:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,415,521
Активни 76
Страници 8,649
За един ден 1,302,066
Клан

В семейство Барчовски командват жените

Спортът прави истинските хора - това е девизът на прочутите баскетболисти
Снимка: Велислав Николов
Има ли по-баскетболно семейство от Барчовски? Няма. И не само у нас, а и в цяла Източна Европа. Мнозина свързват сега фамилията единствено със спортния министър Цвятко Барчовски. Той обаче е един от малкото държавни мъже, които бяха далеч по-известни, преди да заемат висок пост. Цеко, както го знаят в спортните среди, е един от най-прочутите ни баскетболисти от 50-те и 60-те години, играл в ЦДНА и "Славия". Барчовски бе национал, когато България спечели сребърен (София`57) и бронзов (Белград`61) медал от европейско първенство. Тези успехи му отредиха място и в идеалния отбор на България за периода 1950-1959 г. в анкетата по повод 80-годишнината на баскетбола у нас. Барчовски направи и блестяща треньорска кариера, като дълги години бе начело и на националния отбор. Той успя да изведе "ЦСКА Септемврийско знаме" до титлата през 1977 г.

----------------------------------

В момента Цвятко Барчовски е най-големият спортен фактор в семейството, но преди години признава, че е бил в сянката на съпругата си Ваня Войнова, легендата на "Славия" и националния отбор. Определяна единодушно като най-добрата баскетболистка на България за всички времена, Войнова бе състезателка на "Славия", когато през 1959 г. тимът спечели първото издание на турнира за КЕШ, подарена от вестник "Народен спорт". Тогава "белите" побеждават "Динамо" (Москва). Четири години по-късно Войнова извежда "Славия" до втора КЕШ след триумф над "Слован" (Прага). Тя бе основна фигура и в националния ни отбор, който спечели второ (Москва`59) и трето (Лима`64) място на световни първенства, а през 1958 г. надделя на финала над непобедимите рускини и стана европейски шампион в Лодз`58. Войнова стана и първият Спортист на годината на България - в паметната 1958 г., когато е учредена анкетата.

В Международната федерация си спомниха преди 2 години за покойната състезателка и когато учредиха новата купа за Шампионската лига, й дадоха името "Ваня Войнова".

Баскетболната традиция в семейство Барчовски продължава и до днес. Синът на спортния министър - Росен, дълго време бе състезател на ЦСКА и националния отбор. След като изкара две години като треньор на националния отбор, изведе мъжкия отбор на "Славия" до титлата през 1997 г., а в момента е наставник на ЦСКА. Дъщерята Ивета също бе национална състезателка, а в момента е в "Нефтохимик".



Внучките не зарязват фамилната традиция



По-голямата щерка на Росен - Ивета, вече е шампионка на минибаскетбол, а малката Лора все още прави първи крачки в играта с оранжевата топка.

"В семейството ни рядко се говореше за нещо друго извън баскетбола - разказва Росен. - Всъщност спортният ген във фамилията идва от дядо ми по майчина линия - Найден Войнов. Той е бил професионален риболовец. Упражнявал е и снелинг, това е вид спорт за ловене на риба на сухо."

Росен разказва с много любов за майка си. "Тя беше изключителен човек във всяко отношение. Бе много волева, хората я обичаха и имаше много приятели. Предполагам, че всички тези качества е взела от спорта", добавя треньорът на ЦСКА.

Първият във фамилията Войнови, който се захваща с баскетбол, е братът на Ваня - Димитър, който е с 2 г. по-голям от нея. По класическата схема обаче вместо Димитър известна става по-малката сестра. Баскетболът събира Ваня с Цвятко, който по това време е един от най-известните ни баскетболисти. Връзката им бързо става обществено достояние и всички тръпнат дали ще си кажат съдбовното "да".

"През 1960 година майка ми пропуска европейското първенство, защото е бременна с мен. Така че нормално е да съм закърмен с баскетбол", шегува се Росен.

Докато Ваня и Цеко тренират и играят, малкият Росен расте в залите.



Родителите късат с баскетбола в една и съща година - 1968-а



"Спомням си този момент, защото вече бях на 8 г. Майка ми и баща ми бяха спортни звезди и отказването им бе едва ли не национално събитие", разказва Барчовски-младши.

И след това обаче интересите на родителите остават единствено и само в спорта. "Майка ми имаше по-разнообразни хобита. Тя стана спортна журналистка, работеше във вестник "Трудово дело", но беше баскетболен коментатор в "Отечествен фронт" и обожаваше работата си. Освен това обичаше да чете много, предимно българска литература. Ходеше често и на кино, като предпочиташе български филми - спомня си Росен. - За баща ми обаче всичко бе спорт. Ако не запълваше времето си с баскетбол, гледаше атлетика, футбол, волейбол. По-спортен човек от него просто едва ли има."

Барчовски-младши опитва различни спортове, преди да се захване с баскетбол. Тренира малко фехтовка, след това фигурно пързаляне и хокей. Най-накрая обаче решава, че ще тръгне по стъпките на родителите си.

"Никога не съм страдал от комплекс, че съм в сянката на родителите си, въпреки че често съм чувал зад гърба ми какви ли не приказки. Станал съм баскетболист благодарение на баща ми и т. н. В спорта протекциите са невъзможни, защото всеки знае, че каквото си направиш сам, това е. Не важат никакви други правила освен тези на честната игра", размишлява той.

Въпреки това Барчовски-младши често се допитва до мнението на баща си, особено като треньор.



Цяло чудо е, че Росен не е женен за спортистка



Съпругата му Станислава в момента се занимава с търговия на коли. Тя е съученичка на сегашния помощник-треньор на "червените" Слави Матакиев. Точно той е свръзката между двамата повече от 17 години.

"По мое време спортистките бяха много надути и никога не съм искал да имам връзка с някоя от тях. Запознахме се със Станислава по купони. Тя първоначално криеше от родителите си, че ходи с мен. Те мислеха, че е много долно да имаш гадже спортист", добавя Росен Барчовски.

Родителите на Станислава я убеждавали, че "спортист къща не храни". По-късно обаче Росен заминава да играе в Португалия, след това става треньор и започва сам да издържа семейството си. Сега тъщата го обожава, но причината не е в това, че зетят може да се грижи добре за семейството си. Просто Росен е човек с благ характер и бързо печели симпатии.

"Отношенията в нашите семейства, това на баща ми и сега в моето, винаги са били образцови. При нас никога не е имало разправии и семейни скандали. Това дава спокойствие на децата. Затова и аз, и сестра ми Ивета се справяме успешно с живота. Дано и нашите деца са такива", добавя Росен.

В клана Барчовски командват жените. "Привидно мъжете сме глава на семейството, но всъщност става това, което пожелаят жените", смее се Росен, който



живее в женско царство - с тъща,

съпруга и 2 прекрасни дъщери



Той е наследил уважението към съпругата от баща си. За Цеко думата на Ваня Войнова също е била закон. "Не смятам, че сме мъже под чехъл. Жените имат по-добро вродено чувство, що се отнася до решенията, които касаят цялото семейство. Затова никога не съм се опитвал да се правя на някакъв "мачо" и да налагам на всяка цена мнението си", разкрива Росен.

Цвятко Барчовски е най-консервативната личност във фамилията. Спортният министър не давал да се пуши в семейството и снаха му Станислава дълго крила този си порок. Росен и Ивета също пушат и това не дава мира на Барчовски-старши.

"Още не мога да се отпусна с цигара пред него. Мисля си, че върша някакво престъпление", признава си треньорът на ЦСКА. Традициите са много важно нещо за спортния министър, който държи семейството да е заедно на всички големи празници. Така че младите си знаят - дойде ли Великден и Коледа, са заедно на трапезата.

Дъщерята на Ваня Войнова и Цвятко - Ивета, е най-лудата глава в семейството. 30-годишната баскетболистка успя да сключи два брака и има дъщеря - Памела.

"Ивета е най-големият чешит във фамилията. Тя си е избрала свой път. За мен тя е една от най-добрите ни баскетболистки, въпреки че по ред причини не успя да стигне върха в кариерата си", казва по-големият й брат.

Барчовски са много задружна фамилия. Членовете на най-баскетболното семейство винаги си помагат и делят мъка и радост. "Радваме се на обикновените неща. Нямаме амбиции за много пари, палати и лимузини. Спортът ни е дал много и затова искам да направя и дъщерите си спортистки - завършва разказа си за семейната история Росен Барчовски. - Той прави истинските хора. Най-важното нещо, на което са ни учили родителите ни, е да сме честни и добри хора. Тогава Бог вижда и мечтите ни се сбъдват."



СНИМКИ - личен архив

1. Семейство Барчовски в пълен състав: Цвятко, Ваня, Ивета и Росен, а пред тях е малката Ивета, която прави първи опити да дриблира с баскетболна топка.



2. 1983 година, европейското първенство по баскетбол в Германия. Треньорът на националния отбор Цвятко Барчовски (вляво) дава указания на играчите, сред които е и синът му Росен (вдясно, с кърпата).
5713
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД