:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,023,862
Активни 115
Страници 27,524
За един ден 1,302,066
Сегашна стойност

Плачете преди Аржентина

Позициите на кабинета и Международния валутен фонд взели да се сближават. Чакаме поредния стенд-бай. Значи



сега трябва да мислим



внимателно за условията на новия кредит. Едно чудесно помагало за такива размишления предлага историята на аржентинския експеримент на МВФ. По времето на незабравимия рекламен поход за възхваляване на чудото "валутен борд" в края на 1997 г. именно Аржентина сочеха като най-светъл пример на фондовските успехи. Нека да видим ефекта от аржентинското чудо до днес. Резултатът е, че икономиката на Аржентина е мъртва. Лекуващият лекар, д-р М.В.Фонд, прави поредни усилия за съживяване. Затова преди месец инжектира свръхдоза от 8 млрд. долара в разпадащото се стопанство. Случаят остава безнадежден. Но пък дава надежда, че в България, следваща стъпките на Аржентина, ще успеем да се поучим от



историята на провала



на стабилизационния калъп с марка "МВФ". От 1983 г. насам Аржентина е сключила с МВФ 7 стенд-бай споразумения, 2 разширени финансови споразумения и два пъти е чукала на "Брейди-гишето" на Фонда за разсрочване на външния си дълг. За 18 години два пъти хиперинфлацията е омитала до шушка спестяванията на аржентинците. Въпреки лишенията в името на обетованата стабилност, т.е. обслужването на външния дълг, задълженията на страната гонят 150 млрд. долара, към 50% от брутния вътрешен продукт (282 млрд. долара през 1999 г.). За една година производството е спаднало с 25%, а БВП е намалял с около 12% от 1999 г. насам. Безработицата е достигнала 16%.

В сравнение с България аржентинската картина изглежда блестящо - със 7700 долара БВП на глава аржентинецът е направо богаташ в сравнение с жалките 1400 долара на българина. У нас и външният дълг тежи повече (70% от БВП), а безработицата ни е двойно по-голяма. Опитът на МВФ в Аржентина е ценен, защото доказа, че матриците му



разоряват и богати държави



До Първата световна война Аржентина е в десетката най-заможни държави. Днес е паднала до 38-о място не без заслугите на МВФ. Гафовете на Фонда започват през 1984 г. с плана "Аустрал", който трябвало да пребори с инфлация от 627% годишно. За година гениите на глобализма успeли само да увеличат инфлацията до 672%. Следващата 1986 г. Фондът предлага новия, още по-строг план "Примавера". В началото шоковата терапия потиска инфлацията до 90% годишно, но веднага скача до 343% през 1988 г., за да се стигне до 3080% през 1989 и 2314% през 1990 г. За разлика от България Аржентина не е преживяла краха на комунизма, но намесата на МВФ докарва същите разрушения. Едва



усмиряването с валутен борд



през 1991 г. успява да задържи неизменен до днес курса на песото, равен на един щатски долар. Както всички икономики с валутен борд, и аржентинската забавя растежа си. Износът на страната губи конкурентоспособност. Дупките в платежния баланс се запушват със заеми от МВФ - по милиард долара годишно от 1991 до 1998 и 1.5 млрд. за 1999 г. Разликата се допълва от "агресивна програма за приватизация". През 2000 г. планираните 3 млрд. долара от Фонда не достигат, за да удържат борда. Затова през януари 2001 г. МВФ отпусна спешно още 6.8 млрд., които стигнаха до септември. И новите 8 милиарда долара, отпуснати сега от Фонда, няма да стигнат за поддържане на борда. Вече няма какво да се продава повече и правителството трескаво търси заеми от финансовите пазари, където надбавката за аржентински книжа е 16.7% над дохода по американските. На вътрешния пазар лихвата е 90% годишно, макар песото да е все така вързано за долара. Чрез тази финансова преса



икономиката на стагнацията,



наложена от валутния борд и съпътстващите го ограничения, унищожава производителя. Никое производство не може хем да плаща 90% лихва, хем да расте. Много по-изгодно е да се влагат пари в държавни облигации, вместо да се организира производство. Приватизацията само предаде собствеността върху монополите в частни ръце. Новите собственици мигом вдигнаха цените на водата с цели 400%, на телефоните с около 20%. Формулата на тази антипазарна икономика е: приватизация + монополни цени + валутен борд = свръхпечалби и безпроблемно изнасяне на национален доход в чужбина. За да осигури вноските по външния дълг, МВФ е поискал да се намалят заплатите и пенсиите, и второ, правителството да заложи постъпленията от митата за залог по новите заеми. По плачевния аржентински път надолу ще върви и България. Освен ако не си вземем поука и свърнем овреме.
904
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД