:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 400,711,745
Активни 82
Страници 12,901
За един ден 1,302,066
Кулинария

Неугледният хрян е баща на кренвирша

Той не е само мощна подправка. В корените му е скрита малка аптека
За произхода на хряна се знае сравнително малко. Някои учени твърдят, че произхожда от провинция Бретан във Франция, други смятат за негова родина влажните местности по поречията на Дон и Волга в Русия. Сигурно е, че в античността не е употребяван от гърци и римляни, тъй като няма никакви писмени сведения за него. А хрянът не е подправка, чийто вкус и мирис да останат незабелязани. Едва ли автори като Плиний или Колумела щяха да го пропуснат в своите съчинения, нито пък Апиций щеше да лиши от неговата мощна и категорична ароматна атака някой от знаменитите си сосове.

В диво състояние многогодишното тревисто растение Armoracia Lapathifolia Glib от семейство Зелеви се среща в цяла Европа, но по-логично е да се приеме, че качествата му първо са били оценени от славяните в Еевропейския североизток. От тях Западът го е взел да си подправя с него колбасите и варените меса и да прави горчицата още по-люта. Акад. Иван Странски ("Диви и културни растения в България," С., 1963) обръща внимание, че руското му име "хрен" във Виена е станало "крен". Оттам идва думата кренвирш, която е видоизменена от Krenwurstchen и означава наденички с хрян.

От английското му име Horseradish (конска репичка) би могло да се предположи, че дълго време на Острова само конете са оценявали неговите качества. Което в никакъв случай не го омаловажава, като се има предвид, че в историята на Англия е имало мигове, когато половината царство се е предлагало за един кон. Поне така твърди Шекспир.

Френското му наименование raifort е малко по-почтително и може да се тълкува като "силен лъч" - явно заради острата му миризма, която трябва да е впечатлявала галските носове. За първи път хрянът като храна и лекарство е споменат от германката Хилдегард през XII век, а от XVI век французите започнали да го култивират. В българската кухня е познат и се използва от векове. В някои краища го наричат със старославянското му име хрен. Той дори е успял да подлюти фолклора. "Хрян и пелин" се казва за крайно зла тъща или свекърва. Около Дряново правят джуркана коприва, която поднасят с хрян и оцет. В Банско го сервират с месото от капамата.

Невзрачният на вид корен много прилича на онези баби и дядовци, дето стеснително го продават по пазарите. Само който го познава, знае какво богатство отнася вкъщи. Без неговата строга намеса телешкото варено често си губи смисъла. С острия си мирис и приятно лютив вкус той дава характер на някои иначе безизразни варени или печени меса. Заради неговата способност да убива микроби и бактерии често бива изпращан на важна мисия в туршиите и при киселото зеле. Освен че възбужда апетит и подобрява храносмилането, той е една малка аптека. В народната медицина сокът от неговите корени се препоръчва при подагра, ревматизъм, камъни в бъбреците, грип, ишиас, плеврит и още няколко заболявания. Заради способността му да образува витамин В1 в човешкия организъм се прилага при нервни разстройства. Установено е също, че хрянът понижава нивото на кръвната захар и това го прави подходящ за болни от диабет. От него се прави и "вино", което помага при астма. Все пак лекарите препоръчват да не се прекалява.

Чудодейните свойства на хряна са доказани и научно след специални изследвания в Института по биология към БАН (вж. д-р Елена Димитрова, "Фунгистатични свойства на хряна", С., 1950 г.). Установено било, че неговите летливи фракции спират развитието на плесени и бактерии и препятстват гнилостните процеси. Това се видяло след дълги опити с месо, бели сливи, круши и грозде. Оказало се, че затворени с настърган хрян, продуктите се съхраняват необичайно дълго време - месото шест дни, а плодовете с месеци. Без да разбират от биология, някои винари открай време го слагали в пелина, а бабите пазели с него от разваляне крушовата туршия и грозденицата. Но важно било и науката да си каже думата.



Класически сос от хрян

Продукти: 50 г брашно, 50 г масло, 100 г сметана, 500 мл бульон, 150 г хрян (един корен), сол.

Брашното се пържи в маслото до златисто. Разрежда се с бульона до получаване на рядка кашица. Сваля се от огъня и се прибавя сметаната. Сосът се разбърква добре, посолява се и се добавя настърганият хрян. Оставя се няколко минути да къкри на слаб огън, за да омекне острата миризма на хряна.



Хрян с масло

Продукти: 1 пакетче краве масло, 2 с. л. ситно нарязан магданоз, 1 с. л. ситно настърган хрян, 1 с. л. лимонов сок, сол.

Маслото се разбива на пяна и към него се прибавят останалите продукти. Сместа се разбърква добре и се изсипва върху алуминиево фолио. След това се оформя като руло и се оставя в хладилника да се стегне. Преди поднасяне се нарязва на кръгчета с дебелина половин см. Това е много добра пикантна гарнитура към варени и печени меса, твърдо сварени меса и колбаси.



Кокошка с хрян

Продукти: 1 кокошка, 1 връзка корени за супа, 1 малък корен хрян, 2 с. л. брашно, 2 с. л. разтопено краве масло, 3 с. л. сметана, магданоз, черен пипер, сол.

Кокошката се сварява в подсолена вода заедно с корените за супа. Брашното се запържва в маслото, но без да потъмнява. Сосът се разрежда с малко бульон и когато стане готов, отгоре се настъргва хрянът и се добавя сметаната. Месото се изважда от бульона, нарязва се на парчета и се подрежда в чиния. Отгоре се залива със соса, поръсва се с черен пипер и ситно нарязан магданоз. Подходяща гарнитура са зеленчуци, задушени в масло.



Свинско със сос от хрян и горчица

Продукти: 600 г свинско месо от корема, 2 връзки корени за супа, 1 корен хрян, 2 ябълки, 1 с. л. оцет, 1 ч. л. захар, 2 ч. л. горчица, черен пипер, дафинов лист, сол.

Почистеното месо се нарязва на парченца, посолява се леко и се оставя да отлежи няколко минути, след което се задушава 5-6 минути заедно със ситно нарязаните ароматни корени, залива се постепенно с 3 ч. ч. гореща вода и се вари на тих огън до омекване. Към соса от вареното месо се добавят хрянът и ябълките, настъргани на ренде, горчицата и подправките. Сосът се посолява на вкус и се вари още 3-4 минути. Разделеното на порции месо се поднася със салата от кисело зеле, варени картофи или варен фасул.



Ябълкова майонеза с хрян

Продукти: 1 опаковка майонеза, 1 с. л. ситно настърган хрян, 1 ябълка, сол, черен пипер, 2 с. л. кисело мляко, лимонов сок.

В майонезата се разбъркват настърганата ябълка, хрянът, киселото мляко и подправките. Подходяща е за варена или топло пушена риба и варени бели меса.



Хрян със сметана

Продукти: 1 кофичка сметана, 1 корен хрян, 1 ч. л. лимонов сок, черен пипер, сол.

Сметаната се разбива с лимоновия сок, черния пипер и сол на вкус. Добре е хрянът да се настърже направо над съда със сметаната и да се разбърка веднага, за да не потъмнее. Този сос може дълго да се съхранява в стъклен съд в хладилник. Подходящ е за печено или варено прасенце, варено или печено телешко месо.





Страницата подготви: Ясен Бориславов



Текстове към илюстрациите:

1. Трима френски готвачи и един италианец мислят дали следващия път, когато приготвят омари, да не направят към тях и някакъв специален сос със хрян. Французите са склонни да експериментират, но италианецът (с мустаците) не е съгласен.

2. Защо е толкова доволен майстор Ченг (с бялата шапка)? Той току-що е спечелил голямата награда на хонконгския кулинарен фестивал с пилешки бутчета в сос от хрян.
4747
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД