:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 398,260,881
Активни 140
Страници 15,902
За един ден 1,302,066
По хълмовете на времето

Непосилната лекота на демокрацията

Има опасност историците да подминат някои дребни детайли от бурното десетилетие. А не бива
Снимки: Архив "Сега"
Сигурно е, че един ден историята на демократичното десетилетие след 10 ноември 1989 г. ще бъде написана и поднесена между кориците на сериозен академичен труд. Историците обаче обикновено се взират във влиятелни личности, дати и процеси и изпускат някои дребни подробности, които по особен начин ваят образа на всяка епоха. Има вероятност някои на пръв поглед незначителни неща да изпаднат от страниците на една бъдеща история. Това не бива да става и в. "Сега" поема тежката отговорност то да не се случи.

Учените като правило имат усет към реалните неща. Но те рядко имат сетиво за сюрреалистичното. То е във властта на поетите и художниците и затова може би първо те трябва да напишат историята на десетилетието. Поети и есеисти бяха и много от демократите първа смяна.

В началото всичко беше просто и ясно. На 10 ноември Тодор Живков подаде оставка, а на 13-и същия месец според по-късни информации в печата Андрей Луканов събрал някои бъдещи лидери на СДС в дома на съседа си Николай Хайтов, за да обмислят какво да се прави по-нататък. Така беше заченат Съюза на демократичните сили. По-късно много хора предявиха претенции за майчинство и бащинство на СДС. Други се имаха за негови чичовци и лели. Едва Костов успя да укроти този ентусиазъм, като призна на всички чин "братовчед".

На 18 ноември се проведе първият митинг пред "Св. Ал. Невски". От стъпалата на храма бъдещата вицепрезидентка Блага Димитрова просветли народа с неувяхващата мъдрост, че България от страна на розите се е превърнала в страна на склерозите, а Румен Воденичаров нарече Петър Младенов "господин". След това се започна. Само за няколко месеца демократичните процеси



размиха границата между смешното и сериозното



"Стършел" стана ужасно сериозен вестник, а повечето политици предизвикваха весело недоумение.

Историците сигурно няма да пропуснат детайлите около Кръглата маса, връщането на имената на турците, раждането на по-важните политически партии, преименуването на БКП в БСП, конфликтите около ДПС и политическите пируети на КТ "Подкрепа". Те сигурно няма да пропуснат и "синята утрин" (15 май 1990 г.), когато София осъмна надраскана със син спрей, нито еуфорията около първите избори и онзи мургав пазарджишки избирател с потник "Boss", който беше показан от камерите на БНТ като ярко доказателство, че изборите са фалшифицирани. В аналите обаче може да отпадне на пръв поглед дребната подробност, че част от депутатите във Великото народно и 36-ото НС ходеха с бели чорапи и червени вълнени сака като циркови конферансиета. По-късно някой май успя да обясни, че цветът няма отношение към миризмата. После в употреба влязоха копринените костюми, в които част от народните представители приличаха на елегантни арабски бизнесмени. Сред електората модните процеси се изразяваха в подмяна на обувките "Хъш пъпис" с якето "Бомбър".

За десет години през Министерския съвет минаха осем правителства. Някои оставиха трайни спомени и тях историците няма да ги подминат, но за други това е твърде вероятно. Премиерът Димитър Попов вероятно ще се запомни с две неща. Първото е патетичната фраза "За бога, братя, не купувайте!", произнесена в обръщение към нацията през зимата на 91-а, ден преди да бъдат освободени цените на "стоките за широко потребление". Второто е решението на Софийския градски съд, с което вече бившият министър-председател беше осъден да напусне апартамента си от 214 квадрата. Той го беше купил от БОДК за 55 000 лева малко след паметната реплика.

Година след 10 ноември се заговори за изтичане на мозъци.

Десетки хиляди млади тръгнаха да си търсят късмета на Запад.

Но по същото време в България се вливаха мозъци



Премиерският съветник Константин Мишев е блестящ пример. Благодарение на него в българската лексика влезе понятието "контрадезинформация". Отначало думата звучеше непонятно, но постепенно дълбокият й смисъл започна да прозира. "Контрадезинформация" ще рече да пуснеш слух, че президентски съветник урежда оръжейна сделка с далечна държава зад гърба на президента и правителството, докато ти сам уговаряш продажбата на едни минохвъргачки в съседна страна. От дълго и мъчително изгнание в Лондон и Холивуд се завърна и Жорж Ганчев - друга ярка и многопластова личност в българската политическа орбита.

Точно 3 години след падането на Живков в пресата се появи новината за секретната военна операция "Слава". Става дума за онзи тунел от 180 метра, който военни прокопаха край софийското с. Царичина.



Цели 2 години офицери от Генералния щаб бяха търсили следи от висш разум





и някаква много важна информация за произхода на човечеството по внушение на две контактьорки с отвъдното. Четиридесет пъти била променяна посоката на изкопа, докато се налучка верният път към космическия ум. Трима военни министри - Мутафчийски, Луджев и Сталийски, бяха дали благословия за уникалната операция. Към края в екипа бяха включени историци, археолози, геолози и психиатри. Историците казаха, че следи от висш разум в дупката няма. А ако психиатрите бяха повикани още в началото, може би цялата операция "Слава" нямаше да започне. "Армията ще търси и боздугана на Крали Марко", обобщи в. "24 часа".

Историците няма как да подминат Града на истината и подпалването на Партийния дом, нито "Боянските ливади" ("тревното интервю") на президента Желев, но има опасност да пропуснат някои важни кадрови подробности. Малко след като СДС спечели изборите през 1991 г., за началник на полицията в Ловеч беше



назначен уникален човек - Богдан Кръстев



Не е ясно поради какви стратегически държавни интереси тогавашният вътрешен министър Й. Соколов издигна този екологично мислещ пацифист на висок пост в силовото ведомство, но в местната полиция сигурно още се помни една от първите му заповеди - "полицаите да се движат в града с велосипеди и да си носят личното оръжие в калъфи за цигулки, за да не стряскат гражданството".

Не би трябвало да са забравени и някои живописни детайли от коалиционната политика на БСП. През 91-а партията привлече за партньор съюз "Ера три" на Славомир Цанков, но после (може би с известно основание) не пусна лидера му в парламента. По този повод в пресата Славомир Цанков обяви, че неговото движение е парламентарно представено, но без депутат. Година по-късно по време на правителствената криза от есента на 92-а БСП направи и друг паметен стратегически ход. Избра за свой кандидат-премиер



очарователния сладкодумец Петър Бояджиев



За два дни той успя да напише правителствена програма и да разкаже как през 1980 г. емигрирал в резервоар на автобус, как забогатял във Франция, как създал СДС и куп други неща, които биха смаяли и Тил Ойленшпигел. После жена му се обади от Париж и развали работата.

Твърде вероятно е бъдещите историци да подминат ярката политическа фигура на проф. Сийка Георгиева от форум "Преображение", а не бива. Тя за кратко блесна на политическия небосклон през есента на 1992 г. с уникалната си програма. Според нея националната валута трябваше незабавно да се замени с екю.

Как точно щеше да стане това, не се разбра, още повече че въпросното екю беше почти толкова абстрактно, колкото валутният лев от малко по-далечното минало. Освен това страната трябваше да се раздели на 12 зони на чуждо влияние и на всеки гражданин да се дадат по 25 000 долара. Всичко това беше обяснявано съвсем сериозно и може би по тази причина ЦИК даде на Сийка оранжевата бюлетина за ужас на множащите се вече земеделски формации.

В бурни исторически периоди винаги се появява по някой Лъжедимитрий или Лъжеивайло.

През лятото на 1992 г.



у нас пристигна възкръсналият Леваневски



Уж носеше и мемоари за печат, но никой не ги видя. Случката предизвика особена обществена възбуда. Изписаха се десетки сензационни статии с най-различни догадки за съдбата на известния партизански командир, докато най-сетне се разбра, че човекът е обикновен бояджия от Ташкент и е дошъл у нас с крехката надежда в суматохата да изкара някой лев, за да се лекува. Цялата операция тогава беше финансирана от Халис Окан, симпатичния колекционер, който подари на Националния исторически музей куп скъпоценности, между които и една малка масичка от рязани дула на пушки, за която твърдеше, че е принадлежала на Панайот Хитов.

Ранният стадий на демокрацията беше белязан от



истерична ненавист към паметниците



Стотици бюстове на антифашисти бяха свалени от пиедесталите им и претопени за цветни метали. Което не можеше да се открадне, беше поругано със син спрей. Ботев, Вазов и Каравелов осъмнаха с клеймо "комунисти". Събарянето на Паметника на Альоша беше програмна цел за някои пловдивски кметове. Софийският градоначалник Янчулев дълго се чудеше как да пребори Паметника на съветската армия, след като отвори мавзолея на Георги Димитров да се ползва за писоар. Неговата одисея завърши едва миналото лято, когато след епична битка вицето Бакърджиев успя да го гътне. Сред този емоционален фон има опасност да се пропусне новината, че през декември 1992 г. пловдивските общинари решиха да възстановят паметника на Гюро Михайлов в центъра на града. Решението беше странно, защото Гюро Михайлов, който загинал на поста си през 1880 г. при пожар в пловдивската поща, не е по-малко противоречив от който и да било от поруганите антифашисти. 70 години е минавал за герой, а след това - за глупак. Няколко месеца по-рано Николай Колев-Босия, също крупна фигура на политическия сюрреализъм, обяви, че ще пише либрето за рокопера, посветена на Гюро Михайлов. Това трябва да е повлияло на пловдивските общинари.

Историците сигурно няма да пропуснат голготата на 39-те или фондация "Сапио", но има опасност да подминат друга важна фондационна новина. През ноември 1992 г. варненският "Център за европейска и гръцка култура" организира безплатни курсове по пиано и балет за безработни. Този факт е точно толкова характерен за времето, колкото и случката с "Оня списък", заради която някои коментатори кръстиха ведомството на Стоян Ганев "министерство на ония работи".

В началото на 1992 г., докато



целият народ тънеше в догадки кой уби Лора Палмър,



президентът Желев и цар Симеон II си размениха любезности в испанския печат. Пред промонархическия всекидневник "АВС" монархът каза, че докато Желю и Велко Вълканов са били чираци на комунизма, той поддържал опозицията в България. В отговор от страниците на "Ел паис" президентът го нарече "дребен бизнесмен, който си въобразява, че може да реставрира една компрометирана династия, отговорна за три национални катастрофи". И двамата бяха прави по своему. Така се роди и модата българският държавен глава да отправя национално значими послания чрез чужди медии. Няколко месеца по-късно двамата се срещнаха в мадридския хотел "Риц", но нито Желю наричал Симеон цар, нито царят наричал Желю президент. "Дипломация", обясни по-късно Желев. Разговорът бил записан на диктофон с условие да не се публикува, но малко след като президентът се прибра, откъси от него се появиха в пресата.

Науката няма да пропусне епичната битка с петолъчката и баталните спорове за короната на лъва в новия герб, но има и други важни събития в областта на културата. През май 1992 г. двама сини депутати - Константин Размов и Манол Тодоров, внесоха законопроект, с който правописът трябваше да се раздели на две - един официален и един за населението. Официален трябваше да бъде старият правопис до 1945 г. "Световната и балканската обстановка налагат това", мотивираха се авторите на закона. Той не беше приет, което днес трябва да се приема с благодарност, но историята на българския парламентаризъм не трябва да го подминава.

С подкрепата на министър Елка Константинова у нас гастролираха жизнерадостни протестантски шамани от рода на Питър Юнгрен. В пресата още стоят едроплощните реклами с "Изцелителните чудеса на Исус. Слепите виждат. Сакатите ходят."

В топлия май на 92-а едно мило тържество по случай годишнината на списание "Петък вечер" разтърси демократичната българска общественост. Сред поканените бил и тогавашният говорител на СДС



Михаил Неделчев, който духнал свещичка с фалическа форма



След като видял това на снимка, д-р Тренчев обяви в печата, че не желае да го управляват хомосексуалисти. Така започна войната между СДС и "Подкрепа". Радикалдемократът Неделчев каза, че Тренчев е недо.бец, а министър Елка Константинова ревностно защитаваше своя съпартиец, още повече че издателите на въпросното списание, ориентирано към гениталната проблематика, й бяха рода. Този детайл от развоя на радикалдемократическите идеи в посттоталитарна България не трябва да се забравя.

В бъдещата история на десетилетието



трябва да има специална глава за дядо Фори



Той влезе в политиката с елегантно копринено расо и по времето на Кръглата маса минаваше за уважавана и харизматична личност. Но постепенно в погледа му грейна един особен творчески блясък. Освен йеромонах и председател на Християнски съюз "Спасение" Фори беше депутат, председател на парламентарна комисия и заместник-председател на НКС на СДС, което не му пречеше периодично да кани царя на престола. После различни обществени слоеве го припознаваха ту за Варненски митрополит, ту за всеправославен архиепископ. Депутатите от СДС му целуваха ръка, наричаха го "Ваше високопреосвещенство" и безропотно сричаха след него молитвата "Отче наш", която той веднъж обърка и се наложи цялата парламентарна група да прави втори дубъл заради камерата на БНТ. В края на църковно-политическата си кариера Фори прожектираше по площадите филми за Иисус Христос и лично коментираше отделни сцени с микрофон в ръка. После това национално богатство замина за САЩ и сега пише там филмов сценарий за апокалипсиса.

Още много неща има, които биха дали цвят и плът на една бъдеща история. Запазваме си правото да разкажем за тях друг път.

През последните години



ярките личности в политиката като че ли намаляха



Най-сериозното събитие в областта на политическия сюрреализъм беше аферата с рома беглец Асен Христов от края на 1999 г. Това трябва да е уникален случай в световната парламентарна практика. Депутатът от управляващата партия първо стоя два месеца в Лондон, без да е ясно какво точно прави там, после поиска политическо убежище, защото се чувствал заплашен. А причина за това чувство беше фактът, че на местните избори накарал хората си да гласуват за политическия противник на партията, която го направила свой народен представител. Трудно е тези неща да се обяснят там, където България през декември миналата година беше поканена да преговаря за членство. Важното е, че Асен Христов се върна и пак си остана депутат. Той заплаши, че ако го притесняват, ще направи голяма циганска беля на СДС. От известно време пак изчезна. Казват, че се обаждал отнякъде като Станке Димитров, но никой не знае точно къде се намира. Едни твърдят, че бил в Канада, други казват, че е в Австралия. Къде е, не е толкова важно. Където и да се намира, депутатът Асен Христов е част от България и от нейния политически пейзаж.
 
На 18. XI. 1989 г. изгря звездата на Христофор Събев. И няколко години по-късно залезе.
 
Нощта на 26 август 1990 г. партийният дом, който тогава още беше собственост на БСП, беше подпален. И до днес не е ясно кой го извърши.
 
Село Царичина. Тук 2 години в голяма секретност офицери от Генералния щаб търсиха под земята следи от висш разум по внушение на две контактьорки. Трима военни министри - Мутафчийски, Луджев и Сталийски, бяха дали благословия за уникалната операция.
 
Архив - 1990г. Михаил Неделчев - един от основателите на СДС.
 
През лятото на 1990 г. в София имаше и "Град на истината".
 
Депутатът-ром Асен Христов - един малкото светли лъчове в настоящия парламент изчезна. Никой не знае къде е в момента, но и никой не го търси.
2610
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД