:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 390,792,335
Активни 135
Страници 19,563
За един ден 1,302,066

Иван Методиев. Стихове.

Длан

В дланта на сирачето и Бог се побира.
В палчето - мама.
В показалчето - всемира.

Не си лапай палчето. Не си лапай палчето.
Не пипай, не пипай
огъня с показалчето.

И не питай за мама. Не питай за мама.
А от огъня само локва остана.


Храм

Тук някога било е храм,
а после хан крайпътен.
А после пътят запустял
на смок се е превърнал.

Кръчмарю, дай ми чаша дъжд
и късче от луната.
Богат съм днес - ще ти платя
със есенния вятър.


Ей така

Както мама ей така самичка си седяла,
някаква хлебарка по крака й пропълзяла.

Тъкмо вдигнала ръката мама да я смаже,
рекла си, защо пък първо да не й разкаже?

Всичко й разказала. Размислили се двете
и решили - най-добре е да полеят цветето.

После мама ей така умряла - без защото.
А в косите й - хлебарка с цвете зад ухото.


Път

Кученце мокро край пътя скимти,
а един кучи син вика - гледай го ти.

Човек да беше - да го убия.
Пък то животинка - иска просто да вия.

И с ръката, с която краде и пребива,
виж сега как го гушва - и пътят се скрива.

Тъй ще бродят и бродят все двамата те.
И накрая ще стигнат. Не питай къде.


Стобор

Стобор. И куче зад стобора.
Луна с ръждясали рога.

Старик с тояжка във ръка -
единствената му опора.

Старикът знае - само миг
човек да бъде му остава.

Отвързва кучето - с ритник
урок по свобода му дава.

А то по детски изскимтява
и нежно близва го с език.


Червей

В търбух на червей слънцето изгрява.
Треви и птици, камъни, листа,
въздишката, която ти се дава,
какво са - сладко мляскане в пръстта.

Щом всички наши дни са сетни дни
и всяка първа стъпка значи край,
то време е, слепецо - прогледни.

Плешивата тояга възседни -
на конче със смъртта си поиграй.

визитка

Иван Методиев е автор на около петнайсет книги с поезия. Създател е на движението "нава", което използва кратките поетични форми, и прокарва особен тип източна афористичност в лириката ни. Методиев нашумя преди няколко години и със скандалната книга "Гъзове и облаци", за която Хайтов искаше да го изключва от СБП, но не успя.

Предложените по-долу стихове са писани съвсем скоро. Те са първата му публикация след десетгодишно оглушително мълчание.
7729
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД