:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,415,177
Активни 66
Страници 8,305
За един ден 1,302,066
На гости

Бойко Богданов и Цветелина Малджанска - едно артистично семейство

Хосе Карерас избра да пее в България с най-очарователното ни сопрано, което освен всичко друго е и дипломиран лекар
Снимки: Николай Дончев
Сънувам те, сънувам те, сънувам те,

когато си до мене те сънувам

и воден въздух кротко се люлее,

и целият всемир блести в просъница

когато се приготвяш за излизане,

когато се завръщаш, те сънувам,

вратата озарила с ведрината си,

със теб нахлува тиха бяла музика

и в шлейфа ти играят млечни ангели

и сепнат, мракът плах трепти наоколо

и дишат в него плаващите китове



и сянката ми иска да е твоята!...



И светлите сърца на великаните

тъгуват с мен, когато те сънувам.

--------------

Този стих е написан специално за Цветелина Малджанска от нейния съпруг Бойко Богданов. И не е единствен. Най-очарователната ни оперна певица е от три години съпруга на известния режисьор и директор на театър "Сълза и смях". Синът им Александър е вече на 1,8 г. и прави първите си опити да твори. В случая - върху белите стени на новото им жилище.

"Опитах да измия рисунките, но май не е много сполучливо", притеснява се младото сопрано, докато ни налива ароматен зелен чай. В това време малчуганът бърка с шепа в чинийката с фъстъци, разпилявайки ги артистично върху масата и никак, ама никак не се трогва от строгия поглед на мама.

В интерес на истината Александър е доста кротко и послушно дете, мислено го сравнявам с едногодишната си палава щерка. И е като излязъл от бебешка реклама, толкова е чаровен.

Цветелина Малджанска го е отгледала почти сама, само от време на време й помагала майка й и спорадично режисьорът съпруг. "Но когато е при нея във Враца, ми става много мъчно. Започва да ми липсва", признава тя. Че го е отгледала сама, не би трябвало да учудва никого, ако ставаше дума за жена с по-прагматична професия или обикновена домакиня, разчитаща на доходите на съпруга си. Малджанска обаче е една



от най-перспективните ни млади певици



с доста ангажименти. Последният бе ролята на Джилда в "Риголето" в Софийска операта. През април ще има соло-рецитал и едно концертно изпълнение в зала "България", а наскоро тя бе одобрена лично от Хосе Карерас да пее с него по време на гостуването му в България.

"Организаторите на концерта тук - "Болкан мюзик ентъртейнмънт къмпани", са му предложили моето име. Той пожела да чуе записи и му изпратихме. Така ме одобри. Ще пея в края на първата и втората част на неговия концерт в София, след което имаме съвместно няколко биса. Много е вълнуващо, защото това е любимият ми певец. Като бях малка, рисувах и още пазя някъде детския си опит да го нарисувам", споделя сопраното. А съпругът й вметва: "Човешкото е да му го подариш."

Музиката свързала Бойко Богданов и Цветелина Малджанска. Преди време той постави в Софийската опера "Бохеми". А ролята на Мими в спектакъла изпълняваше Цветелина. Оттам започнала връзката им. Било любов от пръв поглед, огънят на която все още гори със същата сила, както при първата им среща. Това личи от погледите им, от начина, по който се докосват, от закачливо-милото отношение помежду им.

Цветелина е не само съпруга на Бойко, а и негова муза. Той е написал за нея опера - "Еленово царство". Догодина ще бъде представена пред публика с интернационален състав на един от големите международни фестивали. "Но най-хубавото е не къде ще се покаже, а че е продукт на любов", категоричен е Бойко.

"Мислим еднакво дори в дребните неща", допълва го Цветелина. Една вечер в бившата си квартира двамата се събудили импулсивно с мисълта, че леглото им не е на точното място. И в 2 ч. през нощта започнахме да местим една огромна тежка спалня. И я преместихме."

И в новия им дом предстои голямо местене, защото той тепърва ще се подрежда по вкуса им. Но част от интересните предмети вече са намерили своето място. Необикновена икона стои върху пианото в кабинета на Бойко. Рисувана е



по всички канони на православната иконопис,



но е върху камък. "Един ден при мен дойде млада жена, цялата в черно. Каза ми, че не се познаваме, но иска да ми подари нещо. Разказа, че е била в много тежка депресия и дори възнамерявала да се самоубие. Но гледала моята постановка "Гледалото..." и решила да смени възгледите си за живота, да живее и да се бори. Оказа се, че е художник, завършила е реставрация. Подари ми тази каменна икона. Как да не обичаш и да не вярваш в Пътя си? Това е нещото, което осмисля всички усилия, които полагаме в невероятно сложното и тежко духовно поприще на съвременния свят, тук", казва режисьорът.

След което ни води до една картина, поставена в дневната. "А това е "Комедия на слугите". Автор е Мишел Сант, костюмограф в "Комеди Франсез", син на Жорж Санд. Оригиналът ми е подарен от един френски художник, лауреат на техния най-висок приз за сценография - наградата "Молиер". А този долап е на 1000 години и също ми е много скъп спомен. Принадлежеше на баща ми - д-р Богданов. Въпреки че няма място тук, аз продължавам да си го обичам, защото като дете много му се ровичках из чекмеджетата. Както сега, и този змей извършва същото деяние", сочи малкия си син Бойко.

Трите големи страсти на режисьора са тарамбуките, броениците и тюбитейките. Преди години се радвал на ударни инструменти от всички краища на планетата. "Но имах неблагоразумието да позволя на моята дъщеря тийнейджърка от първия ми брак да празнува рождения си ден с приятели. И от тарамбуките не остана практически нищо. Но това е животът", философски обобщава той.

Тежка съдба имат и броениците. "Допреди да се срещнем със Цветелина, което се случи преди малко повече от три години и което бе едно



от най-хубавите събития в живота ми,



споделях един по-различен модел на живеене - модела на артистичната бохема. Имах над 800 броеници от всички краища на света. Редовно ги затривах в някое нощно такси. Сашо Илиев на два пъти ми донесе броеница от Тибет, направена от кост на тибетски як, с 18 черепчета. И двете загубих. За втората даже ме е срам да му призная." Подобна съдба сполетяла и част от тюбитейките. Семейството обаче веднага вади няколко и ги нахлупва със смях за снимка.

Сред по-интересните предмети в дома им са две стари рамки за картини, които стоят празни. "Никога няма да ги напълня. Те са от наследството на моята баба и дядо. Дядо ми е бил военен музикант, основател на един от първите български духови оркестри. Прякорът му е бил Атанас Революцията. Моят род, подобно на много такива в страната, е разцепен на две. Едните са активни бойци против "фашизЪма и капитализЪма", а другите - "врагове на народа". Та този дядо беше от първите. Бил е и гостилничар. Другият пък бе от "враговете" и бе кръчмар. И двата рода обаче дохождат в България с Илинденско-Преображенското въстание", разказва режисьорът. Родителите му пък са лекари. Баща му е бил патоанатом, а майка му, която сега е при тях, е пенсионирана лекарка фтизиатър.

Семейството придобило жилището не по наследство. "Видяхме го и се влюбихме в него, а иначе кооперацията е еврейска, от 30-те години", обяснява Цветелина. Малцина знаят, че тя е завършила медицина. Такава била детската й мечта - да стане лекар. Дори 3 години специализирала неврология в ИСУЛ. Другата й голяма любов била операта. Влюбила се в това изкуство, когато била на 8 години. И оттогава



вярвала, че един ден ще стане певица



Първият й учител е примата Александрина Милчева. Цветелина пък е първата й ученичка, познават се от 18 години. "Между нас има особена и много силна връзка. Аз я чувствам като втора майка. Всичко, което съм научила и постигнала, е благодарение на нея. Много й вярвам", казва сопраното.

В рода си Цветелина не е първата, която се занимава с музика. Майка й е вокален педагог и хоров диригент, а баща й - учител по физика.

Детската мечта на Бойко пък била да стане оперен певец. "Бил съм на 5,5 г., когато в един летен ден съм издебнал баба и дядо във Варна, облякъл съм си дебелото зимно палто, напълнил съм една туристическа раница с 2 кила картофи, обул съм обувки "Пионерки", нахлупил съм шапка и съм тръгнал по стълбите надолу. И слава богу, че една комшийка ме видяла и попитала къде отивам. Отговорил съм: "Отивам да ставам оперен певец." Та тя ме е върнала. Много години минаха оттогава. Фамилията бе разделена на две - дали да следвам във ВИТИЗ режисура, или да стана ученик на Панчо Владигеров по композиция. Но ето че животът ме събра с оперен певец. Аз съм един щастлив човек. Сбъдна се детската ми мечта. Щастлив съм, че с Цветелина правим живота си", обобщава Бойко Богданов.
 
Оперната прима свири на пиано от 10-годишна.
 
Режисьорът показва една от картините, подарена му във Франция.
 
Стаята на Александър е най-пъстра.
 
Майката на Бойко Богданов живее временно със семейството. Кабинетът на режисьора е пълен с книги и все още не изглежда така, както той би искал.
 
Иконата върху камък Бойко получил след едно от представленията на своето "Гледало".
 
В къта, обособен като трапезария, семейството е подредило снимки и картички от цял свят.
7119
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД