:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,439,762
Активни 57
Страници 5,968
За един ден 1,302,066

Избор с политици на шията

Удивителна е способността на политиците да разчитат грешно посланията на избирателите си. Типично в свой стил те обясниха обидно ниската активност на частичните местни избори с това, че хората не виждали смисъл да гласуват за кмет за половин мандат, че било събота, а времето било хубаво, че електоратът се бил уморил от зачестилите вотове... В такива размисли би имало някаква логика, ако подобно електорално поведение бе прецедент, а не традиция.

За съжаление реалността е по-различна. Последният вот още веднъж по категоричен начин доказа, че избирателите нямат доверие в сегашните участници в политическия живот - и в партиите, и в т. нар. независими кандидати, които са на една дупка разстояние от създаването на собствена политическа сила. Хората отдавна са разбрали, че нямат шанс да бъдат чути, ако използват най-демократичния начин да изразят своето мнение - чрез бюлетина. Те не очакват общината или държавата да започнат да изпълняват поне част от вменените им по закон задължения, която и политическа сила да дойде на власт. Те знаят, че могат да привлекат вниманието върху проблемите си и евентуално да извоюват тяхното решаване само с драстични действия, които да нарушат удобството на политиците и да застрашат техния имидж - блокади на пътища или боклук до шия например. Какъв е смисълът да отстояваш гражданска позиция, ако онова, което си подкрепил или отхвърлил с бюлетината си, веднага след вота бива видоизменено или забравено заради някакви по-висши, "национални" интереси? Защо да четеш програми, които са извадени под индиго и не отличават, а унифицират всички кандидати - и за кметове, и за депутати, и за премиери? Как да повярваш, че една партия има сериозно намерение да промени порочното статукво, след като тя години наред е част от него - участвала е в създаването, съхраняването и използването му? И какво значение има за кого ще гласуваш, след като границата между управляващи и опозиция е гъвкава до неприличие?

Затова все по-малко стават хората, които все пак гласуват, макар и с отвращение, за по-малкото зло. И все повече са онези, които не намират достатъчно отвращение у себе си, за да отидат до урните. Не е вярно, че те са равнодушни към проблемите и бъдещето на страната. Негласуването също е отношение. Ако се направи експеримент и се въведе черна бюлетина например - за всички, които искат да упражнят правото си на глас, които имат позиция, но не намират подходящ кандидат, който да я отстоява, и затова гласуват срещу всички, ще стане ясно, че големият победител на последните избори - и парламентарни, и местни, е отрицанието на съществуващите партии, на тяхната демагогия, на тяхната неспособност да защитят интересите на избирателите. През 2001 г. то докара на власт Симеон Сакскобургготски, през 2004 г. вкара "Атака" в парламента, през 2005 г. направи Бойко Борисов кмет. Историята показва, че е само въпрос на време и те да влязат в познатия коловоз и да разочароват по-голямата част от подкрепилите ги, но стартът им винаги е летящ.

Не така виждат нещата политиците. Въпреки очевидните и натрапващи се изводи нито една партия не потърси вината за пасивността на българите в себе си, в поведението си през изминалите години. Всички по традиция се обидиха на онези, които не гласуваха ("чакат някой друг да им реши проблемите"), и на онези, които предпочетоха опонентите им ("заслужават си онова, което ги чака, след като за тях има значение харизмата, а не програмата"). Констатации, изречени след първия и след втория тур на изборите с почти садистична наслада. Придружени с високомерни коментари, че въпреки недораслия електорат съответната партия и този път се е представила достойно. Доста странно разбиране за достойнство - пред урните отидоха по-малко от 30% от хората, имащи право на глас. Това не е повод за гордост, а за харакири. Но партиите мерят своето влияние по особен начин - спрямо себеподобните, а не спрямо доверието на обществото. Затова едната била първа в повечето градове, втората се титулува единствена алтернатива, третата - първа сила вдясно, и т. н. Нищо, че всички те, взети заедно, не могат да привлекат вниманието и на една трета от населението в съответния град.

Има нещо още по-тревожно - за пореден път партиите получават червен картон от избирателите, но не желаят нито да напуснат играта, нито да променят поведението си, нито даже да изхвърлят дискредитираните лица. Задоволяват се с констатации, че е ударен шамар на политическата система и трябва да се върне доверието в нея, защото анархията е опасна. Но в техните планове връщането на доверието не минава през евентуално изпълнение на собствените обещания, през болезнена дисекция на недъзите и вътрешна реформа например. То минава през провала на опонента. Партиите у нас разчитат главно на протестния вот, на разочарованието от управляващите в даден момент, което ще прелее към тях достатъчно проценти, за да ги докара на власт при следващия вот. И са готови да чакат и 4, и 8, и 12 години, ако се наложи, докато дойде техният час. Те никога няма да признаят, че са се провалили в управлението. Те винаги ще твърдят, че хората не са ги разбрали и оценили. Те са деструктивни по своята същност - могат да се отличат само когато са яростна опозиция, а не когато разполагат с цялата власт, за да работят в полза на обществото. Всъщност те изобщо не знаят как могат да бъдат полезни на обществото. Техният поглед не стига по-далеч от дупките, кучетата, боклука и минималното вдигане на заплати и пенсии. Те винаги се борят с последиците, а не с причините за проблемите. Нямат никаква визия за отговорностите на държавата и общината, камо ли воля да ги прилагат на практика. Така е по-лесно, въпреки че е доказано неуспешно. Затова са като воденичен камък на шията на обществото и то все по-често ще си задава въпроса: има ли нужда от такива партии, от такива партийни елити? И докога въпреки роенето, мултиплицирането и модифицирането на политически сили избор на практика няма да има?
30
3753
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
30
 Видими 
07 Ноември 2005 21:41
ех, разправяхме ви няколоко човека преди парламентарните избори че най-звучния шамар по статуквото е да не участваш във фарса, да не направиш това което всички политици искат от теб - да пуснеш вота си, който легитимира властта. ама кой да слуша?! ще се усетят хората че единсвения начин да се смени играта е да откажем да я изграем, преди да се сменят правилата така че народния вот да не е подменен и опорчен още преди да е пуснат в урната, ама ще е вече много късно, защото ще сме доказали на себе си и света че не можем да се управляваме сами и пак ни трябва "голям брат" да ни "оправи"
хората продължават да вярват на чудеса и на всеки избори послушно да гласуват, макар че гласа им на практика нищо не решава, защото който и да избереш при системата в която оперира накрая става все същия боклук. играят хората на нагласената лотария и се чудят защо все им вземат парите и нищо не печелят. сменят комплекта щастливи числа, мислят умни системи да надхитрят статистиката, търсят щастливи поличби за дадена комбинация, обаче пак и пак се оказва че сами са се прекарали.

Редактирано от - Pavlik Morozov на 07/11/2005 г/ 21:47:27

07 Ноември 2005 22:04
Малиии, чак се повърнах да вида да не съм писала аз таа статя, ма не съм била аз...Теодора Пеева

_______________________
Руши се, руши се, руши се...удобното ИМ статукво.
07 Ноември 2005 22:09
Хубаво го е рекла Теодора Пеева.
То партиите че са калпави, калпави са. Ама и ние, избирателите, не знаеме какво искаме.....Нейсе.
07 Ноември 2005 22:13
Партиите са реакция на очакванията на обществото - ако то поиска нещо, все ще се появи партия, която да му го предложи. Е, много от партиите реагират забавено - все още реагират на общественото мнение отпреди 2 мандата.

_________________________________________
Първо ми изядоха, после ми разрушиха подписа
07 Ноември 2005 22:26
само лека фактологична корекция. в
през 2004 г. вкара "Атака" в парламента
май има грешна цифра . получава се добра градация, но датите не отговарят
иначе статията е много добра



Редактирано от - Pavlik Morozov на 07/11/2005 г/ 22:42:19

07 Ноември 2005 22:47

Защо в този брой има няколко материала, които казват буквално едно и също ?
07 Ноември 2005 22:48
Щото темата е с най-голяма относителна тежест сред вълненията на обществото.
А гледните точки са различни и ко влезнеш утре по това време, ще видиш как форумци масово са възхвалили таа авторка и оплюли онаа доцентката.
_______________________
Руши се, руши се, руши се...удобното ИМ статукво.

Редактирано от - `Kaily на 07/11/2005 г/ 22:50:01

07 Ноември 2005 23:37
калки, от СЕГА като зачепкат някаква тема и се подсигуряват че колкото и малка част от вестника да прочетеш все ще стигне до теб. вчера например имаше над 6 материала посветени на ББ. по-предния брой пък бяха зачекнали здравеопазването. захапат ли тема я дъвчат от вси страни, за да набият и в най-твърдата глава манипулацийката дето им е наум. но пак повтарям - тая статия е добра

08 Ноември 2005 00:35
Теодора Пеева - поздрави! -
08 Ноември 2005 00:48
...И докога въпреки роенето, мултиплицирането и модифицирането на политически сили избор на практика няма да има?



Явно, докато не заиграе дървото!
08 Ноември 2005 01:54
Дъвкано и предъвквано. Партиите така, партиите иначе. Ама какво следва от това, хич не казва госпожата.


Например, като е все едно с избори или без избори, дай да насрочим следващите избори за след 40 години. Дотогава Станишев ще е жизнеспособен. Президента пък да го направим доживот. Партиите можем да ги консолидираме в единен фронт (ЕФ, да не се бърка с ОФ) по квоти с постепенно институционализиране и отмиране. Ми така я, нема си играем на шикалки.

08 Ноември 2005 01:55
ТИНТИРИ-МИНТИРИзми по време на Демокрация?!
Когато Мнозинството от Народа е НЕдоволно, значи, че Управляващите НЕ изпълняват Волята на Мнозинството от Народа! А щом е така- това НЕ е Демокрация, а е НЕдемокрация в условията на "Демокрация"!!!
Да търсиш у Мнозинството от Народа КРИВИНИ, вместо у "Демокрацията", у "Системата"/ или у "Моделья", както казваше тук един форумец!/- това си е чиста проба ДЕМОКРАТИЧЕН ТИНТИРИ-МИНТИРИЗЪМ! КАЗАХ!
""А§§§§§ТАКА-А-А-А-А!"...
08 Ноември 2005 01:55
Браво Теодора.......
08 Ноември 2005 04:13
Добра статия.А ойо много добре го казва дамата че требва да се сменят елита и лидерите на всички парти с нови млади и способни политици.Прочетия още веднаж.
08 Ноември 2005 09:06
доста лозунги, доста възклицания, доста патос, обаче къде са фактите и къде е анализът?

най-напред са цифрите. разликата в гласувалите на парламентарните избори през 2001 и 2005 година е около 480, 000 души, което е 7% разлика върху броя на възможните гласоподаватели. Т.е. разликата не е драматична и не е много ясно откъде идва тая разлика. Би било интересно да чуем некоя друга хипотеза по въпроса, обаче йок - чуваме само възгласи. Нисък е само броят на хората, гласували на кметските избори - обаче защо? политиците ако не друго поне дават някакво подобие на обяснение.

"Хората отдавна са разбрали, че нямат шанс да бъдат чути,
ако използват най-демократичния начин да изразят своето
мнение - чрез бюлетина. "

Това е теза, обаче къде са фактите или разсъжденията, които я потвърждават? Моето наблюдение е точно обратното - хората изразяват своето мнение чрез бюлетината съвсем точно. Като изключим аномалните резултати след Лукановата и Виденовата зима, хората масово, принципно и постоянно гласуват за тази партия или кандидат, които обещават най-големия гювеч. Естествено, в повечето случаи това са празни обещания, които не могат да бъдат изпълнени. Минава време и хората се "разочароват" от партиите, които са избрали, вместо да разберат, че отговорността за избора на политическата структура, която предлага нереални неща си е на избирателя.

"Те не очакват общината или държавата да започнат да
изпълняват поне част от вменените им по закон задължения,
която и политическа сила да дойде на власт. "

Моето наблюдение обаче е, че хората масово не разбират или не искат да разберат какви са вменените по закон задължения на общината и държавата. Вменените по закон "задължения" са прости - от парламента ясни закони; от съдебната власт ефективно и бързо разрешаване на споровете, възникнали при прилагането на законите; от държавната администрация - пъргаво приложение на законите за всички.

Вместо да очакват това обаче, хората масово очакват от "управляващите" друго - работа, доходи, субсидии, регулиране на цени и т.н. Естествено, каквото се очаква, това и става - с малката разлика, че при такова поставяне на нещата и липсата на интерес към вменените по закон задължения, разните му "силови" групи и лобита естествено получават по-добро представяне пред "властта", със последващите плачевни резултати.

След което обаче избирателят се отмята от своята отговорност по въпроса, с удобното извинение, че видите ли "всички били еднакви" и "нямало избор".

Най-после, ролята на пресата, която в нормалното общество е един вид колективна памет и съвест, в българското общество е сведена до някакво си първосигнално лозунгово грачене - като това по-горе, което замества анализа със въпросителни и играе по самолюбието на гласоподавателя, успокоявайки го, че вината не е в него, а в партиите и кандидатите.

Аз пък искам да питам, а откъде са тея партии и кандидати? От марс?
08 Ноември 2005 09:20
Теодора Пеева
От доста време не бях чел нещо разумно.
08 Ноември 2005 09:21
харесват ли ти, или не политиците и партиите, има три варианта:
първият - гласуваш с или без отвращение
вторият - правиш своя партия заедно с единомишленици или се кандидатираш сам в опит да промениш това, което не ти харесва
третият - не гласуваш, продължаваш да хленчиш и чакаш някой (добрият цар, добрият премиер или пък танковете) да оправят нещата. по-късно продължаваш да хленчиш (по добрия цар, добрия премиер или пък танковете)
08 Ноември 2005 09:29
Четвърти-не гласуваш а взимаш една тояга и брулиш, брулиш, докато не останат круши!
08 Ноември 2005 09:38
Статията и авторката.
08 Ноември 2005 10:08
Добра снимка на обществото в България днес, края на 2005 година. Между редовете се виждат и ненаписаните, но подразбиращи се класически въпроси "Кой е виновен?" и "Какво да се прави?".
Когато се каже, че нещо не ни харесва е само първата стъпка. Втората е да кажем и защо не ни харесва. Има и още стъпки след това. Защо ли доста рядко се публикуват неща различни от първата стъпка и доста рядко се изброяват реалните алтернативи?
08 Ноември 2005 10:08
Добре, Теодора Пеева! Добре констатираш!
А оттук - накъде? Да дирим спасение при мутрите?
08 Ноември 2005 11:02
Изборът на ББ е абсолютно закономерен. Дори очаквах много по-малък процент за лелката. Както е закономерна и победата на "Атака" на следващите избори.
08 Ноември 2005 11:37
ТАПА,
айде, моля, без тапизми, а?!
08 Ноември 2005 12:02
ми то... подобна ситуация е имало и през 23-а година ако не се лъжа... всички партии са в цукцванг, Стамболийски поетапно заменя функциите на армията с Оранжевата гвардия, и недоволните от това военни си спретват една "генерална промяна"

по-късно в учебниците по история това сме го учили като "монархо-фашистки" преврат, нищо че по това време другаря Адолф още не е сънувал "Моята борба" ама карай... А Мусолини е главен редактор на ултралеви вестници...

ама не останаха доблестни офицери, нема гииии....
08 Ноември 2005 12:24
И от мен за статията.Праграфе, това нашето не е ДЕМОКРАЦИЯ!Това е ПАРТОКРАЦИЯ (както мноо точно отбеляза Ламбовски в изборната нощ).А решаването на проблема почва откъде-от признаването на съществуването му!Също като при алкохолиците.И сега сите викат към партиите, партийките и т.н.:"Алкохолици сте бре", А те:"Не сме бре!".Засега...Докато не се погледнат в най-близкото огледало...Надявам се-ще се разпознаят...
08 Ноември 2005 13:02
Най-много ме дразни когато според социологическите проучвания някои политици започнат да се хвалят и дори си вярват, най-нагло цитират това в очите на опонента и народа. Опомнете се бе избирателят все още не си е казал думата , при такива изявления никога няма да гласувам (и не само аз) .
08 Ноември 2005 13:43
Хубава статия.
Имам предложение за деиствие : нали виждате какво става във Франция ? Защо не се емнем по Бояна, Драгалевци и Симеоново пък да позапалим няколко коли и няколко палата ? И да видим после кои как ще управлява !
08 Ноември 2005 14:42
Джингаров, ти чуваш ли се към какво призоваваш? Добре, че форумците са мислещи хора. А ти правиш ли разлика между френската интифада и мутренските къщи по околовръстното? Де е Ямбол, де е Стамбул...
08 Ноември 2005 16:12
Maripoza,
Хехе, чете някои внимателно значи.
разбира се има и други начини да се оправи положението в БГ : живуркане, кипене из форумите, псуване, живуркане, гласуване, лафене за политика на кафенце/ракиика, гласуване... И след 100 години току виж сме докарали зрялата демокрация и у нас. То толкова им трябваше на западните държави, че и повече дори...
А ти се опитваи да си отговориш на въпроса : как може да се накаже политик, хоито си нехае за народа ? С избори ли ? Със съд ли ? Приятно мислене. !
08 Ноември 2005 22:47
Избирателите просто ги няма в България
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД