:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 399,782,465
Активни 149
Страници 18,721
За един ден 1,302,066
НАЙ

Донка Паприкова - българският символ на благотворителност и любов към ближния

Нашата Майка Тереза се зарича, че до края на живота си ще продължи да се грижи за болните и умиращи стари хора
Снимка: Борислав Николов
Донка Паприкова е на 85 години. По жизненост обаче не отстъпва на много по-млади от нея. Вероятно сила й дава постоянната грижа за тежко болните и умиращи хора, които завършват земния си път в нейния "Хоспис Милосърдие". В последно време баба Донка се прочу като българската Майка Тереза. "Ние следваме примера на тази светица", признава възрастната жена. Католичка, която държи на православието, учителка, изпратила достойно в последния им час не един и двама самотни стари хора, Донка Паприкова се превърна в българския символ на благотворителност, себеотрицание и любов към хората.

----



На вратата ни чука един от най-светите християнски празници - Коледа. В такива моменти хората отварят сърцата си за милосърдието и състраданието, изпитват вътрешна необходимост да дарят любов и топлина. Но ако за нас, средностатистическите българи, това е случаен порив, за Донка Паприкова грижата за болните и страдащите е ежедневие. Преди 15 години тя слага началото на първия в страната хоспис - специализиран дом за грижа за тежко болни и умиращи стари хора без близки. "Хоспис Милосърдие" се ражда съвсем случайно, без самите основатели да знаели с какво се захващат. "Преди около 15 години реших да събера съкварталците си в моя дом на ул. "Мургаш" 6, за да се опознаем, да видим дали някои имат нужда от нещо и да им помогнем", започва разказа си баба Донка.



Всичко станало почти на шега



Постепенно възрастните хора свикнали да се събират на чай и сладка приказка. Потрябвало им обаче по-голямо помещение, понеже популярността на пенсионерския клуб надхвърлила границите на квартала. Донка Паприкова измолила от районното читалище веднъж в седмицата да им предоставят големия салон, където организирала дискусии и лекции на различни теми. Това обаче се оказало недостатъчно за енергичната 70-годишна тогава жена. Скоро 4-5 жени решили със собствени средства да започнат да се грижат за болните стари хора от квартала, които нямали нито роднини, нито близки. Готвели в дома на баба Донка и веднъж на ден им носели топла храна. Скоро обаче нуждаещите се от помощ станали прекалено много за крехките сили и средства на възрастните жени. Така естествено баба Донка свела контингента си само до тежко болните и умиращите.

"Ние започнахме да работим като хоспис, без да знаем, че съществува такова движение, наречено "Хоспис" - грижи за последен стадий от живота на хората", продължава разказа си нашата Майка Тереза. Докато била на гости на своя приятелка в Германия, Донка Паприкова случайно разбрала за съществуването на международната организация "Хоспис". Върнала се в родината и регистрирала фондацията "Хоспис Милосърдие". Така преди около 11 години се появил първият дом за грижа за умиращи - домът на баба Донка.

"Има три вида хосписи", разяснява възрастната жена. "Най-добрият начин да се грижим за болните е да ходим по домовете им, защото всеки иска да умре в собствения си дом", смята тя. Първият български хоспис бил именно такъв. По-късно, преди около 7 години, се стигнало до създаването на стационар - специално помещение, в което квалифициран персонал и доброволци се грижат за умиращите. "Третият вид се нарича дневен хоспис - сутрин болните се водят в дома, а вечер се връщат вкъщи", продължава баба Донка. Този вид обаче бил трудно приложим в България поради оскъдните средства.

Когато говори за работата си, Донка Паприкова се оживява и сякаш се подмладява.



Само мисълта за вечно недостигащите пари



помрачава погледа й. Чужди легации, посолства и фондации давали на хосписа помощи, но главно за домове и обзавеждане. Европейската общност и Симеон II помогнали да се купи и приведе в приличен вид първият хоспис, където в момента лежат 6 тежко болни и парализирани хора. Сред тях има една художничка и една учителка по история, обяснява баба Донка. Нямат си никого, при нас ще си и умрат, продължава тя. Смъртта като че ли не я плаши. Много по-важно за нея е обаче тези нещастни и самотни хора да си отидат от света с достойнство, усетили обич и топлота.

Не навсякъде обаче доброволците срещат разбиране. Така например преди 2 месеца от Обединените холандски фондации пожелали да купят един дом с още 8 легла. Холандският посланик помогнал с обзавеждането. Апартаментът вече бил готов, но така и не могли да настанят в него болни. Хората от кооперацията направили подписка, че не искат в блока им да има тежко болни и смъртници. "Мечтата ми е да имаме друг дом - само за неизлечимо болни и умиращи, за да се оправдае името хоспис", обяснява с тъга баба Донка.

Проблеми в хосписа имат главно с храната и лекарствата, за които средствата не достигат. Доброволците, главно пенсионери, студенти и ученици, се грижат близо 30 възрастни хора поне веднъж на ден да имат топла храна. Преди били двойно повече, но парите намалели, а с тях и броят на подпомаганите. "Най-много ни помага средната класа,



а тя много обедня напоследък



Има няколко жени, които, като си вземат пенсиите - около 36 лв., - винаги отделят по 2 лв.", разказва с умиление българската Майка Тереза и добавя, че народът се събужда в това отношение, защото българинът обича благотворителността.

"В нашата работа трябва да се работи с много любов - да имаме сърце, което да обича, и ръце, които да помагат - това е най-важното", смята Донка Паприкова. Любовта към хората е основната причина, поради която близо 70 доброволци отдават време и средства на тази благородна кауза. Сред тях има пенсионери, лекари, медицински сестри, свещеници, млади и стари.

"Зарекли сме се, че никога няма да злоупотребим и с 1 лев от дадените пари за тежко болни хора. И камъни да падат върху нас, ще работим докрай", категорична е основателката на първия български хоспис.

Опитвам се да накарам баба Донка да говори за себе си. Прави го с нежелание. И все пак от разказа й се разбира, че състраданието е част от възпитанието й. В началото на 20-те години върлува страшна туберкулозна епидемия. Майка й Траяна се грижи за своите роднини, страдащи от смъртоносната болест. Колкото и странно да изглежда това, тя води малката Донка при болните, за да се научи на състрадание и взаимопомощ. Бащата - Павел Георгиев, носи същия дух на благотворителност. В малката си книжарница той давал



на бедните деца книги и тетрадки без пари



Чичото на Донка Паприкова - известният български художник Владимир Димитров-Майстора, който също живеел в дома им, учел детето, че ще достигне Бога само чрез добрите дела. Възпитанието на българската Майка Тереза било завършено от преподавателките монахини в австрийско-немското католическо училище, където Донка Паприкова получила основното си образование. В духа на католическата религия тя била научена да проявява състрадание и да помага на нуждаещите се. Завършила е немска филология. През целия си живот баба Донка работила в полза на хората. Била първо гимназиална учителка по руски, екскурзовод в Слънчев бряг, социален съветник. Обиколила е цяла Западна Европа, учила е в Швейцария, работила е в Германия, Франция, Италия.

Баба Донка е първата, но не и единствена самарянка в рода си. Дъщеря й Зоя успешно съчетава професията си на изкуствовед в БАН с активна работа в хосписа. "Идва всяка сутрин и всяка вечер, в събота и неделя също. Много ми помага", хвали я майката. Затова Зоя е избрана от всички доброволци за наследничка на Донка Паприкова като глава и сърце на хосписа. Внуците на баба Донка също са свързани с благотворителната й дейност. Художничката Мариана дарила приходите от първата си изложба на хосписа. Александър - другият внук на баба Донка, пък следвал медицина. Въпреки натовареното си ежедневие през свободните си нощи той дежурял в хосписа и се грижел за болните.

Идва Коледа, променят ли се по някакъв начин хората, стават ли по-добри, питам възрастната жена. "Ние, българите, обичаме да помагаме преди Коледа, преди Великден", заключава тя.

ТЕКСТ ЗА СНИМКИ

1. Донка Паприкова и група самоотвержени пенсионери поставят началото на първия по рода си хоспис за тежкоболни и умиращи в България.



2. Дъщерята на баба Донка - Зоя Крутилин (вляво), избрана за наследничка на нашата Майка Тереза, всеки месец организира малко пиршество за децата - сираци.
 
На 5 октомври баба Донка навърши 85 години. Носете храна за болните вместо подаръци, призова тя своите гости. Премиершата Елена Костова уважи самарянката с цветя.
3697
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД