:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,925,894
Активни 191
Страници 33,990
За един ден 1,302,066
Най-нова история

Войната за Косово така и не завърши

Западът затъна в проблеми, за които от самото начало нямаше решение
Снимка: Емил Иванов
Година след началото на въздушните удари на НАТО срещу Югославия за "предотвратяване на хуманитарната катастрофа в Косово", светът тръпне в догадки ще има ли втора косовска война.

Всъщност войната за Косово не е завършила, тъй като въздушните удари на НАТО срещу Югославия бяха спрени, без да се изясни статутът на областта и без Слободан Милошевич да е капитулирал.

Въпреки очакванията, че бойните действия ще станат катализатор на вътрешната съпротива срещу режима на Милошевич, нищо подобно не се случи. Слобо не само още е на власт, но засега успява и да задушава гласа на опозицията и медиите, да възстановява войската си и отново да дрънка оръжие срещу населените с албанци общини в Южна Сърбия, Черна гора, та даже и срещу КФОР в Косово. Влиятелни анализатори напоследък се надпреварват да доказват провала на САЩ и Европа в Косово. Все по-често се чуват гласове, че Западът е сгрешил, подкрепяйки така безрезервно косовските албанци, които сега създават огромни проблеми в ничията провинция.



Планът "Подкова"



Докато САЩ и НАТО концентрираха войски около Югославия, Слобо също не спеше.

В навечерието на въздушните удари става известен т.нар. план "Подкова" за действие на югоармията при война с НАТО. "Подкова" трябва да осигури условия за подялба на Косово, като сърбите овладеят западната, централната и северната част и ги изчистят от албанци. Планът залага на масовото етническо прочистване на албанците, изтласкването им в Албания и Македония и дестабилизирането на двете съседки на Югославия, което би изместило центъра на конфликта и би попречило на НАТО да напада оттам. Масите с бежанци трябва да се използват като жив щит срещу бомбите на НАТО, както и при евентуална сухопътна операция.

Подготовката на Югославия за войната включваше и обмяна на опит с Ирак - югославски генерали бяха командировани при Саддам да разберат как се воюва срещу САЩ.

Друг елемент от подготовката, който се оказа доста печеливш за югоармията по време на войната, бе: да се скрие всичко, което може да бъде скрито. В месеците и дните преди началото на войната техниката и войсковите подразделения бяха така закътани в естествени укрития като тунели, дупки, пещери, гори и пр., в изкуствено създадени скривалища, както и граждански обекти като училища, болници, социални домове, къщи, хотели и пр. Замисълът е да се ограничат загубите от въздушните удари, както и да се увеличи риска за НАТО да убие цивилни хора, което безспорно би дискредитирало действията на пакта. За заблуждаване авиацията на НАТО югоармията използва и всевъзможни макети - на танкове, бронетранспортьори, самолети и друга техника, мостове, полоси за излитане и кацане, всевъзможна инфраструктура. След края на войната НАТО с изненада установи колко по-малко от очакваното е пострадала югоармията.



Войната бе неизбежна



На 23 март вечерта, след неуспешна последна визита на Ричард Холбрук в Белград, Хавиер Солана нареди на Уесли Кларк да действа. За да склони европейските партньори да приемат кампанията, САЩ променят плановете, решават се въздушни удари в продължение на два дни с надеждата, че Милошевич ще се предаде и ще оправдае отстъпките си с бомбите. Следващите действия на пакта са само "щрихирани" за случаи, ако Слобо отвърне със сила срещу албанците или срещу НАТО. Ударите обаче продължават 78 дни, преди Слобо да отстъпи Косово. Действията на югоармията в Косово и потоците албански бежанци дадоха коз в ръцете на САЩ да убеди колебаещите се европейци кампанията да бъде продължена.

Въздушните удари започнаха без санкция на ООН, което накара мнозина да ги определят като агресия срещу суверенна държава.



Светът бе разделен на две



НАТО започна с масирани удари с крилати ракети по военни обекти на цялата територия на Югославия, включително и по Черна гора.

В първите дни на войната Югославия отбеляза най-голямата си победа - противовъздушната й отбрана успя да свали "невидимия" Ф-117 А, гордостта на американските военно-въздушни сили. Кадрите с играещите хоро селяни върху бомбардировача-чудо обикалят света, а генералите в Брюксел са потресени. Все още не е ясно как безпомощната югославска ПВО успя да свали самолета-чудо. Обяснение с днешна дата е може би разкритието на Би Би Си, че сърбите са имали свой агент в централата на НАТО, който в първите две седмици на войната е предавал точните разчети на полетите и самолетът е бил чакан "на пусия". Останките му вероятно са пратени в Русия. Иначе противовъздушната отбрана на Югославия предпочита да се укрива, отколкото да стреля. Показателен е случаят с бившия шеф на ВВС и ПВО ген. Величкович, който, решавайки с личен пример да повиши бойния дух и да даде отпор на агресора, включва радарната станция и почти моментално бива поразен от самонасочващите се противорадарни ракети "Харм". Ген. Величкович е най-високопоставената сръбска жертва. "Харм" поразява и къщата на сем. Върбенови в Горна баня край София. Което кара мнозина да смятат, че някоя родна радарна станция е светела в този момент наоколо.

На 1 април югоармията пленява 3-ма американски войници в приграничната зона с Македония. Това налива допълнителна капка масло в огъня на НАТО и на 3 април за първи път ракети обстрелват центъра на Белград - разрушени са сградите на вътрешните министерства. Войната вече е друга. НАТО руши мостове, пътища, летища, тв и радио ретранслатори, станции за сателитни връзки, 2-те рафинерии, складове за гориво, обекти от електропреносната мрежа, предприятия на военната промишленост, включително завода за автомобили в "Крагуевац", химически заводи, с потенциал да произвеждат химически оръжия, правителствени сгради.

Митът, усилено изграждан от пропагандата на НАТО, най-вече от вездесъщия говорител на пакта Джейми Шей и ежедневните му брифинги в централата в Брюксел, че оръжията стрелят изключително точно, бе развенчан от неадекватните действия на пакта.



"Гафовете" на НАТО и "съпътстващите жертви"



Най-тежкият гаф на НАТО, за който ЦРУ пое отговорността, е "бомбардирането" на китайското посолство на 7 май. Загиват трима китайски журналисти, потърсили убежище в сградата, ранен е военният аташе Рен Баокай. Обяснението, че видите ли ЦРУ използвало стари карти, на които на това място се намирала Съюзната дирекция за търговия със спецпродукция, която всъщност е на 300 метра от посолството, не издържа критиките. Появиха се различни версии вариращи от "НАТО удари нарочно Китай, за да покаже кой командва в света" до "сърби насочиха ракетите срещу посолството, за да се намеси Китай във войната на страната на Белград". Въпреки гневните демонстрации срещу САЩ в Китай, драконът не хукна да спасява Слобо, а по-късно възстанови отношенията си с Вашингтон.

Световната журналистическа общност бе потресена, когато на 23 април НАТО бомбардира сградата на официалната сръбска телевизия РТС. Загиват 16 журналисти и технически персонал. От Брюксел Джейми Шей обяснява, че телевизията е била легитимна цел на НАТО, тъй като тя е пропагандно оръжие в ръцете на Милошевич.

На 27 април в кръв е потопен квартал в гр. Сурдулица. Загиват 20 невинни граждани. В "черната серия" се включват албанският бежански конвой по пътя Джаковица - Призрен, обстрелът на международния влак Белград - Солун в Гърделичката клисура, на автобус на "Ниш Експрес" на моста до с. Лужани, на жилищен квартал в Алексинац и т.н. "Заблудени" бомби попадат в болници, училища, жилищни домове.

Под обстрела на НАТО попада и резиденцията на Милошевич в Дединье. Естествено, Слобо не е там. Мълвата в Белград говори, че той и най-приближените му са се крили в противоатомно убежище, строено от Тито, дълбоко в недрата под хълма Раковица в Белград. НАТО почти разруши хълма от "бомбардиране".

Според самостоятелно разследване на Хюман Райтс Уотч /ХРУ/ в 90 отделни бомбени атаки на НАТО са дадени цивилни жертви. Докладът оборва официалните югославски данни, че жертвите сред гражданството са между 1200 и 5000. ХРУ смята, че има доказателства за между 488 и 527 жертви. Разликите в цифрите се дължат на манипулации на юговластите. Така например в Белград твърдят, че при бомбения удар, засегнал затвора Дубрава в Косово на 21 май, са загинали 95 души - албански затворници и администрация. Разследване на случая доказва, че от бомбите са загинали само 19 души, а други 76 затворници са били убити от затворническата стража след бомбардировката.

Доказани са случаи на жертви сред цивилното албанско население, използвано насила като жив щит за подложени на удари подразделения на югоармията. При с. Кориша на 13 май при въздушен удар срещу подразделение на армията загиват 15 албанци.

Статистиката на ХРУ сочи, че от 90-те инцидента, в които страда гражданско население, при 62 са били атакувани военни обекти. При 9 - обекти, обявени от НАТО за легитимна цел, въпреки че не би трябвало да са такава като РТС, топлоцентралата в Нови Белград и 7 моста. В 33 от случаите бомби са паднали в гъстонаселени райони. ХРУ твърди, че са загинали 201 цивилни в Сърбия, 5 във Войводина, 8 в Черна гора и между 278 и 312 в Косово.

Твърди се, че на съвестта на НАТО тежи използването на силно разрушителните касетъчни бомби, както и на боеприпаси с обеднен уран. Твърденията, че в региона няма екологични замърсявания от тоновете бомби, изсипани върху Югославия, наскоро бяха опровергани от независими експертни комисии на ООН. Един от най-тежките грехове на пакта за целия регион е спирането на корабоплаването по река Дунав, за възстановяването на което все още само се говори.



Лицата на смъртта



Ужасът на войната имаше две лица. Едното - на насилствено прогонените стотици хиляди албански бежанци към Македония и Албания. Кадрите с колоните бежанци и потресаващите им разкази за сръбските убийства, гонения и изнасилвания, с които започваха всички емисии на западните медии, се превърнаха в най-големия коз на лидерите на НАТО за убеждаване на общественото мнение в правотата на каузата: "предотвратяване на хуманитарната катастрофа". Критиците на НАТО твърдяха, че всъщност бомбите предизвикаха истинската хуманитарна катастрофа в Косово.

Факт е, че около 850 хиляди души пресякоха границите на Косово, някои боси. 350 хиляди живяха в бежански лагери в Македония, около 30 хиляди намериха убежище в Черна гора, станалите - в Албания и Западна Европа. По време и след войната се появиха твърдения, че бойци на АОК са помагали за товаренето на ешелоните с бежанците, знаейки отлично, че играта трябва да се играе докрай с всички средства.

За чест на Запада, въпреки отказа му да приеме прогонените албанци на своя територия, не бе допуснато бежанската вълна да дестабилизира Македония, както предвиждаше планът "Подкова", чието изпълнение започна няколко дни преди началото на бомбардировките.

Второто лице на войната бе на парализираните от страх сръбски жени и деца, прекарващи дните и нощите си в бомбоубежища, осъзнаващи, че целият свят воюва срещу Югославия и за тях няма надежда. В болниците по време на войната са постъпвали повече хора с нервни разстройства, инфаркти и инсулти, отколкото ранени на бойното поле. Военното положение в Сърбия затвори устата на медиите, от които сръбското общество можеше да научава какво наистина се случва. Не случайно НАТО отдели "специално внимание" на радио и тв предавателите на държавната телевизия. Същевременно пактът се опита да излъчва тв и радиопрограми от самолети над Сърбия.



Защо Слобо все пак отстъпи



Четири основни групи причини оказаха влияние върху югославския президент да приеме условията на НАТО, поднесени му от руския спецпратеник Виктор Черномирдин и пратеника на ЕС - финландския президент Марти Ахтисаари. На първо място са нанесените значителни поражения върху жизнено важни за икономиката инфрастраструктурни и производствени системи и обекти. На второ - рухнаха илюзиите му, че единството на НАТО по отношение на целите и способите за провеждането на кампанията може да бъде подкопано. С развитието на войната СРЮ попадаше във все по-голяма международна изолация, включително от всички съседни страни, които предоставиха небето си на самолетите на НАТО. Белград нямаше никакъв шанс да се сдобие с ползващ се с достатъчно влияние стратегически съюзник, след като Русия се нагърби с посредничество за условията на НАТО.

На трето място югославската армия се оказа неспособна да подави напълно огнищата на съпротива на АОК в Косово и да спре проникването на все повече и по-добре въоръжени и обучени бойци на армията от Албания. АОК действа заедно с НАТО в Косово.

Последната причина е, че при неуспех на въздушните удари НАТО все пак можеше да се реши на сухопътна операция.

Косовският мир бе сключен на 10 юни с военно-техническо споразумение между югославската армия и НАТО, което уреждаше изтеглянето на войската и полицията от областта. Ден след подписването му, Сърбия се опита да играе по своите правила чрез руския контингент от Босна, който завзе летището в Прищина. Появиха се твърдения, че само отказът на съседните на Югославия страни да дадат въздушни коридори на руските военни самолети е попречил на Белград и Москва да окупират северно Косово и да изпълнят "Подкова". Може би.

Косово стана ничия земя. Албанците се върнаха, в областта се настаниха международни военни сили КФОР и международна администрация на ООН - ЮНМИК. От областта тръгнаха кервани със сръбски бежанци, жертва на албанското отмъщение.

Областта е нещо като протекторат, управляван само по силата на резолюция 1244 на Съвета за сигурност. Повече от 600 души са сполетени от насилствена смърт от 10 юни насам.

9 месеца след края на войната все повече хора си задават въпроса: трябваше ли да се случи всичко това?

11 СЕДМИЦИ УДАРИ

Първите удари бяха нанесени на 24 март в 20 часа белградско време.



На 25 март Югославия прекъсна дипломатическите си отношения със САЩ, Франция, Германия и Великобритания.



На 3 април НАТО за пръв път нанесе удари по обекти в центъра на Белград, като бяха разрушени сградите на сръбското и югославското министерство на вътрешните работи.



На 21 април членките на ЕС подкрепиха плана за прекратяване доставките на петрол и петролни продукти за СРЮ. НАТО бомбардира централата на СПС в Белград и личната резиденция на Милошевич.



На 23 април НАТО бомбардира сградата на телевизията в Белград.



На 7 май НАТО бомбардира китайското посолство в Белград. На следващия ден Китай обвини САЩ и НАТО в преднамерени действия, въпреки че междувременно съюзът се извини за ужасната грешка. Започнаха яростни демонстрации пред американското дипломатическо представителство в Китай.



На 10 май Югославия обяви частично изтегляне от Косово. Югославия обвини НАТО в геноцид и настоя съдът в Хага да разследва престъпленията на НАТО.



На 16 май премиерът на Италия Масимо Д Алема предложи НАТО да прекрати кампанията, ако Русия и Китай подкрепят резолюция на СС, която включва предложените от Г-8 мерки за прекратяване на кризата.



На 17 май Гърция предложи също временно прекратяване на въздушните удари, а финландският президент Марти Ахтисаари, беше определен за главен посредник на ЕС в Косово.



На 23 май НАТО пренесе въздушните удари по обекти от електросистемата - за производство и пренос.



На 27 май Милошевич беше посочен като обвиняем от трибунала за военни престъпления в Хага, заедно с 4-ма от своите най-близки военни и политически сътрудници.



На 1 юни пред германски представители властите в Белград обявиха, че приемат предлаганите от НАТО принципи за разрешаване на конфликта. Официално това беше постигнато на 3 юни с пристигането на Черномирдин и Ахтисаари в Белград.



На 5 юни започнаха преговори в Куманово между висши юговоенни и представители от командването на НАТО.



На 8 юни окончателно беше съгласувано с Русия проекторезолюцията на СС. Подновени бяха преговорите в Куманово.



На 9 юни беше подписано военно-техническото споразумение.



На 10 юни, след като беше потвърдено изтеглянето на сръбските сили от Северно Косово, Хавиер Солана нареди прекратяване на въздушните удари. А Съветът за сигурност прие резолюция 1244 за Косово.



На 20 юни в изпълнение на военно-техническото споразумение беше завършено изтеглянето на сръбските сили от Косово и военната кампания на НАТО официално беше прекратена.





ОРЪЖИЯ И ЦЕЛИ



Във въздушната кампания участват самолети на САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Белгия, Дания, Холандия, Норвегия, Канада, Испания, Италия, Турция. Всички самолети действат в единна групировка под управлението и прикритието на въздушната система за ранно радиолокационно разкриване и насочване /AWACS/ и подпомагани от система за зареждане във въздуха, което ги правеше способни да бомбардират цели по цялата територия на СРЮ.

Извършени са 37 465 полета, от които 14 006 за подавяне и унищожаване на силите и средствата на югославските ВВС и ПВО и 10 808 за унищожаване на наземни цели.

Крилати ракети с морско и авиационно базиране бяха използвани само през първия месец на операцията - общо 329. Общият брой изстреляни ракети и високоточни бомби е 23 000.

Според оценките на НАТО са унищожени 8 жп моста, 34 шосейни моста, 29% от складовете с боеприпаси, 57% от запасите от нефт и нефтопродукти, всички рафинерии, 14 подземни командни пункта, над 100 самолета в укритие и основните обекти от инфраструктурата на 10 летища. До момента все още специалистите спорят колко е унищоженото "движимо имущество" - танкове, БТР, артилерийски системи и друга техника.

През първоначалния етап от кампанията на НАТО повече от 90% от използваните авиационни и ракетни боеприпаси са високоточни. С подобряването на атмосферните условия и с подавянето на силите и средствата на югославските ВВС и ПВО, нараства делът на използуваните неуправляеми оръжия и системи.

Към 4 май официалната югославска статистика сочеше, че ПВО и ВВС са свалили общо 76 самолети на НАТО. Данните на НАТО сочат загубата на един F-117А, на един F-16 /и двамата пилоти бяха спасени/, повредата на един А-10, загубата на един AV-8B и на два бойни вертолета AH-64 /Апачи/ при тренировъчни полети /при единия от инцидентите загинаха двамата членове на екипажа/.
 
Всички сили на реда в Македония бяха мобилизирани, за да овладеят положението.
6322
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД