:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,012,954
Активни 125
Страници 3,299
За един ден 1,302,066
Клан

Елисавета Консулова-Вазова първа у нас рисува голо тяло

Дъщерята на голямата художничка Бинка Николова твърди, че днес семейството не струва пукната пара
Снимки: Семеен архив и Александър Михайлов
Бинка Николова е дъщеря на известната наша художничка Елисавета Консулова-Вазова (1881-1965 г.) и на д-р Борис Вазов (1873-1957 г.). Тя е любима племенница на народния поет Иван Вазов. Събина или Бинка (кръстена е на баба си Съба Вазова) е на 12 години, когато писателят умира. Тя си спомня как през 1917 година чичо й гостува през лятото в Костенец, където майка й го рисува сред природата. Иван Вазов цени високо таланта на своята снаха и се радва на нейните успехи. За времето си Елисавета е изтъкната художничка не само у нас, но и в чужбина. Тя е един от пионерите на пленерната живопис в България. Любимият й жанр е натюрмортът. Автор е и на редица изпълнени с живописно майсторство портрети и картини на тема "Цветя".

Още с постъпването си през 1897 година в Рисувалното училище Елисавета има революционни възгледи. Тя е разочарована, че се преподава рисуване само по гипсови модели. Влечението й към по-свободната живопис по натура не намира отдушник в предвидената програма. Като момиче тя е принудена да скицира от човешката анатомия само кости и мускули, докато мъжете в училището имат по-различна програма.



На нежния пол не е позволено да рисува голо тяло



от натура, защото директорът и преподавателите се боят от обществен скандал. При тези ограничения Елисавета започва да се бунтува срещу забраната и застава начело на недоволните девойки. Тя се явява пред директора, професор Иван Мърквичка, и успява да обори у него страха. Така общият курс, в който се рисува пет семестъра по гипсови отливки - бюстове, ръце и крака, завършва с рисуване по натура. Под ръководството на Ярослав Вешин Консулова е първата наша художничка, която рисува голо тяло от натура и то не само в черно-бяла техника, но и с бои.

През лятото на 1906 г. животът на Елисавета се променя. Тя се омъжва след драматични перипетии за най-малкия брат на Иван Вазов - Борис. Още като ученичка художничката цени високо творчеството на големия ни писател. Дори на чина си издълбава с ножче неговата фамилия. Майка й Ана Хаджипаньова обаче не одобрява симпатиите на дъщеря си, защото Вазови не са богати. Тя се страхува, че Елисавета няма да има средства за картините си.

По това време Ана е сама, тъй като съпругът й Георги Консулов умира през 1902 г. В културното си развитие девойката е била подкрепяна предимно от баща си, който е високоинтелигентен за времето си търговец. За да помага в издръжката на семейството си, Елисавета става учителка по рисуване. Тогава тя вече е влюбена в Борис и среща съпротивата на майка си. Вазовият брат заминава за Париж и изпраща на приятелката си писма на адреса на нейна съученичка.



Седем години трае епистоларната им връзка,



докато Борис взема докторат и се връща в България като адвокат. В София Вазов и Консулова сключват брак и започват да разрешават с лекота семейните си проблеми. Борис получава в наследство парцел земя от роднината си Кирко, брат на дядо му Минчо Вазов. На този парцел той строи къща, като се впуска и в политиката. От своя страна, Елисавета иска да продължи образованието си в художествена академия в чужбина и същевременно да бъде добра съпруга. Младата жена е в ужас, тъй като се бои от мнението на патриархалните си роднини. От страна на Борис тя среща подкрепа. Изненадваща за нея е и реакцията на свекърва й - Съба Вазова. Старата сопотчанка пише на снаха си кратко, но пълно с обич и много топлина писмо:



"Чедо, разбрах твойте мъки



толкоз тайни. Заминавай!" През 1909 г. Елисавета тръгва за Мюнхен с две малки деца - едното на непълни две годинки, а другото едва на четири месеца. Борис остава в София, за да упражнява занаята си и да печели пари. В Мюнхен Консулова се записва в курса на проф. Книр , който дава положителна оценка на работата й. Стегнатите форми в богата слънчева гама за нея са откровение, към което започва да се стреми. "Дама в бяло" и "Портрет в бяло" са характерните й картини от този период. Вече в София проф. Ярослав Вешин взема още недовършения й портрет "Дама в бяло" и го изпраща през 1911 г. на югославската художествена изложба. След пет години Консулова излага в Прага няколко картини, посветени на културата на българската жена.

Динамичната й дейност на художничка не пречи на грижите й за дома. Тя наема Петра от едно шопско село и учи девойката как да готви и гледа домакинството. Петра е добрият дух на семейството. Тя царува в кухнята на Вазови чак до 80-годишната си възраст.

Бинка е запомнила, че баща й и майка й са били заети непрекъснато с обществена работа. През Балканската война Елисавета Консулова



служи като самарянка в Ямбол и Лозенград



и като доброволка в холерната зона на Чаталджа. През това време Борис Вазов става народен представител от Народната партия и полека-лека зарязва адвокатската си професия. Занимава се и с журналистика. Той е един от силните автори и редактори на в. "Мир" на Михаил Маджаров. В периода от 1927 до 1932 г. Борис е изпратен като пълномощен министър в Чехия. Тук Консулова урежда свои изложби и запознава обществеността с културата и бита на българската жена. През 1929 г. тя изнася на Международен конгрес в Прага доклад за българския национален костюм. Събира колекции от шевици, килими, накити, костюми и проучва растителните багрила на старите килимари. Пише статии по вестници и списания и става известна като добра преводачка на художествена литература от френски, немски, руски, английски и чешки. В продължение на много години тя издава списание "Дом и свят" и е председател на дружество, което ратува за повдигане на домашната култура у нас.

Заедно със съпруга си Борис, който е определен от Иван Вазов за негов наследник, Елисавета започва да издава творчеството на народния поет. Художничката подема и различни инициативи за културното развитие на българските жени и деца. Тя е една от създателките на първия куклен театър у нас. Свръх еманципирана за времето си, Консулова организира женски спортни и туристически дружества.

Тя държи трите й дъщери - Елка, Събина и Ана, които възпитава много строго, да бъдат волеви и целеустремени натури. Действително те



наследяват характера на майка



си и нейното чувство за обществен дълг. Елка завършва с отличие рисуване и математика в Карловия университет в Прага. Тя е талантлива художничка, но след като се омъжва, се отдава предимно на семейството си. Ана става известен лекар-гинеколог в София. Събина завършва графика към Пражката академия за изобразителни изкуства. Специализира в Париж през 1935 година.

Тя е може би най-интересната жена във Вазовия род след баба си Съба Вазова. Бинка обикаля като студентка с приятелката си, французойката Жермен Руяр, с колело цяла Холандия и Белгия. Двете разглеждат всички музеи и паметници на културата. Като скъп спомен от това си пътешествие Събина пази шала на Жермен, който тя й подарява на раздяла. Оттогава досега дъщерята на Елисавета Консулова прави невероятно интересни гравюри върху дърво. Предпочитаният от нея материал е крушата.

През 1935 г. Бинка се омъжва за архитект Борислав Николов, който започва работа в Сопот при строежа на Вазовите машиностроителни заводи. Това е най-хубавият период в живота на двамата. Музеят на Вазов е току-що открит и Бинка общува всеки ден с миналото на своя род. Младата жена рисува с часове стария Сопот. След време, когато повечето от възрожденските къщи и улици са разрушени, единствен спомен за тях остава в картините на Бинка. Те са изложени в постоянната галерия в старото училище на Рада Госпожина в Сопот. Днес любовта към градчето Бинка е предала на своя внук Борислав, който е архитект. Младият мъж пише поезия, но според баба му това още нищо не означава. Другият й внук Цоньо учи биология и пее в студентския хор към СУ "Св.Климент Охридски". Той е взел от Бинка страстта към пътешествията. Засега двамата мъже нямат намерение да напускат България.

Докато 94-годишната племенница на Вазов пише на компютър своите спомени, дъщеря й Ана я посещава по няколко пъти на ден. Ана е доцент по латински език в СУ. Тя е и една от талантливите ни преводачки от италиански. Бинка не обича да стои без работа. Тази си черта тя е наследила от своите родители.

"В нашата къща кипеше живот. Майка ми организираше в свободното си време курсове по рисуване. През деня салони, през нощта спални вагони - това беше домът ни. Зад нас стоеше баща ми и ни поощряваше. А днес за жалост семейството не съществува, то не струва пукната пара. Затова назаднахме", казва Бинка Николова.
 
94-годишната Бинка Николова пише на компютър спомените за своя род.
 
Като ученичка в Рисувалното училище в София Елисавета Консулова се влюбва в Борис Вазов.
10082
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД