беше създадена Българската националистическа партия. От патриотични подбуди започнах активно да участвам в дейността й. Работех сред учениците в 6-о, 7-о, 8-о, 31-о и 34-о училище. Успях да привлека над 120 младежи към тази организация. Бях издигнат за ръководител на младежите в цяла България. Но във връзка с унгарските събития през 1956 г. обръчът около главите на българските интелектуалци и ученици се стегна.
И така през 1957 г., след Цветница, нас ни арестуваха всичките. Делото започна на 1 септември. Още не бях навършил 16 г. Но според чл. 108, ал. I и II, мен ме осъдиха като ръководител на младежкото политическо движение в цяла България на пет години затвор. От тях, поради това, че не бях навършил пълнолетие, прекарах три години зад решетките на Централния софийски затвор - след полета на Гагарин дадоха частична амнистия. Бях изключен от всички училища. Гимназия завърших като частен ученик с приравнителни изпити. Аз произхождам от фамилия на интелектуалци, баща ми беше професор, чичо ми - професор, и двамата бяха академици. Та баща ми успя да помогне и забраната да следвам падна. През 1962 г. записах медицина.
Арестуваха ме за няколко месеца и през 1983 г. Освободиха ме благодарение застъпничеството на Венко Марковски. След излизането ми от затвора ние започнахме бавно, постепенно да възстановяваме структурите на партията и за да не правим впечатление, това трябваше да става доста завоалирано - под формата на турнири по спортен бридж, литературни конкурси, музикални сбирки.
- Как ви възприемат обикновените хора?
- Ще ви дам прост пример. Една наша санитарка в болницата отначало ме гледаше стреснато. А после дойде и ми каза: "Абе, д-р Георгиев, за вас приказват едни такива страшни работи, а пък вие сте такъв добър човек". Моите студенти също, като завършат, ми се обаждат, за да се консултират не само по медицински, но и по чисто битови въпроси.
- Как възприехте 10 ноември?
- След 10 ноември ние се зарадвахме много, защото действително повярвахме, че идва нещо ново. Но се оказа, че всичко е програмирано.
---------------
Както болшевизмът, така и либерализмът, така и демокрацията са различни лица, маски на една и съща групировка, стремяща се към завладяване и към световно господство. САЩ са тяхното острие. Аз питам: имало ли е кътче на земното кълбо, където САЩ под различни миловидни форми като напр. "защита правата на човека", "борба за права на малцинства" и пр. да не са се намесвали.
--------------
И в резултат са загивали твърде много хора. Да споменавам ли за подводницата "Курск" например, която беше ударена с американско торпедо и това се знае от всички, макар че Путин крие тези факти; за бивша Югославия, за Ирак и т.н. Да не говорим за бомбардировките над беззащитна София през 1943 и 1944 г. Щатите са най-голямата терористична държава. Последните събития или т.нар. "терористична вълна" показаха обаче, че и те не са недосегаеми. Изведнъж всички тези хора, които дъвчеха дъвки и наблюдаваха пред телевизорите хвърлянето на бомби с обеднен уран и в Ирак, и в Югославия разбраха, че и те могат да бъдат уязвени. Аз не поддържам тази вълна на тероризъм, защото съм против това да загиват невинни хора, но съвсем честно и откровено искам да заявя мнението си: това беше една ответна реакция на човечеството срещу световния жандарм - САЩ.
- Вие ако бяхте на мястото на Буш, как щяхте да постъпите в тази сложна обстановка?
- Американският президент е една кукла. Други му дърпат конците - финансовите магнати. Аз ако бях на мястото на американския президент, първо щях да се боря за собствената си лична свобода.