:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,989,332
Активни 100
Страници 11,015
За един ден 1,302,066

Андрей Бунджулов: Обществото ще излъчи нови СДС и БСП

След следващите избори рязкото социално разслоение на хората ще разсее синьо-червената мъгла и ще отстрани сегашните квазипартии от политическата сцена, смята социологът
- Г-н Бунджулов, след изследването си на социалните процеси през последните 10 г. обявихте, че в нацията е настъпило ново разслоение? Какво е то и какво му е новото?

- Разслоението има няколко основни характеристики. То произлиза от едно общество на социална еднородност и равенство от времето на социализма, което нямаше социални полюси. Сега в това общество има 5% богати и останалите, които са на дъното или около него. Разслоението е и декласацията, т. е. загубата на основните статуси при бившия режим - собственически, образователен и здравен. Сега те по различен начин се губят. През 1989 г. 95% от българите имат собственост - жилище. И сега е горе-долу така, но това жилище търпи амортизация, която не може да бъде възстановена. Т. е. собствеността ерозира. Равнището и качеството на образованието спадат. Същото важи и за здравния статус.

Третата линия на разслояването е залезът на големите социалистически професии - инженери, икономисти, учители, лекари. От обществото си отиват цели професионални групи и съсловия поради промяна на структурата на икономиката му. Четвъртата линия е свиването и ограничаването на потреблението на основни стоки - хранителни, облекло, културни и информационни. Това е съпроводено със затваряне в натуралното стопанство. 30% от българите изобщо не излизат на пазара. Има и генерационно разслояване - то се пренася в бъдеще върху децата, които ще го въпроизвеждат. Има и още една характеристика, която не сме изследвали основно - етническата. Създават се етнически гета на бедност - циганите, турците с временна заетост.

- Освен популярното обяснение, че държавата е разграбена, какви са другите причини да се стигне дотук?

- Основната причина е донякъде обективна - преструктурирането на самата икономика. През 1989 г. тя беше с 95% държавна собственост - най-голяма в Централна и Източна Европа. Тя се преструктурира в частна и в този процеси цели отрасли загиваха и изчезваха. Оттук идва и залезът на цели професионални групи. Другата причина е свързана с преразпределението на т. нар. бивша държавна собственост, в което българинът практически не участваше. Приватизацията се извърши под масата, непрозрачно и за един елит.

- Кой точно елит прибра лъвския пай при приватизацията?

- Той е най-вече партийно определен. Не е само червен или само син, тъй като БСП и СДС се редуваха във властта и в достъпа до собствеността. Огромната част от хората, полагали труд през социалистическия период, бяха лишени от достъп до собствеността. Т. нар. масова приватизация стана абсолютен мит, начин на концентрация на акционерен капитал в по-тесни среди. Още една причина за диференциацията е кражбата на спестяванията. Нейните фактори са банките, играта с валутните курсове и инфлацията.

Първото голямо рухване в икономиката протече от 1990 до 1993 г., когато наполовина падна производството на промишлена продукция, падна наполовина и жизненият стандарт. Последва вълнообразно движение по дъното. След това дойде вторият срив през 1996-1997 г., когато скокът на долара и бумът на инфлацията доведе до голям срив в жизнения стандарт и икономиката, съпроводен с огромно приватизиране на спестявания на хората. И в крайна сметка сега имаме 2/3 частен сектор, 5% много богати хора, които потребяват колкото 70% от хората. Останалото е маргинална прослойка. И нищо по средата.

- Защо, когато смяната на системата създаде условия за възникването на средна класа, у нас тя не се състоя?

- Причината е в характера на българския преход и в това, че у нас всъщност няма пазарна икономика и правила на играта. Но тук въпросът е в характера на частния сектор, който не се създава в промишлеността и производството, а като гаражна търговия и отчасти като финансов, но не като произвеждащ капитал. Ние нямаме малък и среден бизнес в производството и земеделието, а едва оцеляващи търговци, които постоянно фалират. Просто структурата на частния сектор е изцяло деформирана, няма капиталови мотивации за натрупване, за предприемачество. Към това се прибавят огромната корупция, и огромната бюрокрация.

- Вашите изследвания не подсказват ли изхода от тази ситуация?

- Изход има. Социалната сфера - образование, здравеопазване, политика на доходите, трябва да бъде регулирана по нов начин. Трябва да се отвори потреблението, а това означава хората да започнат да работят и да печелят, да има и нова данъчна политика. Трябва да бъде стимулирано откриването на нови работни места. Социалните сфери не могат да се пуснат тотално върху пазарния механизъм и тутакси да се меркантилизират. В тях пазарните отношения трябва да се въвеждат частично. Трябва да има кошница от услуги, които да гарантират социалния минимум на хората. Прагът на бедността трябва да се вдигне до адекватно ниво, защото в момента една пенсия или една минимална заплата не покриват парното и тока.

каре

-------------------

Човекът повече не трябва да бъде остатъчен фактор на реформата, а да има стимули да се превърне в неин двигател. А в момента той е нейна жертва, защото не е възможно социалната реформа да се отделя от икономическата реформа.

------------------------

- Как ще се отрази това положение на хората върху политическите процеси?

- От цялата тази картина на разслояване се вижда, че започва мъчително да се ражда новата десница и новата левица в България. На този етап не толкова като партии, а като усет за политическа идентификация и представи за живота. Според това изследване 5% са на върха, 14% драпат към него с цената на много усилия. Повече от половината от тях са избиратели на СДС. 50% са на или около дъното. Повече от половината от тях са избиратели на БСП.

- А за кого гласуват 5-те процента, най-богатите?

- Преди всичко са избиратели на СДС. Т. е. след т. нар. синьо-червена мъгла започва процес на вдигане на мъглата, на политическа идентификация. Тук големият въпрос е дали СДС, която се прави на десноцентристка партия с леко лява популистка реторика, най-после ще си намери мястото на дясна консервативна партия, каквито все повече се очертават нейните избиратели. И дали ще се очертае левица, която ще отстоява интересите на маргиналните слоеве на бедността. Значи ще се ражда политическото представителство на тези нови бедни и нови богати.

- Тези нови партии ще имат ли нещо общо със сегашните СДС и БСП?

- Не. Проблемът е в това, че под натиска на своите избиратели те ще трябва да променят физиономиите си. У нас елитът се образува, преди обществото да се раздели на бедни и богати. Той изпревари процесите на социалното разслояване. И затова сега ще видим обратното отражение върху елитите.

- Но в тази конфигурация лелеяния политически център отново го няма?

- Няма го и няма да го има при тази картина. Но ще има напъни на двата полюса да се правят на център по външни причини. Европа по принцип е центристко пространство и те ще трябва да се легитимират там. Колкото и да е мъчително, у нас има два сценария за развитието. Единият е изцяло да видим огромната част от народа на дъното и няколко процента - горе, което би родило революция и тоталитарен режим. А вторият е все пак да започне надигане от дъното. Едва тогава може да има реални възможности за центристка политика.

- Значи управляващите имат интерес да повдигнат социалното ниво, за да не се стигне до другата крайност. Ще го направят ли?

- Това е генералният им интерес. Но той се блокира от по-прагматичния интерес да си доразпределят останалата собственост.

- Но така те рискуват да загубят всичко.

- Да, но те трябва да поддържат своите клиентели, групи, обкръжения, братовчедски и приятелски кръгове. У нас имаше три големи фази на преструктурирането на капиталите и оттук - три големи фази на развитие на политическия преход. От 1990 до 1994 г. се състоя първият танц на БСП и СДС с властта. БСП отстъпи политическата власт, за да има икономическата. Пикът на отстъпването беше правителството на Димитър Попов. След това Филип Димитров се опита с декомунизация да прекъсне процеса и падна. В периода "Беров" се подготви повторното завръщане на БСП на власт. В него частните банки станаха от 15 на 36. БСП се върна на власт и започна разцвета на входно-изходната икономика, голямото натрупване на капитала и преразпределението на собствеността по групировки. При падането на кабинета на Виденов стана голямото открадване на спестяванията.

каре

----------------

И настъпи третата фаза, когато СДС за първи път прави гигантски квазикомунистически опит да изгради собствена икономическа база на своята власт.

Затова СДС няма да види опасността от многото бедни. Техният капиталов интерес сега е да изградят собствена икономическа власт на партията си, така че да се превърнат във вечно държаща зад кулисните лостовете на политическия живот. Това предполага дори частично оттегляне на СДС или на нейни ключови фигури от властта, временно прехвърляне на отговорността върху друга формула на управление. Ако се наложи, дори и Иван Костов би могъл да отстъпи. Смятам, че там има план на отстъпване чрез завръщане.

-----------------------

- Как всички тези процеси ще се отразят на политическите сили на предстоящите избори? Какви партии ще влязат в парламента, ако СДС, БСП и ДПС не възпроизведат сегашното статукво, както предричат доста анализатори?

- Големият залог на тези парламентарни избори е дали СДС ще произведе втори мандат, за да приключи преразпределението на капитали, или ще се намеси нова политическа сила, която ще прераздава картите. Времето до тези избори е толкова малко, че едва ли ще може да се роди съвършено друго политическо статукво. Играчите ще са същите. Въпросът е доколко те изобщо са способни да произведат някакъв нов тип послание за избирателя. Но до изборите не смятам, че ще стане някакво чудо, при което да възникнат различни ДА, НЕ и прочее формирования. Гражданското общество е силно смазано. В него тече процес не на сливане на интереси и думи, а на безмълвие, на затваряне в себе си и пълен скептицизъм. Това в момента облагодетелства статуквото. Чак след време, когато започнем наистина да разбираме какво е присъединяването към Европа, което в началото ще означава да живеем по-зле, може би от СДС и БСП като някакви черни дупки ще се родят нови политически структури.

каре

------------

Лявото и дясното са в процес на ферментация и структуриране и това няма да стане до парламентарните избори. Хората ще продължат да закопават в дъното и чак в следващия парламентарен мандат ще започне избистрянето на пространствата. Реалностите ще упражнят натиск и ще променят тези квазипартии.

------------

- А елитите на тези партии ще се запазят ли?

- Нови елити няма откъде да се внесат. Системата е много запушена, капсулирана, тя се възпроизвежда. Сегашните елити бяха структурирани на плоскостта на политическата битка, която трябваше да прикрие процесите на преразпределение на капитали. Сега се раждат прагматичните елити, които няма чак толкова да гледат в миналото и да бъдат толкова конфронтационни, които ще бъдат формирани на собственост и капитали във всички смисли на тази дума. Те вече дори са пред очите ни, но ние просто все още не ги забелязваме. Новата капиталистическа система с новото ляво и новото дясно ще роди елитите си, които ще се градят на представителство на интересите.
820
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД