:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 404,439,953
Активни 56
Страници 6,159
За един ден 1,302,066
ХОРИЗОНТИ

Евросъюзът измисли нова харта, за да ни покаже, че не ставаме за него

Още по-примамливи права на европееца предвижда нов документ. Но ползата ни от него ще е в това, че България може да бъде още по-жестоко съдена от Международния съд
Блазе ни! Две европейски организации спорят коя да се грижи за правата ни. Не че българинът различава Съвета на Европа от Европейския съюз, т. е. СЕ от ЕС, но друго си е да знаеш, че когото и да повикаш на помощ, все Европа ще е зад гърба ти. Да му мислят управляващите!

Миналата седмица на есенната си сесия Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) отправи първия залп срещу Европейския съюз, който, откакто се е зародил, все му краде идеите като по-малко братче играчките на баткото. Евросъюзът най-напред настани под наем Европарламента си в Двореца на Европа в Страсбург, който е главната сграда на Съвета на Европа. После си взе на заем символите на Съвета на Европа - синьото знаме с 12-те златни звезди в окръжност, както и Химна на Европа - Одата на радостта от Деветата симфония на Бетовен. Накрая си присвои идеята му за Конституция на Европа, разисквана от експерти на ПАСЕ през последните 3-4 години. Но всяка мярка бе прехвърлена, когато Евросъюзът реши да си направи Харта за правата на човека, която да стане след време преамбюл на Конституцията на Европа.

Тук нервите на депутатите в ПАСЕ не издържаха и набързо спретнаха резолюция, в която осъдиха грабителството на Брюксел. Проблемът е, че Хартата на Европа конкурира и изземва функции на основополагащия юридически документ на Съвета на Европа - Европейската конвенция за правата на човека. Без конвенцията съществуването на Съвета на Европа като главна правозащитна организация на континента би загубило 90 процента от смисъла си. Тя е основата за хармонизацията на законодателствата между всички европейски държави. Освен това посегателството заплашва ролята и на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, който издава присъди изключително въз основа на конвенцията. Мрачно погледнато, Евросъюзът е вече на път да окраде не отделни елементи от конструкцията на Съвета на Европа, но и да измъкне камъните в основите му.

Сегашните ни управници могат да се зарадват, защото отдавна



имат зъб на Съвета на Европа,



който години ги държа под мониторинг и им извива ръцете да се съобразява с елементарните правила на демокрацията. Освен това неговият съд в Страсбург осъди няколко български правителства да платят обезщетения на граждани, пострадали от своеволия на властите. Не случайно правителството на Иван Костов и особено неговата външна министърка Надежда Михайлова чрез подопечните си чиновници правят всичко възможно, за да принизят значението на Съвета на Европа, като паралелно с това подчертават, че за България важната организация е Европейският съюз. Плюс НАТО.

Така ли е в действителност? Истината е, че Съветът на Европа е единствената голяма западна организация, отворила се през последните 10 години за България. Почти сигурно е, че поне още 10 години тя ще си остане същинският мост за присъствие на България в Европа. Нито Европейският съюз, нито НАТО дават какъвто и да е знак, че скоро ще ни отворят вратите си. Видите ли президента ни, премиера, шефа на парламента или друг големец да се кипри в кабинета си под синьото европейско знаме, трябва да знаете, че право на това му дава само членството ни в Съвета на Европа.

Но симпатията към Страсбург стига до символиката. България знае къде са парите и предпочита винаги да е на страната на по-силния. Евросъюзът има бюджет 500 пъти по-голям от Съвета на Европа и това е достатъчно за нашата евроориентация.

Въпреки това



страната е изправена пред деликатен избор



Външната ни политика, ограничаваща се до скромен набор от заучени фрази и чаровни усмивки, не предвижда ситуация, при която да участва в спор между евроинституции. Така например при вътрешния спор в Съвета на Европа по въпроса за изгонването на Русия, който се води между Комитета на министрите и ПАСЕ, нашата страна застана едновременно в подкрепа и на двете тези - да бъде санкционирана Русия заради поведението й в Чечения и да не бъде санкционирана.

Сега обаче положението е по-деликатно. В Съвета на Европа няма разногласия за опасността от конкурентната харта на ЕС и миналата седмица ПАСЕ се обърна специално към държавите от Източна Европа, които кандидатстват за членство в Евросъюза, да заемат ясна позиция. Българската делегация изпадна в безтегловност и не можа дума да каже по време на дебата миналия петък. Тя предпочете да слуша какво смятат другите бивши братски държави и после да се ориентира какво да прави.

Както обикновено, страните от Централна Европа показаха характер да бранят интересите си и не се поколебаха да изразят резерви към хартата на ЕС. Обърнете внимание - точно държавите от групата на "отличничките" сред кандидатите за ЕС първи изразиха критична позиция. Защо ли?

Защото ако новата харта се превърне в юридически инструмент на Евросъюза, тя ще постави



нови бариери пред кандидатите



за членство. В нея се съдържат права, например в социалната област, които са непостижими в по-слабо развитите страни. А България като държава с откровено антисоциална политика направо би била задраскана от списъка на перспективните кандидати.

Как например тя би гарантирала правото на всички граждани на достъп до системно професионално обучение, правото на упражняване на свободно избрана професия, свободата на предприемачество? В криминогенната среда на българския бизнес обикновените хора са смазани до такава степен, че са принудени да се захващат с каквото и да е само и само да оцеляват от ден за ден. Как ще бъде гарантирано правото на здравословни, безопасни и достойни условия на труд? Ами правото на социално осигуряване? Разните сдружения на новопръкнали се работодатели вече обявиха, че не се смятат длъжни да плащат майчински и болнични издръжки на своите служители.

Ще кажете - това са проблеми, които произтичат от частния бизнес. Държавата е по-почтен работодател. Тогава как тя ще отговори на изискването да гарантира правото на добра администрация? Ако има човек, който да не е пропищял от родната корумпирана бюрокрация, ще трябва да бъде записан в Червената книга на изчезващите биологични видове. И един въпрос пряко към Министерството на външните работи: как то би гарантирало "правото на защита срещу всяко неоправдано уволнение"? Дружествата на изгонените дипломати вече могат да формират второ външно министерство. Ако те имаха право на международен съд, каквото биха получили, при положение че хартата добие юридическа сила, министерството би трябвало да поиска дублиращ бюджет за плащане на обезщетения по европейските норми. А и социалният министър Иван Нейков показа на частните работодатели, че държавата не е по-грижовна за хората от тях, като ги успокои този вторник, че "срочният трудов договор може да бъде прекратен 182 пъти за 2 години".

И най-повърхностното сравнение показва, че



за България не би могло да има място в социална Европа,



изграждана от Евросъюза. Преди година страната ни се присъедини към Социалната харта на Съвета на Европа, но още тогава министър Иван Нейков заяви в Страсбург, че това става с ясното съзнание за нуждата от продължително време да се изпълнят изискванията в документа. За разлика от Европейския съюз, който е клуб на богати, Съветът на Европа дава шанс и на по-изостаналите да се приобщят към европейските ценности, без да ги притиска с неизпълними изисквания. Затова Социалната харта няма такава задължителна сила като конвенцията за политическите и гражданските права и затова България още не е изправена пред съда в Страсбург от масово обеднялото си население.

Ако питат народа, той с две ръце би гласувал за Хартата на основните права в Европейския съюз. Няма да е нужно да му се четат всичките 52 члена, съдържащи се в нея. Достатъчно е да се назоват шестте глави, в които те са обединени: глава първа "Достойнство", глава втора "Свободи", глава трета "Равенство", глава четвърта "Солидарност", глава пета "Гражданство", глава шеста "Справедливост". Това са все думи, които не фигурират в речника на днешните управляващи. Вместо тях в главите на хората се набива думата "реформа", която никой досега не е обяснил какво точно значи, но от която населението изпитва масова погнуса.

Заради последиците от нея на българина му е достатъчно да му бъде признато само едно право, предвидено в Хартата на ЕС - да пътува свободно на територията на Евросъюза. А там вече му се гарантират други мечтани права - "на условия на работа, равностойни на условията, предоставяни на гражданите на ЕС", както и на "правото да ползва заедно със своето семейство същите социални осигуровки и същия достъп до здравеопазване като гражданите на държавата, в която пребивава". Веднъж да падне Шенгена - той си знае.
581
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД