-------

Звездният час на художника Антон Радевски дошъл, когато започнал да работи с Димитър Златарев, собственика на издателска къща "Кибеа". "Той е уникален човек - разказва Радевски. - Никога не унива, обикаля световните панаири на книгата и постига целите си най-накрая."

Радевски не е обикновен художник, нито обикновен илюстратор. Отличава се от събратята си по изключително тясната специализация.Той е сред двайсетината признати автори в света, които работят в тъй наречения "paper-engineering", или "libro animato". Правят обемните книжки, които познаваме от детските си години. Нали си спомняте - отваряш книжката, а там се разгъва и къщичка, и масичка, и столчета...А около масичката прасенце и зайче обядват. Като подръпнеш едно картонче, и те кусат с лъжичка от една паничка...Пък като подръпнеш друго картонче, и хоп - Вълчан надзърта от прозореца...



Заблуда е обаче да мислим,



че тези книжки са само за деца. Аз поне така си мислех. Оказа се, че в света има колекционери, които следят и купуват подобни издания, като плащат охотно добри суми за трудоемките томчета. Първите обемни книги според историческите сведения датират от ХVI век. Някои монарси обичали да се развличат с подобни "патерички" на въображението. Антон Радевски колекционира такива книги, откакто се помни. Професионалната му кариера е свързана с издателства - работил е в тях като художник и оформител. Най-вече цени книгите си, издадени през последните десет години, защото преди полиграфическите възможности на книгоиздаването не са отговаряли на амбициите му. Той определя себе си като кабинетен тип творец. Разказва, че е в състояние да работи с години върху нещо, което има само хипотетични надежди за реализация. Изглежда баща му - покойният ни поет Христо Радевски, е усещал тази черта у сина си, затова го е съветвал категорично:



"Залудо работи, залудо не стой!"



Антон не забравя никога този съвет. За уникалната Илюстрована енциклопедия на музикалните инструменти, която събра доста овации от ценители, художникът е направил 1250 илюстрации! Работил е 5 години, а после видният ни инструментолог, сегашния министър на културата Божидар Абрашев, харесва рисунките и двамата започват работа по енциклопедията. Издателство "Кибеа" пък, в лицето на собственика си - Димитър Златарев, застава зад проекта и намира чуждестранен инвеститор - германското издателство "Кьонеман". Немците оценили факта, че рисуваните инструменти носят единен почерк, докато с фотографии ефектът на такава единност е невъзможно да се постигне. Оформителят от "Кибеа" - художничката Красимира Деспотова, прави дизайна на енциклопедията. Преди това тя има и друга голяма заслуга - запознава Антон Радевски с Димитър Златарев.



Енциклопедичната нагласа на Радевски



идва вероятно от страстта му да доизпипва нещата, както и от образованието му, получено в бившата ГДР. Знае се, че германците страстно обичат да систематизират и каталогизират. Радевски е художник и на илюстрована енциклопедия с оръжия, създадена заедно с бившия зам.министър на отбраната Никола Даскалов. Питам го каква е тази страст да прави тандеми с министри. Той приема въпроса сериозно и ме убеждава, че когато работи с тях, изобщо нито той, нито те знаят за бъдещите си превъплъщения.

От майка си - преподавател във ВИАС по теория и история на архитектурата, художникът научил, че най-важното е как се подготвяш за една задача. От баща си получил любовта към книгата, както и богатата си библиотека. С изключение на тийнейджърския си период, когато родителите му мислели,



че синът ще пропадне



и ще рисува само любимите си "Бийтълс", Антон Радевски работи методично и целеустремено нонстоп. Той си обича масата и стаята, навън не му е интересно. "Много приятели ми казват - абе ти си живееш в един измислен свят..." Художникът признава, че е така, но има съкрушителен контрааргумент:

- Поне не съм пияница, или крадец, или политик...

Увлечението му по обемните книжки стартирало от посещенията навремето в Чешкия културен център в София, където се влюбил в произведенията на известния Войтех Кубаща. Започнал много да се интересува от такива издания, а по-късно, когато вече работел за издателствата "Техника" и "Отечество", създал поредици от книжки за сглобяване и изрязване. Показва ни картонен макет на "Св. Александър Невски" - негово дело, както и обемните книги "Доктор", после един великолепен проект за автомобили. В този проект движенията в мотора се имитират чудесно с помощта на картонения инженеринг...

Напълно готов е друг проект - обемна енциклопедия за оръжие - хладно, прободно и ударно, но Радевски смята, че той може да остане нереализиран. Темата "оръжие" не е особено касова тема за средния гражданин на запад; западният гражданин не обича раняващите неща, особено ако са наблизо...



Големия удар



Антон Радевски и издателят му Димитър Златарев правят с обемната енциклопедия "Космическите кораби". Тя също има български вариант, но правата са купени от германското издателство "Кьонеман". То е издало десет емисии от тази книга - на испански, немски, английски и др. езици. Книгата е цял ребус. Сборният тираж във всички емисии достига цифрата от 250 000. Като се има предвид, че цената на отделната книжка е 50 долара, става ясно какъв успех е това. Корабите се разгъват, така че човек може да се информира за строежа им, за вътрешното им устройство и да ги ситуира върху ландшафта - на космодрума или на Луната, например. Можете да си сглобите "Луноход"-а, и да си го движите, можете да вкарате в "Совалката" телескопа "Хабъл", както и да затворите вратите след това...

В света има няколко места, където е възможно да се сглобяват подобни издания. Един от най-известните центрове за пейпър-инженеринг е в Колумбия. Там между 200 и 500 работнички сглобяват книгите, работи се само ръчно. Изобщо глобализацията е в пълен ход, когато става дума за обемно книгоиздаване. Издателят е немски, художникът - български, компютрите - американски, но работата с тях е в "Кибеа", а тиражът се изработва в Колумбия. Клиентът е заможен колекционер от богатите страни...

Центърът в Колумбия обаче вече е силно конкуриран от свои аналози в Китай и Тайван и може би ще фалира, смята Радевски.

"Имал съм периоди,



когато съм бил много затруднен",



разказва художникът. Той е убеден, че късметът си е късмет, но ако не риташ, няма да дойде...Тоест, шегува се така. Неговият късмет се нарича Димитър Златарев. Издателят е известен с амбициозните си издания, които карат снизходителните по презумпция чужденци да вдигат вежди невярващо... Двамата са чакали 4 години някой да прояви интерес към това издание, което се оказва бляскав успех. През тези 4 години те се самонавивали, не губели кураж. Радевски поддържа връзки със свои колеги; в света има функциониращо общество, което се занимава с работа и колекционерство на такъв тип книжнина. Той нито вярва, нито смята за необходимо изкуството му да се превърне в особено популярно. Убеден е обаче, че то няма да изчезне и в епохата на електронните комуникации. Може би само ще се обогати с нови почерци - като този на японски колега например, който черпи от традиционното им изкуство...

И Радевски ми показва изящен сборник на колегата, защото внимателно следи постиженията на конкуренцията...