|
всички са добре дошли
Любимката на фамилията - кокершпаньолът Лора, посреща с радостен лай познати и непознати. Наскоро Лора се е разделила със сиамския котарак Джулиан, с когото е израснала. В момента Джулиан живее при дъщерята на Бояджиеви - Илина. Нейният дом е в съседство до родителите й. Тя е завършила информатика, а след това и история. Момичето е само на 23 години, когато през 1990 г. се захваща със собствен бизнес. Днес фирмата на Илина внася всичко необходимо за офталмологията - от цветните очни лещи до най-прецизните хирургически инструменти.
Подобно на сестра си и Константин, синът на Бояджиеви, се справя успешно със своята професия. Кръстен е на своя дядо по бащина линия и живее и работи в Ню Йорк. Той е роден в Америка, където завършва икономика и приложна математика. Бояджиев-младши е номер едно на факултета си, затова има много предложения за работа. Той е направил кариера, която е рядкост, дори и за натурален американец. Константин е вицепрезидент на "Бизнес Риск Мониторинг Груп" в "Джей Пи Моргънс Корпорейт Мениджмънт Груп". Отговаря за рисковите застраховки в бизнеса. Прави основните разследвания и анализи на фирмата. Занимава се с кредитните ограничения, финансови баланси и др. Когато разказват за Илина и Константин, Бояджиеви казват, че са случили на деца.
Генерал Бояджиев признава , че е мечтал за професията на разузнавач още от юношеските си години и
не съжалява за своя избор
Тя обаче му е отнела възможността да наблюдава как растат Илина и Константин. Разбира се, дала му е и много. В МВР като лейтенант той се запознава с бъдещата си съпруга Радка, която тогава е с по-висок чин от него - старши лейтенант. Тодор Бояджиев изповядва, че е благодарен на съпругата си за здравото й рамо, на което винаги се е облягал в случай на нужда. И признава, че тя му осигурява стабилния тил, когато има неприятности и вътрешни противоречия. Затова генерал Бояджиев казва, че в неговия живот не важи английската поговорка "Моят дом е моята крепост", защото крепостите понякога се превземат лесно. Той обича френската мъдрост, че зад всеки успял мъж има жена.
Госпожа Бояджиева застава зад своя съпруг, когато през май 1992 г. той депозира два рапорта на бюрото на тогавашния министър на вътрешните работи Йордан Соколов. Първия - с адрес до министър-председателя Филип Димитров за освобождаването му от длъжността секретар на МВР и втория - до президента Желю Желев за превеждането му в запаса. Мотивите му са ясно и категорично дефинирани.
"Не исках да участвам в новото политизиране на МВР
и поредното му превръщане от инструмент на националните и обществените интереси в инструмент на политически интереси", си спомня днес Тодор Бояджиев. Цели 26 години от 30-годишната му трудова кариера в системата на МВР минават в българското разузнаване. 13 от тях са в научно-техническото разузнаване и 13 - по линията на външнополитическото разузнаване. Бояджиев извървява цялата йерархична стълба от разузнавач до заместник-началник на ПГУ, а в паралелния си живот под легенда стига до зам. търговски представител в системата на външната търговия и пълномощен министър в Министерството на външните работи. Междувременно получава и пълномощия на "посланик на добра воля" на Оклахома. Изкарва два мандата в САЩ. Когато президентът Желев го пита какво ще прави занапред като 52-годишен офицер от запаса, Бояджиев отговаря, че ще продължи да работи за МВР и за българското разузнаване. През 1993 година генералът създава обществена асоциация "Български евроатлантически разузнавателен форум", като среща отново в лицето на жена си силна подкрепа.
Не само обич, но и
голяма духовна общност свързват Тодор и Радка
В редките си свободни часове двамата обичат да се разхождат из природата, да слушат съвременна музика и да обикалят китайските ресторанти на София. Бояджиеви са поклонници на съчуанската кухня, която е по-лютива и пикантна от останалите 5 вида основни китайски менюта. Радка има и свои кулинарни специалитети, които приготвя в удобни за нея дни. Готви гювеч и няколко вида баници - със сирене, праз лук и спанак. Г-жа Бояджиева признава, че със съпруга си не са чревоугодници. Сутрин закусват винаги само чай с мед и после всеки заминава на работа. Вечер генералът релаксира със сърфиране из Интернет, а съпругата му се грижи за 90-годишната му майка Мара и за различни неща от бита. Понякога в късните часове двамата си пускат кънтри музика или песента на Веселин Маринов "Мълчаливо хоро", която им е любима. Тя разказва за съдбата на тракийските бежанци, които напускат завинаги своите домове и родни места.
Днес Съюзът на тракийските дружества, на който генерал Бояджев е от 1990 година зам.-председател, и Политически клуб "Тракия" , на който е председател, защитават интересите на 800 хиляди бежанци от Тракия и техните наследници. 170 организации има съюзът в страната.
Неслучайно не само Тодор Бояджиев, но още 11 депутати са избрани в новото Народно събрание с гласовете на тракийските потомци. "Рядко можете да ме видите в събота и неделя в София", казва генералът. Тогава той пътува до своите избиратели в Бургас и Странджанско. Ако е свободна, с него е и съпругата му Радка.
Тодор Бояджиев смята, че в неговата кариера
понякога му е помагало чувството за хумор
Като главен секретар на МВР той посреща за разговор посланик Шифтър. Той тегли поучително слово пред Бояджиев, че българите са искали да убият папата. Генералът му казва, че тази история с обвинението прилича на един виц. Веднъж съдят един американец, че е разбил една каса само защото са намерили в гаража му инструменти за рязане на метал. Човекът се оправдава пред съда с думите: "А кога ще ме съдите за изнасилване, тъй като също притежавам необходимия инструмент за това?" Шифтър се разсмива и си тръгва видимо доволен от чутото. Генералът споделя, че след това неговият приятел посланик Монтгомъри му доверил следното - през 1990 г. най-разказваната история в Държавния департамент на САЩ бил диалогът между Шифтър и Тодор Бояджиев в София.
Днес една от мечтите на генерала е да напише за своя тракийски корен - по бащина и майчина линия. За дядо си Лефтер Мечев, който е един от организаторите на Преображенското въстание в Странджа.
Като обобщение за най-типичното за фамилията си Бояджиев казва, че мъжете в нея случват не само на деца, но и на жени.
|
|
|
|