:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,013,226
Активни 124
Страници 3,571
За един ден 1,302,066
Най

Гражданинът Румен Леонидов се отрече от поета Румен Леонидов

"Какъв съм аз ли? Никакъв. Един наивник, глупак, който вярва в ценностите", прави равносметка на 50-годишния си живот човекът, който в неделя призова военните да вземат властта
"Разграничавам се от всички, които пишат стихове. Срамувам се, забранявам да бъда наричан поет. Литератор, журналист, клоун, ако щете, ме наричайте, но поет - не!" Тъй се гневи Румен Леонидов и очилата му мяткат мълнии към околната среда, която дотам го извади от равновесие, че взриви националния ефир миналата неделя с призива да затворят политиците по стадионите на хляб и вода и на тяхно място да дойдат военните. Боже, как се разлютиха блюстителите на мирния преход от туй дръзновение на поета! Какъв ли не го нарекоха - екстремист, фашист, Пиночет. Ако се бяха лютили по същия начин от туй, което сами вършат, нямаше да се стигне до поетския гняв. А ако бяха чели редовно и книжки, нямаше гнусливо да връткат нос от неподправеното му слово.

------------------------------

Натуралният български винаги е бил близък на сърцето и езика на Румен Леонидов независимо дали говори по радиото, бъбри на маса или пише стихове. Който не вярва, може да надникне в 6-те му стихосбирки и в безчетните му преводи, между които с особена тежест ще останат тези на стиховете на Висоцки. Любовта му към руската литература е наследствена. Румен е син на учителка по руски език. "Пък и това беше единствената литература, до която имахме най-пълен достъп, руснаците пък превеждаха най-много автори", обяснява пристрастията си Леонидов. Дълги години той посвети на едно от най-четените - особено от времето на перестройката - списание за руска литература "Факел", където беше събрано малко съзвездие от български поети - Георги Борисов, Миряна Башева, Леонидов и покойният блестящ преводач от руски език Борис Мисирков.

"От него се научих никога и за нищо да не се вземам на сериозно", благодарен му е днес Румен, че е разбрал



великата сила на самоиронията



Та затова съвсем пък не може да проумее откъде се пръкнаха тези вглъбени в собствената си неповторимост нашенци, които овладяха властта и държавата. "И тогава, и сега ние бяхме малко или много реализирани. Но къде бяха тези хора преди? Че тях и комунистите не ги оцениха, защото и тогава си бяха охлюви", коментира той. И се удивлява на неспособността им да проумеят могъществото на словото, което винаги е държало нащрек господарите на предишната система.

Леонидов не беше в особено топли отношения и с предишната идеология. Бунтарството му може би е заквасено още в родния му борчески столичен квартал "Захарна фабрика", където буйното момче върлувало из махалите. Столичанинът обаче не попаднал в Софийския университет, а завършил българска филология в Пловдивския. Привързаността му към този град се е запазила и до днес чрез приятелствата и пристрастието му към тамошния културен живот, въпреки че е останал за кратко като редовен студент под тепетата.

Както повечето поети, и Леонидов е делил младостта между музата на лириката и прозата на журналистиката. Още в първи курс минал задочно и започнал работа във в. "Студентска трибуна". Там обаче нещо не се харесали с главния редактор Борислав Геронтиев и той се преместил в "Средношколско знаме". После влезе в редакционния състав на "Факел" по времето, когато го оглавяваше Любомир Левчев. Близкото приятелство между сина му Владимир Левчев и Румен беше ознаменувано и с първото самиздатско списание "Глас", което Леонидов продължи да списва и след като Владо замина за Америка.

Споменът за онези години днес не топли чак толкова сърцето на поета, защото с времето и възрастта



са се разминали не само пътищата



на младите бунтари от 1989 г., но и възгледите им. Днес той например си спомня с недоумение как са можели да вярват безрезервно на тогава малко известния пловдивски поет Петър Манолов, чиято гладна стачка предшестваше десетоноемврийските събития. Гледа със скептицизъм и на прословутата непорочност на тогавашния дисидентстващ редактор на другия самиздат "Мост" и днешен наш посланик в Индия Едвин Сугарев. Чуди се и на неизтребимата страст на някои популярни поети да се афишират, да събират хора да им слушат стиховете и да се опитват да станат център на някакви техни си събития. "Абе, изобщо много лайна станахме това поетите", заключава Леонидов.

Особено го изумява желанието на тези хора да стоят вторачени в пъпа си и да стихоплетстват, сякаш не са в тази държава и от този тресящ се свят. Наскоро някакво такова поетическо общество го поканило за среща. Според вътрешната им класация той бил пръв от пожеланите след Николай Кънчев. Но тъй като дал лют отпор да участва в подобна "мастурбация" на фона на националната драма, домакинът му треснал в лицето, че май е бил поканен, защото е известна славата му да издава книги.

Леонидов я придоби след 89-а чрез сдружението "Свободно поетическо общество". Безброй книги са видели бял свят под неговата шапка чрез финансирането на Сорос. Всички конкурси за 100-те книги на културното ведомство и всички Аполонии са ощастливявали авторите му. Самият Леонидов обаче никак не е щастлив от общуването си с тях, макар дълго да е събирал в дома си безбройни кохорти от споходени от музата младоци. Постепенно обаче той се натъкнал на неизтощимата им маниакалност и самовлюбеност, на незаинтересоваността им дали това, което пишат, е читаемо и полезно.

Сорос също вече не бил особено склонен да финансира неспокойните им пера. Пък и в експертния му съвет влезли нови хора, с които Леонидов трудно намира общ език, тъй като за тях ръкописите са проекти, споровете - дебати и прочее важни думи с неважно съдържание. Все пак той запазва добрите си чувства към Георги Генчев, Стефан Попов, Камен Балкански. Но "проектът" му ново списание с документална насоченост не получил подкрепа



след "дебата" за неговата "целесъобразност"



"Не е възможно да се занимаваш със себе си, когато пред очите ти ограбват собствените ти родители и трепериш за живота на детето си и за дома си. Ние не сме порнозвезди, за да ни онанират в лицето. Това на порнозвездите им е личен избор - с него си изкарват хляба, могат да се чекнат както си искат, но нас да ни чекнат, нас да ни навеждат - не. Всеки има своето достойнство. Мен ме е срам от моите деца, ако продължавам да мълча, да се гърча като охлюв и да виждам как преуспяват хора, които с нищо не превъзхождат моите приятели, а те са докарани до скотска мизерия."

Тези дни Румен напусна и програмния съвет на националната телевизия, където беше на хонорар. По собствено желание и по-скоро за да не предизвиква още един скандал след изявленията си по "Неделя 150". Той се опитва да запази приличие, когато говори за тв началничката Лиляна Попова, защото пази добри спомени от нея като водеща на "Хоризонт преди всички", в чиито предавания е участвал. Смята, че тя го предложила за член на съвета, макар никога да не я е питал. Още преди да се разиграе развръзката на радиоизявите му, той усещал какво ще му се случи, защото вече бил дал първото си скандално интервю за пресата.

Леонидов бил един от хората, които най-яростно се противопоставили на излъчването на филма за Елена Костова. "Казах им, че ако искат да го свалят, могат да го излъчат. Аз лично искам Костов да си ходи. Но те са там на заплата и ако много държат да са лоялни към онези, които са ги назначили, не бива да допускат това", твърди поетът. Инак той не разбира



какъв малоумник изобщо трябва да си,



та да ти хрумне да снимаш такъв филм.

Навръх 50-ата си годишнина той смята да се раздели окончателно с последния си държавен пост. Денят, 17 май, съвпада с рождения ден на Попова. "Е, ще го отпразнуваме по този начин", усмихва се Леонидов, предвкусвайки удоволствието да посрещне празника с последните оцелели приятели, съпругата си Вивиана, която е журналистка, и двете си деца - 19-годишната Румена и 9-годишния Александър. И да се посмее от сърце на твърденията, че изявите му от последната седмица са инспирирани от хора, които стоят зад гърба му. "Ако някой стоеше зад гърба ми, нямаше да говоря по радиото, а да поведа хората навън. Но ако някой си мисли, че този път затворът ще се размине на тези, които предадоха надеждите и доверието им, когато ги поведоха през 1997 г., много се лъже."

Доста тъжна е равносметката на буйния хлапак от онези години. "Какъв съм аз ли? Никакъв. Един наивник, глупак, който вярва в ценностите. Вече ми е писнал този живот. През малкото години, които ми остават, трябва да доведа нещата докрай, каквото и да ми коства това, каквото ще да става."



Текст снимки:



1. Леонидов изпраща сърдечен поздрав на предишната система в градината на пловдивския поет Петър Манолов през 1977 г. Тогава никой не го обяви за фашист, днес обаче при същия привет погнусата на фарисеите е неудържима.



2. 10 г. делят рождените дни на Румена и Александър. И те, и баща им много се промениха през това време.



3. Румен Леонидов винаги е ценял и подкрепял с издателска дейност авангардните таланти, какъвто е този на Константин Павлов.
1951
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД