:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 410,946,369
Активни 99
Страници 7,205
За един ден 1,302,066
КЛАН

Георги Костов е второ поколение музикант

Бащата на известния български композитор и настоящ ректор на Музикалната академия пеел в Парижката "Опера комик"
Надали има човек от поколението на днешните 30-годишни, който като дете да не си е тананикал поне веднъж "Детство мое пъстропера птица...", а по-късно "Да те жадувам аз...". Малко по-възрастните пък добре помнят един от ранните хитове на Лили Иванова "Без радио не мога". Техен автор е композиторът Георги Костов, който е и настоящ ректор на Музикалната академия "Панчо Владигеров".

"Щастлив съм, че през моя мандат на ректор академията имаше два юбилея - 75 години и сега, 80-и юбилей. Ще го честваме под патронажа на президента в края на октомври с концерт на лауреатите-студенти от различни конкурси", казва Георги Костов.

Не всички знаят, че композиторът е второ поколение музикант. "Баща ми е бил певец, изпълнявал е второстепенни роли в Парижката "Опера комик", разказва той. Баща му всъщност е



известният в миналото журналист Коста Георгиев.



Негова е била прочутата за онези години рубрика "Един час при", излизала в "Литературен глас" на Д.Б.Митов. Правил е интервюта с редица видни личности като Шаляпин, Жак Тибо, Бранислав Нушич.

"Бил е разностранна личност. Навремето са го приели в Художествена академия с конкурс. А в Париж е бил заедно с Васил Стоилов, с когото били неразделни приятели. Но понеже като българин не успял веднага да си намери работа, си опитал късмета в операта. Приели го, тъй като бил много музикален и с красив баритонов глас", обяснява Георги Костов. Най-напред Коста Георгиев се изявявал като хорист, но бързо получил второстепенни роли.

Той обаче не е единственият музикант в семейството. Съпругата му Василка Николова също пеела добре. Тя обожавала руските романси и сама си акомпанирала на китара. А мечтата и на двамата била детето им да свири на някакъв инструмент.

"Те ме насочиха към музиката. Честно казано,



мен ме теглеха инженерните специалности",



признава си композиторът. Най-напред той започнал да учи цигулка при бащата на Добрин Петков. Но понеже пръстите му били доста пълнички, бързо се отказал. "Клавишите като по-дебели се оказаха по-подходящи за мен", смее се той.

И така на 9 години започнал с уроците по пиано. "Не мога да кажа, че бях кой знае какъв пианист. Но после взех да хитрувам и да си измислям малки мелодии. Майка ми беше много против, защото мислеше, че така кръшкам от пианото. В крайна сметка това ми даде хляб", казва Георги Костов.

Първата си творба написал на 13 г. - романс за кларинет. А на 16-17 г. започнал и завършил първия български концерт за кларинет и оркестър. Точно него изпълниха тази година през месец май в Музикалната академия по повод 60-ия юбилей на Георги Костов.

Композиторът обаче не е завършил музикалното училище, а обикновена гимназия. "Бях приет като извънреден ученик в музикалното, но на тромбон, тъй като



свирех в духовия оркестър "Ботевата чета"



на 11-та прогимназия. Но тропнах с крак и казах на родителите си, че искам да уча за инженер. И завърших реална 9-та софийска гимназия".

Но пък го приели в Музикалната академия. Завършил я през 1966 г. в класа по композиция на проф. Панчо Владигеров, и то с отличие. И веднага го поканили за асистент. "От 1966 г. досега съм минал през всички стъпала на академичната йерархия до ректор", казва той.

През 70-те г. имал невероятния късмет да специализира хармония в Московската консерватория при едни от най-изтъкнатите тамошни преподаватели.

Творчеството му е толкова разнопосочно, че е трудно да се каже кое надделява - пиесите за деца, песните или пък по-сериозните произведения. "Но не мога да скрия, че големите ми успехи дойдоха именно в детската музика за професионални детски хорове." Свързва го трайна дружба с детския хор на БНР с диригент Христо Недялков. Специално за него е написал прочутите "Песни за животните" и "Три невероятни случки с животни", които получиха много международни награди на няколко континента.

Най-новото, което подготвя обаче е за възрастни - мюзикълът "Казанова", съвместно с драматурга Юрий Дачев. Премиерата трябва да е догодина в Музикалния театър. Иска да напише и нещо за пиано специално за малката си дъщеря. Може би точно за нея ще осъществи юношеската си мечта - да създаде концерт за пиано?

Не е тайна, че



Георги Костов е имал няколко брака.



Но голямата му любов изглежда е последната му съпруга, която му е била негова студентка. "Беше една от най-добрите и красиви. Не се отличаваше с особена любов към хармонията и най-ниската й оценка бе при мен. Но тя си отмъсти, като стана моя съпруга и ми роди дъщеря. И сега двете заедно си отмъщават, като ми създават проблеми", шегува се композиторът.

Между него и съпругата му има една съществена прилика - и двамата са музиканти по професия, но са се канели да станат инженери. В рода на Жасмин Костова обаче няма друг музикант, тя е първата. "Наложи се малко да се преборя с родителите си, които



смятаха, че това е несериозна професия.



Те искаха да се занимавам с математика. Бях много послушна дъщеря, но точно в този момент се опънах. Сигурно много ги е заболяло, защото независимо че завърших с отличен успех, казах: ще работя и сама ще си плащам уроците", разказва на свой ред Жасмин. Така една година работила и учила едновременно. Приели я в Музикалната академия.

Между другото Жасмин винаги е обожавала пеенето. Съучениците й често я карали да им изпълни "Без радио не мога", една от любимите й песни, написана от бъдещия й съпруг. "Имитирах Лили Иванова. Дори ме нарочиха, че тази песен е създадена за мен, тъй като бях известна с това, че постоянно слушам радио. А аз дори като негова студентка не съм си представяла, че ще му стана съпруга. Чак след като завърших, нещо се породи между нас. Той е много оригинален като човек, много жизнен и има чудесно чувство за хумор. А аз много харесвам жизнените хора, темпераментните."

В началото на съвместния им живот обаче се разминала с пеенето, защото Георги Костов й казал, че иска да си има съпруга, а не певица. Едва по-късно станала преподавател. "Нещата се завъртяха добре в тази посока, имам ученички с международно признание като Ина Кънчева, която пя с Монсерат Кабайе, Надежда Кръстева, Румяна Камчева", разказва Жасмин Костова, която от тази година е доцент.

Георги Костов признава, че една от мечтите му е била да направи децата си музиканти. Голямата му дъщеря от първия му брак - Весела Нейнски, стана певица. Малцина обаче знаят, че тя е започнала като пианистка. "Имам стари видеозаписи на Весела като ученичка, която свири произведения на Шопен, които са трудни за тази възраст. Но тя е левичарка и нещо не й се свиреше много на пиано.



Но пък се реализира сценично",



казва за нея Георги Костов.

От Жасмин е малката му дъщеря - Лили. Тя е завършила Музикалното училище в София в класа по пиано на Милка Митева, а специалистите веднага й предрекоха бляскаво бъдеще. Още като ученичка Лили имаше много солови изяви, включително и в зала "България", и записи за БНР и БНТ. През 1996 г. пък спечели специалната награда на конкурса "Млади музикални дарования", а две години по-късно - втора награда и един специален приз за най-ярко изпълнение в Международния конкурс "Албер Русел" в София. Носител е също на Гран при от Международния конкурс за пианисти в Кипър, което пък й донесе записи в тамошната телевизия и радио, и турне.

Преди две години лично Стефан Софиянски й връчи грамота за отлично представяне в национални и международни форуми. Миналата година Лили Костова завърши Музикалното училище със златен медал и веднага бе приета в академията в класа по пиано на Йовчо Крушев.

"Честно казано, доста късно започнах да се занимавам с музика - на 6 г. Но така



имах възможност сама да избера инструмента,



на който ще свиря", казва тя. "А избрах пиано, защото от малка слушах как свири и композира баща ми. По-късно осъзнах, че то всъщност е моят живот."
5563
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД