|
Киряков е единственият български стрелец, който е олимпийски шампион. Преди 12 години в Сеул той грабна златото още в дебюта си на олимпийски игри. Към титлите му трябва да се прибавят тази на европейски шампион, два пъти носител на световната купа, както и световният рекорд на малокалибрен пистолет (6753 точки).
Киряков не обича голямата шумотевица, светските изяви и интервютата. На първо място в живота му е семейството, което винаги се конкурира със стрелбата. Съпругата му Надежда Георгиева обаче не се сърди, защото и тя е била елитна спортистка. Надя е многократна републиканска шампионка по лека атлетика на 100 и 200 метра, а на игрите в Сеул участва в щафетата. Сега тя преживява дори повече от мъжа си тръпката от идващата олимпиада.
"С Надежда имаме много общи интереси, но ни свърза спортът", признава стрелецът.
Най-скъпото нещо на Таню е дъщеря му Танита
7-годишната палавница е кръстена на баща си. "Не съм от тези родители, които настояват децата им да носят техните имена. Аз дори не знаех за намерението на съпругата ми да кръсти така детето. От суеверие не бяхме обсъждали никакви имена, преди да се роди малката. Когато Танита се появи на бял свят, аз бях на световна купа в Китай и научих по телефона", разказва Киряков, който още съжалява, че не е видял първите дни на дъщеря си.
Любимото занимание на Киряков е риболовът. Той обича да хвърля въдицата по всяко време на годината. "Във всеки сезон риболовът има своето очарование. През лятото си на хлад, през зимата пък си на въздух и дори е добре да помръзнеш малко. Риболовът успокоява. С него се откъсваш от действителността, от проблемите. Забравяш шумотевицата и оставаш сам с мислите си", обяснява шампионът.
От тийнейджър Таню е и ловец. Той не е ходил от две години да обстрелва дивеч и птици, но се заканва да го стори след олимпиадата.
"Ловната пушка е подарък от баща ми. Той бе първият ми треньор по стрелба и знае най-добре емоцията, която създава и ловът у мен", добавя Таню.
Когато говори за стрелба, Киряков споделя, че е прочел много книги за снайперисти.
"Не знам дали като съм олимпийски шампион, мога да стана и добър снайперист. Защото например мога да пиша, но не мога да стана журналист. След специална подготовка обаче съм сигурен, че може би ще успея да съм сред елитните. Може би това е бъдещето ми", шегува се Киряков.
За себе си казва, че е много амбициозен и упорит
Постига успехите с много работа и никога не се отказва по средата.
"Когато ме питат какви качества трябва да притежава един стрелец, е трудно да отговоря еднозначно. Някои мислят, че той трябва да е много спокоен. С мен обаче нещата не стоят изобщо така. Аз съм много емоционален и понякога избухлив, а и не съм чувал да има флегматични стрелци", казва шампионът. Според Киряков много по-важно е да си търпелив и да чакаш да удари и твоят час. Самият той признава, че много рядко е допускал да го нападнат песимистични чувства и да не може да се отърве от тях.
"Имаше много трудни години. Особено преди олимпиадата в Атланта. Подготовката ми не бе обезпечена. Постоянно трябваше да се търсят пари и база. Беше истинско ходене по мъките. На моменти не виждах изход от цялата тази абсурдна ситуация и се питах има ли смисъл изобщо да продължавам. Сега съм доволен, че проявих воля. Ето че успях да се съхраня и след броени дни ще участвам в четвърта олимпиада и отново имам шансове за медал", добавя Киряков.
20 дни преди старта на голямото състезание
денят на стрелеца е разграфен до секунда
Той става рано, закусва и в 9 часа е на стрелбището на клуб "Нове". Първата тренировка продължава между три и четири часа. След това се прибира за малко да почине и следобед заниманията отново се подновяват. Втората тренировка не е толкова дълга, защото вече се губи концентрация.
"В стрелбата няма допинг. Трябва да постигнеш всичко със собствени усилия и упорити тренировки. Самият аз обаче съм против този театър, който се разиграва на тема забранени стимуланти. За всички е ясно, че човек не може да бяга 100 метра под 10 секунди, да вдига стотици килограми и т.н. Спортистите от богатите държави обаче имат възможност да вземат много по-модерни медикаменти, а с допинг горят или залязващите звезди, или тези от бедните държави", размишлява националът по стрелба.
Киряков признава, че витаминозното стимулиране на всеки един спортист е необходимо, за да може да поеме големите натоварвания.
"Сега в Сидни ще пътуваме без доктора на отбора. Пестят се пари. Едва ли ще има друг отбор, който да няма лекар, а ние отиваме за медали", добавя още стрелецът.
Киряков споделя мнението на президента на БОК Иван Славков - Батето, че Сидни ще е една от най-слабите за българския спорт олимпиади.
"Не искам да бъда изтълкуван погрешно, че имам носталгия по старите времена или нещо подобно. До Сеул обаче за спортистите се правеше всичко. Те бяха гордостта на нацията. Подготовката бе на много високо ниво, което сега е немислимо. Ако говорим за материалните стимули тогава и сега, то не може да става сравнение. Сега за олимпийска титла държавата ще даде 60 000 марки, а тогава в най-добрия случай се вземаше "Волга", спомня си един от най-опитните ни олимпийци.
Таню планува да завърши окончателно ремонтите в къщата си в Панчарево след олимпиадата.
"В Атланта ми казваха: "Спечели медал, за да вдигнеш втори етаж", смее се шампионът. "Сега пак ще им дойде добре за доизкусуряването на нещата."
Киряков не обича изхвърлянията, не мечтае за милиони, а просто за един спокоен живот. Той кара поочукан "Фиат", но е доволен, че колата е в движение и му върши работа.
"Не мога да разбера хората, които имат за самоцел печеленето на пари. Има толкова по-важни неща в живота, от които ти остава траен спомен", казва Киряков.
Олимпийският шампион не обича да прави дългосрочни планове за бъдещето си. Той вярва, че всеки човек си има някаква съдба и каквото и да прави, не може да я промени.
"Всички ние от по-старото поколение спортисти сме завършили ВИФ, така че за нас няма друга перспектива освен да станем треньори. Аз и сега помагам на по-младите. Мисля, че мястото ми е в стрелбата, а не на борсата за безработни", завършва Таню и забързано се отправя към стрелбището. Там му предстои поредната тренировка. Една от многото от 4 години насам, с които е свързана голямата му мечта - да се качи отново на почетната стълбичка.
|
|