:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,012,943
Активни 123
Страници 3,288
За един ден 1,302,066
КАРИЕРА

Всеки ден е ново предизвикателство за Силва Зурлева

Какво струва успехът? Много удовлетворение и малко самота за изпълнителния директор на "Нова телевизия"
Снимка: Петър Ганев
Снимки: Семеен архив и Петър Ганев



Седем и половина вечерта. За повечето т.нар. обикновени хора работният ден отдавна е приключил. Силва Зурлева обаче не е от обикновените хора, още по-малко пасва на определението пък работното й време. Всъщност тя няма такова - работи, докато има работа, ако трябва по 12-14 часа на денонощие. Та, в седем и половина, докато народонаселението в по-голямата си част се изтяга по диваните и събира сили за утрешния ден, всичко, за което Силва има време, е да поеме дълбоко дъх и да хвърли един поглед в огледалото преди следващия бизнес ангажимент. Преговорите със собствениците на спортната "Ринг+" са приключили, остава само Зурлева и колегата й Стефан Димитров да подпишат договора за закупуване на правото да излъчват спортните предавания на телевизията по "Нова".

Ден по-рано Силва официално е отбелязала успешното завършване на проект, за който се е борила почти година - твърдото стъпване на българския пазар на гръцката медийна групировка "Антена". Миналия понеделник компанията на магната Минос Кириаку отпразнува с коктейл в столичния хотел "Шератон" закупуването на "Нова телевизия" и радио "Експрес".



Силва толкова се вълнува



в нощта преди официалното представяне на "Антена", че не може да заспи. Чете "Балът у дявола" от "Майстора и Маргарита" на Булгаков. Естествено, въпреки притесненията и стреса, всичко минава гладко. "Цяла година работих много упорито", разказва тя, "натоварването беше изключително, имаше спадове, пречки от всякакъв характер, моменти на колебание и от двете страни. И когато най-сетне се случи, аз вече бях толкова уморена, че не можех да го усетя. По едно време вечерта си мислех: Защо не се радвам? Този успех до голяма степен е мой, аз го знам."

Успехите в живота на Силва не са малко и всичките са достойни за завиждане. Всъщност напористата бизнесдама не може да търпи да губи. Сама признава, че преживява тежко и най-дребния провал. "Потъват ми всички гемии, става страшно", споделя тя. "Едно от малкото хубави неща, които мога да кажа за себе си, е, че имам много голямо чувство за отговорност, понякога дори болезнено. Независимо дали в личния живот или в професионалния, ако стане някаква грешка, аз винаги търся вината първо в себе си, винаги си казвам защо не го направих еди как си, защо не взех правилното решение и вече, ако изчерпя самокритиките, чак тогава търся вина у другите."

В момента, като изпълнителен директор, е поела на плещите си отговорността за гладкия старт на "Нова" в обновения й вид. Признава, че телевизията за нея е "непривична среда", но както сама добавя, "каквито и пречки да срещаш в работата си, когато имаш ясна цел и хора, които те подкрепят, всичко може да се постигне."

По всичко изглежда, че Силва е обречена да успява в битката с живота. Единственият по-сериозен "шамар", който помни и до ден-днешен, е от ранната й младост - когато кандидатства в Софийския университет и не я приемат от раз. "Аз винаги съм била зубрачка и



каквото започна, съм го завършвала с медали,



в края на краищата и Софийския го завърших със златен медал, бях отличник на випуска. Само че като не ме приеха първия път, беше страшно, направо катастрофа", спомня си бизнесдамата. Естествено единственият резултат от този "удар" от живота е, че прави Силва още по-силна и решена да постигне целта си. На следващата година тя не само е приета, но е и в челната тройка.

Всичко, което има, си го е спечелила сама. А за една жена това хич не е лесно. Освен че е почти маниакално взискателна към себе си, никога не се отказва. Може би всичко идва от характера й, или както тя го определя,



от "македонската упоритост".



Родът на баща й е от Кукуш, изселват се в България в началото на века след поредното клане. И до днес, когато успее да откъсне малко време, Силва обича да чете македонската история.

Шеметната й кариера започва преди 10 години в инвестиционна посредническа фирма. Преди това, след като завършва славянска и гръцка филология в университета, за кратко работи в "София прес" и в БНТ. От началото на 90-те се занимава с гръцките инвестиции в България. "Мога да кажа, че през мене са минали по-крупните сделки, главно в областта на промишлените предприятия. Ако взема да изчисля всички инвестиции, по които съм работила, мисля, че



ще надхвърлят доста внушителна сума...



Предпочитам да не я казвам", обяснява Силва без излишна скромност.

Първият й голям успешен проект е "Делта". Всъщност тя е създателката на толкова префасонираното напоследък мото "Делта - връх на сладоледа". Как е станало? "Измислих го в една нощ, когато пак беше много голямо напрежението, разказва Зурлева. "Не можеше да се преведе рекламният лозунг на "Делта", въобще не звучеше на български. Точно тогава сред младежите беше много популярен този израз - "ти си върха", "той е върха". Аз просто изведнъж казах: "Делта - върха на сладоледа" и така го пуснахме."

Като консултант Силва е участвала в създаването на завода на "Чипита" в Казичене, в приватизационната сделка за ботевградския месокомбинат. Има пръст и в идването на "Гудис" в България. Единствено



житейският опит и борбеността



са й помогнали да постигне това, което сега има. "Трябва хъс към нещата и много голяма работоспособност", убедена е Силва.

По собствените й признания на върха е малко самотно. В разделното време на прехода е загубила много приятели. "Преди години стартирахме от някаква горе-долу равна база. Бяхме едва ли не като програмирани - знаеше се, че човек, като завърши университета, ще работи някъде в своята област, ще се пенсионира на определената възраст, беше много по-схоластично", обяснява Силва. "Сега при промените животът от една страна, е много напрегнат, от друга обаче всеки ден е едно предизвикателство и това води до успехи в професионалната област, а оттам и до някакво по-различно материално ниво." А това разделя.

"Не един път са ме предавали", споделя тя. "Аз съм много чувствителен и лесно раним човек. Много ме боли, когато ме раняват най-близките ми хора. От враговете мога да се пазя, но с приятелите е друго." За себе си казва, че "просто не го може предателството". Другите неща, които не толерира, са лакейството и липсата на достойнство. Със собственото си чувство за достойнство компромиси не прави: "Мога да преглътна много горчиви хапове, но не търпя да бъда унижавана. Ако се стигне дотам, просто ставам и си отивам. На всяка цена."

Най-голямата радост в живота на Силва е 13-годишната й дъщеря Мия. "Мисля, че това е единственото същество, за което си струва да се направи всичко", споделя жената, която управлява милиони. Понеже е "маниак на тема образование", мечтае хлапето да получи възможно най-доброто. Като Харвард например. И да бъде самостоятелно и борбено като майка си. Най-важният "урок за живота", който Силва се опитва да внуши на дъщеря си, гласи: "Нищо не е вечно. Това, което днес имаме, утре можем да го загубим."

Таткото на Мия безспорно е "вторият" в семейството - да се мериш със Силва не е лека задача. "Той се е примирил", казва тя с усмивка. Според нея обаче между двамата няма конкуренция и Минко се радва на успехите й като на общи. Самата тя понякога се упреква за това, че е доста далеч от класическата съпруга и време за дома просто не й остава.

Въпреки че е ужасно заета, успява да следва



страстта си към старините



- с Минко са си купили къща в Ковачевица и в момента Силва се е заела да я обзаведе точно както си е била преди 200 години. За съжаление почти не й остава време за четене или за толкова любимия й театър. Работата поглъща всичко.

Всъщност мечтата на Силва е била да се занимава не с бизнес, а със съвременна гръцка литература - това, което е учила. Както обаче сама казва: "Трябва да стигнеш до определено ниво и чак тогава можеш да си позволиш лукса да се занимаваш с това, което обичаш."

Някой ден и това ще стане. И както е тръгнало, ще е по-скоро рано, отколкото късно.
4641
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД