:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 422,086,995
Активни 85
Страници 22,294
За един ден 1,302,066
Апаратни игри

СБЖ се бори със себе си и май ще се победи

Партиите могат да се скъсат от смях - вечно критикуващите ги журналисти попаднаха в капана на манипулиран конгрес
Ако скандалът на конгреса на Съюза на българските журналисти в събота и неделя бе станал на конгрес на някоя партия, медиите щяха да я скъсат от подигравки. Но вчера мълчаха. Как да изложат на показ безпорядъка в собствения си съюз?

СБЖ, който боледува от години, стигна до парализа. Въпреки срама пред обществото трябва да си признаем: най-голямата журналистическа организация в момента няма ръководство, няма действащ устав, няма програма, няма бюджет, няма влияние сред младите журналисти и може би няма да има бъдеще, ако не се опомни.

2 дни по 12 часа близо 190 делегати (на хартия) на 12-ия конгрес на СБЖ (преименуван на общо събрание) обсъждаха нов устав, благодарение на който съюзът да заработи като гражданска организация от XXI век. Броени часове след като приеха устава, се видя, че той е лош - по него на практика не може да се избере ново ръководство. Още преди това много делегати от страната се разотидоха, след като осъзнаха, че не си струва да изпускат влакове, за да участват в безплодна дискусия и още по-безплодно гласуване за председател и управителен съвет. Част от столичните журналисти пък просто отидоха на работа. Не е сигурно, че ще се върнат след три седмици за поправителната сесия на конгреса, когато ще има нов опит за избор на ръководство.

Изглежда, трябваше да се случи този резил, за да лъсне цялата истина за един обременен от миналото си съюз, който сякаш продължава да витае в спомени не само от Живково, но и от Вълко-Червенково време. През последното десетилетие



СБЖ се бе снишил и се грижеше само за имотите си



(които не са малко и са стопанисвани добре), като не забелязваше, че големите проблеми на българската журналистика са другаде. Когато депутати от различни цветове задружно се опитваха да надянат законодателен хомот на медиите - особено на електронните, когато въвеждаха тежки данъци на печата, когато гласуваха непосилни финансови санкции, каквито се полагат само на най-големи престъпници, СБЖ се занимаваше предимно с читалищно-социална дейност. Работещите журналисти трябваше сами или с подкрепата единствено на своите редакции да се борят с произволите на властта. Така България стана шампион в Европа по съдене на журналисти заради техните публикации. Нейният срамен рекорд от стотици заведени дела "за обида и клевета" заслужи място в доклада на Комисията по наблюдението в Съвета на Европа. Не СБЖ, а независимите вестници, радиа и телевизии защитиха и колегите от БНР при срамните уволнения, и ловешките репортери, викани посреднощ на разпит в полицията заради касетата с предизборните инструкции на Надежда Михайлова.

"Не идват младите при нас", тюхкаха се на конгреса побелели глави и кимаха с разбиране, когато им се обясняваше, че младите не идват, защото не виждат смисъл. От близо 5000 членове на съюза 2000 са на пенсионна възраст. А на самия конгрес само 2-ма делегати бяха под 30 години срещу 52-ма над 60 години.

Според новия устав, гласуван през уикенда,



в СБЖ обаче се влиза по-сложно, отколкото в БКП



Кандидатът трябва да има 2 години журналистически стаж и да вземе 2 препоръки от съюзни членове. След като го приеме журналистическото дружество, го утвърждава някаква специална комисия от централата на съюза. Тя даже може да му откаже членство. Как се съчетава тази процедура с широко прокламираните синдикални функции на СБЖ? Ако 19-годишният репортер от Дарик радио Виктор Николаев беше уволнен заради скандала със синята депутатка Юлия Берберян, която нарече журналистите боклуци, или ако 18-годишният фоторепортер на "Сега" Александър Михайлов беше пострадал заради правосъдния министър Теодосий Симеонов, на тях защита просто не им се полагаше, защото нямат достатъчно стаж.

Заради прословутите си синдикални функции обаче конгресът записа в устава, че в СБЖ не могат да влизат юридически лица. С което пропусна възможността да привлече например Съюза на издателите на вестници или Асоциацията на радиооператорите. Журналистите, които имат повече от 10% собственост в медиите, пък бяха дискриминирани - забранено им е да влизат в управата на съюза. Така бе пропусната възможността да бъдат стоплени отношенията с масата съсобственици и главни редактори, с които съюзът е скаран от години. В ответ мнозина просто не разрешават в техните редакции да има журналистически дружества. Така цели медии изпадат от т. нар. синдикална защита на СБЖ.

Най-големият скандал обаче настъпи при избора на нов председател на Управителния съвет на съюза -



появиха се избиратели фантоми



Недомисленият устав, предложен от бившия съюзен съвет, съчетан с апаратни игри, провали избора, защото се оказа невъзможно някой от претендентите да събере мнозинство от всички делегати. На финала останаха да се състезават двама - досегашната заместник-председателка Юлия Пискулийска (59 години) и директорът на София прес Милен Вълков (48 години). Пискулийска получи преднина, макар че не предложи съществена промяна в досегашното поведение на съюза, което иначе бе критикувано от повечето делегати. Вълков, който има по-голям мениджърски опит, защото е бил и директор на БТА, показа, че е по-близо до активната журналистическа гилдия, но остана назад.

Съревнованието между тях не приключи, защото от урните излязоха повече бюлетини, отколкото бяха гласувалите делегати. След близо 2 часа скандали на тема "ама защо, ама как, ама кой манипулира" се разбра, че няма начин да се излезе от хаоса, и бе насрочено ново заседание.

По нищо не личи, че на него ще се случи нещо по-смислено. След което вероятно ще го напуснат и малцината останали в него работещи журналисти. След което пък дългата борба на СБЖ със себе си може да се смята за приключила - той ще се победи с туш.
1779
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД