:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,023,706
Активни 116
Страници 27,368
За един ден 1,302,066
Интервю

Ахмед Доган: Симеон II има шанс да стане обединител. Дали ще стане, е друг въпрос

При друга ситуация с най-голямо удоволствие бих подкрепил Бонев, казва лидерът на ДПС
Снимка: Велислав Николов
- Г-н Доган, каква е тази програма на правителството, която обсъждате в Пампорово? Какво смятате да правите сега вие - правителствената коалиция?

- Парламентарното мнозинство преди десетина дена започна вече в съвсем конкретен формат да дефинира изпълнителните и законодателните приоритети. Затова беше формиран и екип. Естествено това закъсня, защото МВФ създаде проблеми във връзка с 11 септември, които не бяха предвидени отначало. Отначало рамката, която беше зададена, сравнително добре се възприе, но само седмица по-късно настъпиха промени. Ние сме твърде зависима страна и от МВФ, и от Световната банка, и от различните евроструктури. Т.е. макрорамката на управлението е зададена, тя не зависи много от нас. Степента на свобода на една политическа сила е твърде малка, тя е дефинирана.

- Корсет...

- Да, именно. Този корсет за съжаление твърде често не е ясен и на журналистите, а да не говорим за избирателите.

Накратко, макрорамката е зададена. Параметрите могат да се движат незначително и несъществено. Това, което ние искахме в началото с оглед да се увеличат вътрешният продукт и търсенето, растежът да се вдигне над 5% и т.н., в началото се възприе, но стагнацията в международен план доведе до корекции в изискванията на МВФ. Така че и бюджет 2002 се променя, променя се социалният вектор. Не е едно и също дали средната работна заплата е под 100 лева, или е 110 лева. Сега тези корекции на МВФ ще променят леко и законодателните ни приоритети.

Най-основният проблем ще бъде синхронизиране на работата между двете парламентарни групи. За голямо съжаление този въпрос се оказва доста по-сложен от въпроса за синхронизирането на управленската със законодателната програма. Взаимното опознаване, защото ние сме изградена партия с вертикална структура, а една партия с хоризонтална структура по-трудно комуникира с 60 местни представителства и общини, ето такива конкретни проблеми обсъждаме. Ние трябва да намерим формула за разрешаването им в крачка. Освен това в нашата дейност опитът е нещо много важно. Дори човек да е завършил Кеймбридж или Оксфорд, все пак е нужен опит. Едно е да наблюдаваш, друго е да създаваш политическата реалност. Надявам се, че тези няколко дни ще поставят традиция в нашите взаимоотношения, и то в коалиционното мислене. За огромно съжаление това все още като че ли липсва в българския политически живот.

- Защо не сте съгласен да подкрепите кандидатурата на президента Петър Стоянов? Какво по-конкретно не приема ДПС в сегашния президент? Моля за примери. Смятате ли, че в бъдеще той ще работи за връщането на Иван Костов на власт?

- Тук работната площадка е друга, г-н Томов. Вижте, Петър Стоянов може да се счита за успешен президент на една политическа сила. От сегашна гледна точка. От гледна точка на реалностите обаче, които тепърва ще се материализират в политическия живот, евроинтеграция и т.н., България има нужда не от партиен президент. България има нужда от обединяваща фигура, която да произвежда съгласие. Ако президентът е партиен, партизанщината, противопоставянето в обществото и нацията, което пък се отразява на институциите, неминуемо ще продължава.

Нашето предложение беше основните политически сили да седнат на масата и да намерят консенсусна личност. Дали ще бъде политик, интелектуалец, журналист, общественик, това е друга тема. Ние бяхме на мнение, че обликът на президента трябва да обедини не само дясното пространство, но и центъра, лявото. Искахме да изградим един стабилен център с оглед да постигнем баланс и с оглед самите институциите да произвеждат съгласие и консолидация в нацията и обществото. Най-големият проблем на България, особено с оглед на президентската институция, е да се създаде условие за преобразуването на етнонацията в гражданска нация.

Естествено, както забелязвате, аз избягвам да казвам точни неща от уважение към предизборната кампания на президента Стоянов. Според мен обаче Петър Стоянов не използва целия си потенциал и инструментал, който може да използва, за да се изгради като обединяваща личност не само в дясното политическо пространство, но и изобщо за всички политически сили.

- Преодоляхте ли личната си вражда с Богомил Бонев? Вярно ли е, че сте обсъждали неговата кандидатура с вице Емел Етем?

- Вярно е, създаде се подобно впечатление, и то с помощта на вашите колеги от масмедиите, че ние имаме някаква вражда с г-н Бонев. Трябва да ви кажа обаче, че аз бях първият, който подкрепи неговата гражданска позиция, когато излезе от правителството. Ако съм имал вражда, аз бих постъпил по друг начин. Той действително се показа като държавник. Загрижен за корупцията, за държавността. Така че не става въпрос за лично отношение. Но г-н Бонев създаде впечатление, особено сред някои региони на нашия електорат. Става въпрос конкретно за Кърджали. Може би това е било неволно. Иначе аз винаги съм ценял много високо неговия държавнически подход. Но времето си носи негативи. При друга ситуация с най-голямо удоволствие бих подкрепил г-н Бонев, защото действително той има излъчване на стабилност.

- Известно е, че отношенията ви с г-н Първанов са отлични. Възнамерявате ли да го подкрепите на втори тур, ако има такъв? И възможно ли е едно бъдещо правителство между НДСВ и ДПС да включва официално и БСП?

- Отношенията ни с БСП и особено с г-н Първанов през последните 2 години действително са на съвсем друго равнище. Една центристка формация трябва да си отгледа партньори и отляво, и отдясно от гледна точка на европейските норми за правене на политика. Да, имаше нужда от една левица с ясна политическа идентичност. Ясно е, че този процес се ускори в лявото пространство в лицето на БСП.

Същата потребност обаче страната има и от една дясна политическа сила с ясна идентичност. В момента няма такава. СДС тепърва започват да осъзнават цялостната ценност на християндемократическата партия, а и аз не съм убеден дали България има нужда точно от християндемократическа партия. България има нужда преди всичко от левоцентристки, десноцентристки политически сили, които да увеличават нивото на консенсус по основните приоритети на страната. Те не са само ЕС и НАТО. Възраждането на страната в ценностно отношение и като позиция на Балканите, и най-вече като повишаване стандарта на живот на хората предполага най-вече консенсус. Ние искаме да седнем на масата и да кажем: господа, дайте да видим стратегия за икономическо развитие на страната. В буквалния смисъл на тези думи. За това обаче е нужен консенсус. За голямо съжаление в това поле няма нито една крачка. Всяка партия, независимо дали е лява или дясна, прави програма и кани другите да я подкрепят. Т.е. основната цел от гледна точка на днешния дневен ред е да се изгради една консенсусна програма за икономическото развитие на страната.

- Казахте, че Симеон II е капитал за България и пръв, уникален шанс през тези 11-12 години. Бихте развили тази ваша теза в светлината на настоящото си сътрудничество?

- Симеон II създаде прецедент в най-новата история на Европа. Той промени цялостната политическа конфигурация в България. Естествено това си имаше и позитиви, и негативи, когато човек няма реална преценка за целия кадрови потенциал и когато този кадрови потенциал не е организиран, ще има и други проблеми, съвсем конкретни.

Но действително Симеон е капитал от няколко гледни точки. Първо от гледна точка на нашата визия. В страните с промонархическа ориентация той има силни връзки. Те са канал за лобиране в полза на България. И във финансовата сфера, и в икономиката, и в политиката. Симеон е капитал във вътрешен план в едно друго отношение. Той има шанса действително да бъде обединяващата личност. Това е шанс. Дали ще стане или не, е друг въпрос. Това едва ли ще стане с елиминирането на партиите. Това ще стане с увеличаване на полето на съгласие между политическите сили. Българинът е прекалено политизиран и много внимателно трябва да се подходи към неговия избор. Аз съм убеден, че българският политически елит не е готов да се възползва от факта, че Симеон II влезе в реалния политически живот. Вече има симптоми, че различните политически сили, различните политици започнаха да го приемат като един от всички. Като част от политическата класа. Но той няма да бъде капитал, ако бъде един от всички. Той трябва едновременно да бъде един от всички плюс още нещо, което другите нямат. Най-вече от гледна точка на обединителните процеси в страната. България има нужда от консенсусна личност, ние изпитваме дефицит на такива личности. Страната ни има нужда от хора, които имат мажоритарно влияние. Има нужда от държавници. За голямо съжаление ето сега, когато търсим кандидати за президент, много малко хора могат да бъдат в това поле на консенсус. Българинът е много взискателен, веднага му намира кусур какво е правил преди 10-20 години и т.н. Новият тип личност, която може да бъде обединяваща, явно трябва да бъде от по-новото поколение.

(Със съкращения)
759
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД