:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 408,683,674
Активни 115
Страници 17,621
За един ден 1,302,066
Репортаж

Как се прави винен имидж?

Българските вина ще се харчат добре на Запад, ако хората знаят повече за България, твърдят журналисти от специализираната винарска преса в Германия
"Каква точно е тази жена, прабългарка, тракийка или славянка", попита д-р Бехер, белокос журналист от Байройт, докато приятно на вид младо момиче му поднасяше кафе в центъра на Варна. Преди да му обясня, че сведенията в енциклопедията, която явно набързо е прелистил, тръгвайки насам, се отнасят за VIII-IX век, той забеляза, че върху чашата му с кафе е отпечатана емблема на бира "Бекс". Това го хвърли в недоумение. "Как така известна бирена марка със запазения й шрифт е поставена върху порцеланова чаша за кафе в България? Това трябва да е някаква кражба." Отговорих му, че това е дребно интелектуално пиратство, незначителен плод на свободната икономическа инициатива през последните години у нас. Собственикът си е кръстил кафенето "Бекс" и си е направил фирмени чаши, като емблемата е взел наготово, вероятно, без да подозира, че върши нещо нередно. Д-р Бехер кимна с разбиране и учудване едновременно.

"Не е възможно", беше коментарът му, когато видя, че три кафета в прилично заведение струват само марка и половина. Това беше третият му ден в България. Неговото изострено чувство към детайла вече беше срещало и други поводи за възбуда. Той сподели, че хотелът в Пловдив му е харесал на вид, но леглото му било като лодка и не спал добре. По-късно с питащи очи огледа една зелена военна линейка, в която се возеха седем видимо напълно здрави цивилни мъже.

Заедно с още петима немски журналисти, специализирани в областта на виното и туризма миналата седмица той посети Пловдив, Бачково, Слънчев бряг, Варна, Шумен, Плевен и София. Акцент в програмата им бяха вината и кулинарията на България, но успяха да видят също някои музеи и живота на улицата. Организатор на цялото начинание е Центърът за информация и реклама в туризма към Министерството на промишлеността. Това е трето такова пътуване на чужди журналисти и според Ася Йосифова от министерството, първите са дали окуражаващи резултати. В немската преса са излезли десетки добронамерени публикации за България.



"Никой в Европа няма да умре от жажда,



ако там не се продават българските вина, но те могат и да намерят пазар, ако станат малко по-известни", каза г-н Мартин Йост от сп. "Дойче гетрeнкевиртшафт" след официалната вечеря с кмета на Плевен. Той изглеждаше приятно развеселен от кабернето, произведено в избата на Лозаро-винарския институт в града. Според собствените му признания дегустациите в енотеката на Пловдивския панаир и в избите в Брестовица, Варна, Шумен и в Плевен са го убедили, че у нас се прави добро шардоне, мускат и други вина, които технолозите успяват да съобразяват с вкусовете на различни чужди пазари. Като цяло най-впечатлен беше от българското мерло.

"Трябва да се организират дегустации в хотелите, където отсядат повече немски туристи. Това може да ги накара да потърсят вината, когато се върнат у дома. Но за да ги търсят, хората трябва да знаят повече за страната, която прави тези вина", обясни виненият спец и добави, че в Германия и Англия няма толкова хубави жени колкото у нас. За него явно е без значение дали те са тракийки, прабългарки или славянки.

Мисълта за ползата от подобни дегустации трябва да му е хрумнала в Слънчев бряг. В ресторанта на хотел "Глобус" германската винено-медийна делегация опита осем бели и шест червени. После всеки си избра различна бутилка според вечерята, от което се разбра, че дори високо организиран народ като немския няма единен вкус към виното. Ако се съди по доволните им лица, харесаха и кухнята. Което е трудно да се каже за вечерята в хотел "Шумен" на следващия ден. Тук пътешествениците по маршрутите на българската винаро-кулинарна слава бяха върнати десет години назад в незаличимата епоха на "Балкантурист". В леко кичозната механа на иначе модерния хотел те получиха безизразна салата асорти, панирано пушено сирене и кебап в палачинка, която помежду си наричаха "калцоне". За десерт готвачът опита да ги шашне с щрудел. Нямаха вид на изненадани.



"Хубавата музика може да се свири и по-тихо,



деликатно отбеляза д-р Бехер, след като широко усмихнат цигулар от оркестъра опита да го зарадва с унгарски мелодии на ухо. Тук и виното явно не ги впечатли, защото Ролф Майер, шеф на групата и собственик на агенция за връзки с обществеността си поръча наливна бира.

В старата изба на винпром "Димят" в центъра на Варна немците опитаха по няколко бели и червени. И тук мерлото май най-много се хареса, но и останалите вина бяха оценени като добри.



"Как може да се работи при такъв шум



без заглушители за ушите", изненада се Франц Олер от седмичника "Райнише меркур" по време на обиколката в шуменския винпром. Немците разсеяно огледаха модерните инсталации за ферментация и някои дискретно фотографираха три стари автомобилни гуми, закачени по необяснима за тях причина над коритата за приемане на грозде. След тези кадри лентите запечатаха и отлично подготвената дегустация на петнайсетина бели и червени с марката на "Домейн Бойар". "Тези двете са много хубави и имат голямо бъдеще", каза Гернот фон Хаан за каберне и мерло "premium oak" 99, които още не са пуснати на пазара. За другите беше по-сдържан. Той е тънък познавач и пише по винарски въпроси в различни немски издания. В миналото е опитвал български вина и призна, че не ги е харесвал. Белите най-често били окислени и изглеждали стари, дори когато са на една година. Сега повечето му се видяли малко по-свежи и "стройни". Но и на него червените повече му харесаха.

Балкантуристкият привкус от вечерта в Шумен беше поправен от посещението в частната изба "Осмар" на другия ден. Тук фотоапаратите бързо забелязаха как едно момче най-старателно почиства чепките с грозде, ябълките и дюлите, преди да ги нареди в бъчвите за пелин. Собственикът Вичко Вичев разказа как с брат му преди няколко години на голо поле са построили тази малка изба с капацитет около 1500 тона. Той явно



има опит с подобни визити,



защото избата често се посещава от чужди туристи. Лекият и вкусен обяд пред горяща камина в приветливата и чиста гостна поразмекна коравите немски сърца. "Това е друго лице на българското винарство", коментираха помежду си гостите, докато опитваха от белия и червения наложен пелин. Повечето видимо го харесаха, но фон Хаан по-късно обясни, че в Германия такова вино може да се продава, само ако е доказано, че лекува някаква много опасна болест. Никой няма намерение да го предлага там. Избата продава само за вътрешния пазар и често отказва поръчки, защото държи на качеството.





Текстове към илюстрациите:

1. Немската овчарка Алес позира в двора на изба "Осмар" пред камерите на германските винени журналисти.

2. Д-р Бехер внимателно разглежда бутилка "Снежно вино" преди дегустацията в старата изба на винпром "Димят" - Варна 3. Мартин Йост (седналия) обяснява, че жените в България са хубави. Д-р Бехер добавя, че и вината не са лоши.
1397
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД