:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 397,284,634
Активни 158
Страници 31,276
За един ден 1,302,066
Фамилия

Максим и Мила Бехар - 20 години живот по редакциите

Шефът на най-голямата ПР агенция в България срещнал съпругата си в "Работническо дело", децата му пък са родени в градовете, където е бил кореспондент
Максим и Мила Бехар с право могат да кажат, че журналистиката е сплавта в семейството им. Целият им съвместен живот е минал между различни редакции. Там се запознали, там се оженили, там се родили децата им.

Семейство Бехар живеят в стара кооперация в центъра на София. Тук е минала голяма част от детството на бъдещия журналист. Къщата е принадлежала на лелята и чичото на Максим и след смъртта им младото тогава семейство се премества в нея. Апартаментът е обзаведен семпло и елегантно. Това, което се набива на очи, е огромният телевизор в центъра на хола и множеството картини по стените. "Това са моите спомени от страните, в които съм бил. Те обаче са просто декорация, нямам време да им се наслаждавам. Но обичам на всяко място, където се разположа, да създавам собствен уют", казва Максим. Той признава, че жилището вече е тесничко за четиримата и симпатичното куче Бруно и мисли за смяна с по-голямо.

Максим Бехар срещнал своята бъдеща съпруга в "Работническо дело". Той работел в международния отдел, а тя - в тогавашния отдел "Пропаганда и агитация". "Слава богу, че стаите ни бяха на различни етажи", шеговито коментира сега той.

"Това, което ме привлече в Максим, бе



неговата силна прилика с Владимир Висоцки,



който по онова време беше нашият идол. Това бяха години, когато в "Работническо дело" се разчупваше старият стереотип и там се събраха много млади хора. Бяхме страхотна компания, непрекъснато се събирахме по купони и слушахме Висоцки", разказва Мила. При Максим пък харесването станало изведнъж. Той не може да посочи конкретна причина да се влюби в Мила, според него всичко е комплексно - виждаш един човек и разбираш, че искаш той цял живот да бъде с теб.

Затова пък Максим прекрасно си спомня как е направил предложение за женитба. "По това време страшно си бяхме изострили отношенията. Един ден отивам в редакцията, издебвам колегите да отидат да пият кафе и влизам в нейната стая. "Трябва да ти кажа нещо много важно", казвам аз. "Знам", ми отвръща тя. Според мен смяташе, че ще й кажа, че се разделяме. Аз обаче й предложих да се ожени за мен", разказва той.

После заминали за Шумен, където Максим става кореспондент, а Мила - зам. главен редактор на местния вестник, който тогава бил всекидневник. После се преместили във Варшава, където Максим също е кореспондент на "Дума". И от двете места им остава спомен за цял живот - синът им Мишо е роден в Шумен, а дъщерята Ралица - във Варшава.

Двамата с носталгия си спомнят годините в Полша - от 1989 до 1991 г. Това са времената, когато там рухва старата система и започва да се гради нова - златно време за всеки журналист.

"Много беше трудно - двете деца бяха малки, кризата беше жестока, за всичко имаше купони, магазините бяха празни, страната бе залята от стачки. Самата аз не виждах изход от ситуацията. Но когато там властта се смени по един невероятно интелигентен начин, когато поляците започнаха да правят реформите си, резултатите дойдоха много бързо. Промяната беше просто невероятна", спомня си Мила.

"Няма да забравя една дребна на пръв поглед история. Спомням си една зима, когато нямахме никакви пари, а в страната беше страхотен глад и единственият начин да се стоплиш вечер бе да пиеш по една водка. Събрах вкъщи празните бутилки, върнах ги, за да взема пари и да купя водка. На връщане обаче се подхлъзнах и счупих водката. Прибрах се като пребит", подхваща Максим. Своите спомени от пребиваването в Полша, интервютата си с някои от най-известните световни политици и икономисти като Лешек Балцерович, Лех Валенса, Збигнев Бжежински и др. той е събрал в излязлата преди дни книга - "Вторичен инстинкт". Интересното в нея е, че наред с полския период е представен и журналистическият му поглед върху събитията в България. Сравнението дава ясен отговор на въпроса защо Полша успя в прехода, а България - не.

Другият подарък, който семейство Бехар си донася от Полша, е едно трабантче, което и досега държи фронта.

След връщането си от Варшава Максим Бехар започва един наистина нов период от своя живот -



създаването и налагането на пазара на частен вестник -



"Стандарт".

"Беше неделя, бях дежурен в "Дума". В коридора ме срещна Валери Запрянов и почна да ми разказва как едни хора дават пари и искат да им направим вестник. Видяхме се с Краси Стойчев. В края на май напуснах и от юни започнахме да подготвяме "Стандарт", спомня си Максим.

"Бях сигурна, че ще приеме, защото той е човек, който обича предизвикателствата. Особено професионалните. Смятах, че такъв шанс си заслужава да се използва", подкрепя го Мила.

Семейството буквално се слива със "Стандарт". Дори малкият Мишо прекарва съботите и неделите в редакцията. Затова всички много тежко преживяват раздялата с вестника в края на 1995 г.

Днес обаче Бехар не изпитва носталгия по онези времена. "Цялата преса се промени. За мен "Стандарт" вече е като всички останали вестници. По-скоро изпитвам носталгия по приятелите си оттам, които виждам много рядко", признава той.

Така приключва вестникарският период в живота на Максим Бехар. Засега. Защото, както той сам признава, няма навика да затваря завинаги вратите след себе си.

"Като напуснахме "Стандарт", започнахме да пишем концепция за политическо списание, но не намерихме пари. То трябваше да бъде същото като списание "Сега", което започна да излиза по-късно. По това време ни поканиха в телевизията. Аз отказах, защото това означаваше да стана държавен чиновник, какъвто никога не съм бил, и ми звучеше абсурдно. Другите - Валери Запрянов, Пенчо Ковачев и Орлин Филев, приеха", разказва Максим.

Другото нещо, което променя животът му, е купонът за 40-ия му рожден ден. "На поканата отгоре бях написал само едно изречение:



"Животът започва на 40"



Затова реших да опитам нещо ново", разказва той.

По това време Мила вече има собствена фирма и Бехар решава да се ориентира към рекламата, която му изглежда нещо достъпно и приемливо. Та нали всеки втори в България се занимава с реклама. След 3-4 месеца обаче осъзнал, че нищо не разбира от тази професия и започнал да се учи. "Първите две години се занимавах предимно с реклама, но видях, че е абсурдно да се конкурираш с големите западни агенции на пазара. И няма смисъл. Полека-лека започнах да се занимавам с ПР. Видях, че това е много перспективна работа и в момента "М3" е най-голямата ПР агенция в България", разказва той.

Противно на мнението, че кръвта вода не става, поне засега наследниците на журналистическото семейство нямат намерение да вървят по пътя на родителите си. 14-годишният Мишо е в паралелка със засилено изучаване на английски и информатика. Той е луд по компютрите и прекарва две трети от деня си в Интернет. "Когато се събуди сутрин, на път за банята включва компютъра. На връщане от банята сяда пред него и няма мърдане", с нежно недоволство казва Мила. "Като порасне, ще стане хакер", компетентно добавя 11-годишната Ралица. Тя учи в еврейското училище и иска да стане манекенка. Вече е участвала в няколко ревюта и е добила увереност, че има бъдеще в тази професия.

Всъщност за страстта на Мишо към компютрите е виновен баща му.



Максим е луд по електрониката



и притежава абсолютно всички възможни новости на пазара. "Като си купя нова играчка, Мила знае, че три дни изобщо не трябва да ме закача", признава той и веднага демонстрира една от последните си придобивки - най-малкия компютър в света. Постепенно хобито му се превръща в бизнес. Сред клиентите му са "Нокиа", КПН, МТG. Дори вечер, когато се прибере от работа и семейството седне на масата, около него винаги има включен нотбук. "Имам много американски клиенти и техният ден започва тогава, когато нашият приключва. Преглеждам всички съобщения и ако има нещо спешно, отговарям веднага. Комуникацията изисква бързина и оперативност", обяснява Максим.

Мила Бехар няма конкретно хоби. "Забелязала съм, че по-скоро мъжете имат хоби. Може би имат повече свободно време", философски заключава тя. Това, с което е известна сред приятелите, са чудесните салати, които прави. "Никога не сядаме на масата без поне три различни салати", обяснява Максим.

Свободното си време семейството прекарва извън София - на станцията на журналистите в Бояна, във вилата си в Банкя.

Като бизнесмен Максим често пътува зад граница. "Обикалял съм много страни, но навсякъде се чувствам еднакво. Единствено в Япония преживях малък стрес през първите три дни, но после свикнах", обяснява той.

Мила пък определено предпочита Европа - и като манталитет, и като начин на живот. Много харесва Прага и Варшава, макар че към полската столица отношението й е много по-емоционално. Нейната неосъществена засега мечта е да види Рим. "Когато миналата година отидох в Рим, звъннах й от площада и й казах: "Това е!", казва Максим. Може би не е далеч денят, когато и тази мечта ще стане реалност.
 
Мила Бехар има една нереализирана засега мечта - да види Рим.
 
Повечето картини по стените са спомен на журналиста от пребиваването му в различни страни.
16308
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД