Разбира се, сред тях няма баш звезди като Калоянчев или Мутафова, но пък фигурират Игор Марковски, пресаташе на ЦСКА, или Екатерина Евро - на "Електроимпекс". Повечето са сравнително неизвестни актьори, които при разигралата се драма в родния театър и кино се обръщат към синекурата, гарантираща им хляба. Но пък са амбицирани от предизвикателствата на новата си роля.



Призьорът Мишо Михайлов и премиерът Костов



Една от най-прочутите трансформации от актьор в имиджмейкър е тази на бившия пресаташе на премиера Иван Костов - Михаил Михайлов, който подаде оставка след скандала с касетата на Тренчев. Мишката завършва ВИТИЗ със специалност актьорско майсторство в класа на Анастас Михайлов през 1981 година. Веднага след това заминава за Русе, където остава до 1987 г.

Дунавският град играе съществена роля за младия актьор, защото там зарязва всички пороци и открива вегетарианството. След Русе той се отправя към Софийски пътуващ театър, където е заместник-директор, но действащ актьор. В революционната 89-а той получава и престижното отличие "Награда за актьорско майсторство" в Националния преглед на българската драма за изпълнение в пиесата "Подземния" на Христо Бойчев.

След промените зарязва театъра, за да го замени с политическата режисура. Така той се втурва в сферата на политическия маркетинг. Започва работа със Стефан Софиянски. След това става последователно шеф на Нова телевизия и на Канал 3. Той е човекът, който докара модата на сутрешните блокове в българските телевизии.

Зарязва обаче малкия екран заради амбицията да възкреси имиджа на премиера Иван Костов.

"Правя го не за да съм в политиката, а защото са ми любопитни хората, които се занимават с политика", казва Мишо.

В момента е консултант на свободна практика.



Иван Кутевски: "Всичко стана на кодош"



Артистът с дълга кариера зад гърба си Иван Кутевски е и най-дълго звучалият глас на държавна институция. Четири години и половина той бе неотлъчно до шефовете на митниците. Първо оправяше връзките с медиите на Христо Кулишев, после на временната началничка Елка Владова, после на Пламен Минев.

"Как станах пресаташе ли? На кодош - отговаря Кутевски. - Дълго време се занимавах с театър, кино, докато можеше, но се издържах главно с халтури - работил съм много по ресторанти и барове в България. С Николай Николаев след 1990 няколко години работихме в Италия и Франция. После за известно време бях в трупата на "Сълза и смях", която се разпадна, върнах се в Пловдивския театър, играех в постановки на кафе-театъра на хотел "София". С Христо Кулишев сме приятели. Той ми предложи да оглавя пресцентъра на митниците и аз се съгласих. Обичам промените, а това беше нещо ново. Обичам да живея бързо." Така Иван обяснява просто как е станал говорител на проблемната институция, която напусна преди месец.

Сега вече е вицепрезидент на компанията на изгонения от България Денис Ершов "Нафтекс". Отговаря за рекламата и връзките с обществеността. Напускането на митниците бе трудно, казва Иван. Според него повечето от митническите шефове са интелигентни, образовани хора, с които е работил в разбирателство. "Няма журналист, който да се оплаче, че не сме имали добро сътрудничество", твърди Кути, както го наричаха дописниците. Някои даже се обръщаха към него с "главния митничар". Може би защото шефът му Пламен Минев се съветваше с него не само за медийните си изяви.

За артистичното си минало и за потеклото си спомня с всички подробности, когато и да го попиташ. Като говори за баща си, дядо си, а и за роднините на съпругата си, подчертава, че е от потеклото на врагове на народа. И двамата са от фабрикантски родове, пострадали зверски от национализацията. Това обаче не го е озлобило, твърди той. От реституцията сега не бил забогатял.

С удоволствие си спомня за ролите си в "Спас и Нели" на Джеки Стоев, преди това доста добрите наши филми "Сбогом, приятели" и "Случаят "Пенлеве". Цени много участието си в полско-нашенския филм "Изкуствената патица", където е бил в компанията на едни от най-добрите полски актьори.

Кутевски е един от основателите на българския кафе-театър. Една особена сама по себе си форма, където актьорът не може да излъже публиката, защото е между нея. На голямата театрална сцена е участвал в доста добри постановки, с които е печелил и национални награди. В никакъв случай няма притеснения да си признае и че е бил ръководител на самодейния драмсъстав на управление ТИЛ на МВР. Имал проблеми от идейно-политическо естество, но тогавашният шеф на управлението, цял червен генерал, като го изгледал с цигара и чаша уиски, му казал: "Момче, не се притеснявай."



Соня Бръзицова - от "Следователят и гората"

до кабинета на Теодосито



Помните ли онзи хубав стар филм от 70-те години "Следователят и гората"? А главната му героиня - чаровната невинна хубавица, с която се изгаври отрицателният герой и тя му отмъсти с брадвичка? Тези, които го помнят, знаят и Соня Бръзицова - въпросната героиня от въпросния филм. Години по-късно момичето от екрана пак попадна в светлината на прожекторите, но не във връзка със следствието. Тя стана първият говорител на Главна прокуратура по времето на Иван Татарчев. А понастоящем е началник на кабинета на правосъдния министър Теодосий Симеонов и понякога споделя мисли на страниците на "Демокрация".

Бръзицова не е професионална актриса, а режисьорът на "Следователя и гората" Рангел Вълчанов избрал тогавашната студентка по право Соня на кастинг, понеже го впечатлило излъчването на момичето - с невинността си много пасвало на образа от филма. Известният говорен дефект (Бръзицова заваля "р"-то) пък й придавал допълнителен чар. По време на снимките Соня се гмурнала и в затворническия бит - прекарала цяла нощ в килия, за да го изиграе убедително след това. И то без останалите затворнички да разберат, че не е една от тях.

Тези подробности впрочем не са споделяни от самата Бръзицова пред журналисти, докато им говори за прокурорските дела (както някой може да си помисли). Правистката ги каза едва напоследък в предаването на Киноцентъра "Понеделник 8 1/2".

А като говорител Соня Бръзицова просто не говореше, сведения за започнали и приключили разследвания даваха самите прокурори. Причините за тази неразговорливост така и не се изясниха, може и по природа жената да си е необщителна. Освен когато подлага на кръстосан разпит журналистите от "Сега", разбира се.

В битието си в Съдебната палата тя бе забелязвана основно да придружава Иван Татарчев, Владислав Славов (по онова време зам. главен прокурор) и други на обяд.



Приказливият Николай Марков и необщителният Филчев



Пак актьор, но професионалист, сега отново е глас на прокуратурата. Или по-точно на нейния шеф Никола Филчев. Човекът се казва Николай Марков и за разлика от Бръзицова е разговорлив (за сметка на главния прокурор, който не е от общителните). Още с идването на поста той си призна, че е с "хуманитарно образование" и поясни - завършил ВИТИЗ, но от десетина години се занимавал с журналистика (предишното му работно място е пресцентърът на финансовото министерство). Оттогава обаче Марков категорично отказва да сподели подробности от битието си. "Аз съм актьор", повтаря говорителят и толкоз. Предвид явно общителната му природа това мълчание би било направо загадъчно, ако не ставаше дума за служител на прокуратурата. Тоест на онова ведомство, където излишните приказки са забранени, а критериите определя шефът Никола Филчев. Дотук ветото беше върху делата и тяхната съдба, но напоследък явно се е прехвърлило и на биографиите.

Иначе Марков се постара поне за кафето и минералната вода на журналистите при първата си голяма изява на новото място - висшия прокурорски форум в Бояна.