:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 400,677,303
Активни 54
Страници 4,012
За един ден 1,302,066
РАЗСЛЕДВАНЕ

Секспаркинг под прозорците на хората

Българските проститутки в Страсбург го правят на светло и публично
В Страсбург човек може да изпита едно забравено в България удоволствие - да излезе на вечерна разходка, да подиша чист въздух, да се наслади на спокойствието. Рискът да стане жертва на уличен грабеж е незначителен - освен може би в крайните квартали на разноцветната имиграция. Най-приятни са разходките покрай многобройните ръкави и канали на плавателната река Ил, която се разклонява точно при навлизането си в града. Сутрин край тях жителите правят крос, денем децата карат велосипеди, вечер влюбени се наслаждават на усамотението си, а пенсионери тихо си бъбрят и гледат преминаващите кораби. Идилия в сравнение с дивите нрави, които завладяха улиците в България.

И докато човек крачи замислено и прави паралели между чуждото и родното, разбира, че България не е чак толкова далеч. В тишината ясно различава



звънка българска реч



"Ще се смръзнем. Трябваше да се наметна. Още малко и се обличам. Пука ми."

Три млади жени си разменят реплики за температурата в есенната вечер, която е леко прохладна, но не и студена. Едно яке или някоя жилетка са достатъчни. Но те се разхождат напред-назад само по шорти и чорапогащи, потропват на високи токчета, търкат си краката, за да се стоплят, пушат и се оглеждат. По-нататък по крайречната улица "Кей на Алпите", която минава зад лицея "Луи Пастьор" и води към казармата на Чуждестранния легион, се виждат и други групички от по 2-3 момичета, облечени като за плаж, а не за градска разходка.

Минавам покрай първите три и подхвърлям през рамо: "Добър вечер".

- Я, този говори български! - възкликва една мургавелка.

- Вие също, отвръщам й любезно.

- Да не си от България?

- А вие?

- От Варна.

Това е достатъчно за запознанството. Чувства се, че момичетата са общителни.

- Какво работиш? - пита по-бъбривата.

- Свободна професия, а вие?

- Не виждаш ли?

Мургавелката повдига жилетката, с която до момента пробва да се позагърне, и показва, че отдолу не носи нищо освен чорапогащи.

- Защо сте тука?

- Защото имам три деца и трябва да ги храня - едното на 10, другото на 5 и третото на 1 година. Те са при майка ми във Варна. Сега пак съм бременна - от българин, но ще го махам.

- На колко години си?

- На 26. А онази там ми е сестра, тя е на 18. Не я гледай, че е толкова бяла, ние сме различна боя. Четири сестри и един брат сме в семейството, но не си приличаме. Някои са съвсем бели, няма да речеш, че са цигани.

- Как се казваш?

- Мария. А сестра ми е Донка. Другата там е Юлия, тя е на 27 години, най-голяма е, нищо че е най-дребна.



Клиентът има право



През това време Юлия преговаря с шофьор на червена кола, спряла край тротоара.

- Иска теб, провиква се тя към Донка.

И основателно. Най-младата лови най-много окото. Светлокожа, гримирана като кукла, стройна - поне 185 см с токовете. Забелязва се отдалеч. Донка разменя с шофьора няколко реплики и му дава знак да завие на паркинга на десетина метра зад нас. Отгоре минава мост. Той се спуска между 4-5-етажни жилищни блокове. Все още не е късно и обитателите им шетат наоколо. Някои се прибират с колите и ги оставят на същия паркинг, други събират децата си от околните градинки. Осветено е от мощни лампи.

Мария за миг прекъсва разговора си с мен и повтаря на глас няколко пъти номера на колата, в която Донка се е вмъкнала, като казва на Юлия също да го запомни. След това продължаваме да си говорим.

- Тука е добре, защото е светло. Не мърдаме от това място. Има ги всякакви. Един веднъж ми доведе жена си. Вдигна й полата, за да ми покаже, че отдолу е гола, и ми предложи да ме води някъде. Разкарах го. Но такива като тоя са си само извратени, те не са опасни. Най-страшни са руснаците. Правят всякакви гадости. Откажеш ли им, пребиват те. На една от нашите й откъртиха ченето, защото нещо се дърпала. Тук е по-спокойно. От близо 3 месеца съм във Франция и само чакам да ми изтече срокът (на позволения безвизов престой), за да се върна. Отказвам се. Някои мислят, че ще станат богати. Глупости. Плащам за хотел 350 франка, трябва и да се яде. Я изкарам по 1000 франка на вечер, я не.



"Бизнес" без пазарлъци



Вероятно това е сумата, която сводниците оставят на нейно разположение, но тя не желае да говори за връзки с когото и да било. Представя се, сякаш сама е дошла и сама се оправя. Предния ден полицаи разгромиха българска проститутска мрежа в Колмар и Мюлуз, южно от Страсбург, и съобщиха, че проститутките заработвали по 4000 франка средно на вечер. 35-40 млади жени на възраст между 20 и 29 години били експлоатирани от 5-6 български сводници, сред които и една жена на 25 години. Тя също проституирала, но заедно с това събирала от подопечните й проститутки по 40 000 франка на вечер, които превеждала на свой "чичо" в България. За него полицаите предполагаха, че е глава на мафиотска банда за трафик на жени.

- Говориш ли френски?

- Не. Малко английски. Но и какво да разговаряш с тия? Те си знаят тарифата. 300 франка за е... и 200 за "свирка". Няма пазарлък. Като ме питат каква съм, казвам им, че съм унгарка. Унгарките повече се търсят. А тия не правят разлика.

- Не те ли е страх?

- Полицията ни пази. CRS (специалните части) обикаля. Минават всяка неделя и ни раздават презервативи от една кола. Дават ни лекарства и мехлеми. При по-големи оплаквания има една специална болница, където ни преглеждат. Не им се иска техните да си лепнат нещо и да го разнасят. Затова ни проверяват.

- Какви са клиентите?

- Всякакви. Главно французи. Идват и германци.

- А турци? Тук има турски квартал, а и отсреща в Германия са много.

- Турците много се лигавят. Губят ни времето. Искат да си говорим, да се галим. Кой ще се занимава с тях?

Междувременно Донка се връща. За 10 минути е "оправила" оня с червената кола.

- Как беше?

- Както всеки път. Но тоя беше по-чист. Французите много миришат. Не се мият.

- Ти кога дойде във Франция?

- Преди две години. Бях на 16. Не бързам да се връщам като кака. Вече свикнах. Какво да правя в България?

- Как ви търпят околните жители. Не ви ли пъдят?

- Понякога ни замерят с домати от прозорците, но и те свикнаха да ни виждат.

- А зимата не ви ли плаши? Все така на улицата ли ще я карате?

- Студено е, но се изтрайва. В колите е топло. Но има и такива, които идват на велосипед. Тогава караме на крак.

- До колко през нощта?

- До 3-4 часа. После спим до обед. И следобед пак излизаме.



Макар и незабележими, сводниците следят за "работното време". За да няма кръшкане, в някои сектори разкарват проститутките с микробус до определените им места. След това ги прибират на зазоряване, писа страсбургският вестник "Последни новини от Елзас".
982
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД