Историята на "Георги и пеперудите" започва през 2002 г. на фестивала в Амстердам, където младият режисьор Андрей Паунов се появява с идея за филм и веднага печели щедра субсидия. Безпрецедентните 7 тв канала, сред които британският "Ченъл фор", купуват българския сюжет - защото по неговите думи бил "единственият проект от Източна Европа, който не страда от хроничен песимизъм".

Малко е да се каже, че "Георги и пеперудите" е оптимистичен. Едночасовият документален филм е за ентусиастите, за мечтателите, за авантюристите, за лудите и за сърцатите. Главният му герой е всички тези неща. Д-р Георги Лулчев, главен лекар и стопанин на Дома за възрастни с умствена изостаналост в село Подгумер.

Както всеки дом и този е на ръба на мизерията. Докато мисли как да осигури по-добри условия за живот на питомците си, д-р Лулчев същевременно се опитва и да ги ангажира в трудотерапия. Така се раждат последователно "налудничавите" му идеи за щраусова ферма, за отглеждане на охлюви, за производство на соев хляб, за бубарски цех...

"Георги и пеперудите" е филм за всички онези, чиито въображение и вяра не са притъпени от ежедневната лудница, която обитаваме. Въпреки социалната си тема филмът на Паунов е много далеч от сиромахомилското мрънкане, с което обикновено сме свикнали да свързваме подобни сюжети. Вместо това е мил, топъл и изпълнен с надежда. Чак не е за вярване, че е по истинска история.

Оператори са известните млади фотографи Мисирков и Богданов, които са заснели живота във и около дома с неочаквана естетика и нежност.

Документалното кино не е много популярно у нас, пък и изобщо единственият филм от този жанр, появявал се напоследък в масово киноразпространение, е скандалният "Фаренхайт 9/11" на Майкъл Мур. Документалният "Георги и пеперудите" обаче е много по-добър от повечето "български игрални филми", които се опитват да надскочат сянката си.

За да не звучи голословно, ще се върна към същия онзи фестивал в Амстердам. Две години след описаните събития "Георги и пеперудите" печели Голямата награда "Сребърен вълк". И това е само началото. Столичните киносалони "Център" и ЕБКЦ с гордост се присъединяват към 160-те киносалона в цяла Европа, където е прожектиран този филм.