:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,925,923
Активни 182
Страници 34,019
За един ден 1,302,066
Стара слава

Съкровищата по българските земи - 5

Десетгодишно украинско пастирче открива прабългарското златно имане
Снимки: Архив
Мечът на хан Кубрат.
На 29 май 1912 г. десетгодишното пастирче Фьодор Деркач влетяло като хала в къщата на родителите си с вик: "Злато, мамо, много злато, в степта има много злато!" Това се случва в украинското село Малая Перешчепина на брега на р. Ворскла, само на 13 километра от Полтава. Малкият размахвал във високо вдигнатата си ръка искряща от блясък, макар с още полепнала по нея пръст, златна чаша.

А цялата история започнала с детски ужас от бащин бой. На връщане от паша едно от телетата пропаднало в яма край пътя по брега. С големи усилия Фьодор и приятелчето му Иван Маджар го изтеглили от нея и... се вцепенили. Под краката на уплашеното животно блестяли златен къс, малка златна табла и няколко чаши.

Мълвата за несметното богатство с бързината на светлината се разчула из селото и жителите му хукнали към реката с кирки, мотики и брадви. След час нямало дом без купчина предмети от нечуваното съкровище. Единствено селският учител Виктор Парихин запазил трезв разсъдък, впрегнал каруцата, бясно шибал конете и в луд галоп се озовал в Полтава. Там съобщил в градския музей и съвета за чудната находка.

--

От Полтавския музей сигнализират археологическата комисия в Петербург за намереното съкровище край село Малая Перешчепина. Оттам заедно с полицаите изпращат археолога Зарецкий - полтавчанин, който работел за Ермитажа. Униформените къде доброволно, къде със заплаха, успели да съберат и опишат близо 800 предмета: сервиз с 11 златни чаши, още 16 златни и 19 сребърни съда за бита, 500-грамова и по-малки токи за колани, огърлица с изумруди, ритон, 7 пръстена, 230 златни слитъка, 70 византийски монети и много други. Сензационни сред находките са костен гребен за коса и шахматна фигура на кон. Дали прабългарите са играли шах!? Общото тегло е 25 кг злато и 50 кг сребро. (Мнозина смятат, че това е цялото съкровище. Други - че не е. Част от него все пак остава скрита в Малая Перешчепина, друга е изложена в Полтавския музей, но по време на Втората световна война я отнасят немците и днес съдбата й е неизвестна.)

Скоро от Петербург пристига и представителят на императорската археологическа канцелария Макаренко, който откарва съкровището в Ермитажа.



То престоява в сандъци 60 години



- до средата на 70-те години на миналия век. По ирония на съдбата по това време в Сочи умира и един от откривателите му - Фьодор. Днес руснаците определят съкровището като най-сензационната находка на ХХ в. и са го изложили в експозиция на Ермитажа, озаглавена "Великото преселение на народите". Изследванията показват, че в него има предмети, правени във Византия, Гърция, Иран, Индия, евразийските степи, Китай, а така също и мотиви на викингите, та дори сцени от Кама сутра?

Още през 1913 г. граф. Л. Бобрински докладва за съкровището на международния конгрес на историците в Лондон, без да изяснява неговият произход - той не е и знаел. Преди тридесетина години австрийският византолог проф. Зайбт разшифрова монограмите на три пръстена.



На единия от тях е изписано "Хан Кубрат",



на другия името е придружено с придобитата титла "патриций", а третият е принадлежал на чичото на Кубрат - Органа.

Окончателен отговор на въпроса кой е бил притежателят на огромното богатство дава немският археолог Йоахим Вернер. Той установява, че се касае не за случайно заровено съкровище, а за погребение на богат владетел. Анализът му сочи, че това може да бъде само ханът на Велика България - Кубрат, който е бил в приятелски връзки с Византия.

Малко известен факт е, че детските години на Кубрат преминават в двора на византийския император Ираклий. Там той получава много добро образование, покръстен е в християнството и произведен в ранг патриций. През 620 г. Кубрат става едноличен хан на Велика България, която се простира от Казан до Дон и обединява 26 племена. Той създава и град Киев за своя брат Шамбат. "Кий" на старобългарски значел "откъснат", тълкуват учени. Кубрат се жени за дъщерята на император Ираклий и се смята, че заради това той му подарява съкровището. Хан Кубрат управлява до 60-те години на VII век. Надделява мнението, че умира през 667 година. Другите версии са 642 и 685 г. Мнението, че съкровището е намерено в гроба на хан Кубрат, защитават и цяла плеяда руски учени - В. Залеская, З. Лвова, Б. Маршак, И. Соколова, Н. Фонякова. Безспорно най-интересната находка е мечът на хана с дължина 94 см. Направен е във Византия и е подарък от император Ираклий през 634-640 г. На тия констатации навява гръцкият надпис на дръжката. По нея специалисти определят, че е правен за човек, чиято по-силна ръка е била лявата. Днес негово копие у нас е най-високата награда на Министерството на отбраната.

И тук изникват интересният въпрос: Коя е била столицата на Велика България - Фанагория на Казанския полуостров около Казан, или град Балтавар край Полтава. Защото логично е съкровището на Кубрат да е открито близо до Фанагория, а не до днешна Полтава.

Дали обаче в гроба е положено



цялото злато на прабългарските ханове?



Проф. Вернер дава отрицателен отговор. "Аз правих проучвания и в Албания - казва навремето той. - Край с. Врап открих също част от това съкровище на Кубрат и Велика България. По онова време - седми век, България наистина е била сред най-мощните държави в Европа. Затова мисля, че е правилно основаването на българската държава да се "върне" още поне 50-60 години."

Отговорът на мистерията - колко са били съкровищата на прабългарските ханове - е свързан с по-малкия брат на Аспарух Кубер. Той тръгва на югозапад към Дунав с част от прабългарите и след като разваля съюза си с аварите, пресича реката и нахлува в Битолско, основава там още една българска държава, бори се срещу Византия и на няколко пъти разбива войските й. Той донася със себе си друга част от съкровищата на Кубрат.

Че това не е цялото злато на прабългарските ханове, свидетелства още една интересна находка. Братята Христо и Кирил Накови, градинари от Северна България, в средата на по-миналия век се заселват в Унгария. Те правят собствена градина и за пръв път в тази страна произвеждат и търгуват с памук. И двамата се замогват, променят фамилното си име на Нако, а Христо дарява пари за построяването на земеделското училище в Надь Сент Миклош. Един ден при изкопни работи в градината един от техните работници намира на дълбочина 50-60 см златен предмет. Разравя настрани и надълбоко и скоро струпва 23 златни съда. Двамата богати братя подаряват това съкровище на император Йосиф II. Днес то е известно като



Българското съкровище от Надь Сент Миклош



и се намира в Музея за история на изкуството във Виена. Учените са категорични, че златото е принадлежало на прабългарските ханове. Как се е озовало в Унгария? Надделява мнението, че е пренесено от Кубер. Императорът се отблагодарява на братя Христо и Кирил Накови, като ги дарява с благороднически титли. Синът на Христо, Шандор, се жени за графиня Терезия Фещетич, кръстена на австрийската императрица Мария Терезия. По тази история писателят Моор Йокай написва романа "Цигански барон", а Йохан Щраус създава едноименната оперета.

Но да се върнем на мистериите на златото от Малая Перешчепина.

Децата откриватели казват, че в гроба имало кости (а и археолозите намират), череп и пепел - спазен е бил езическият обичай мъртвият да се запалва, а до него да са вещите, които ще му служат в отвъдното.

Най-популярната версия пък за смъртта на Аспарух е, че умира в бой срещу хазарите през 700 г. на около 58 г. и е погребан също в Украйна. Археолозите от екипа на проф. Рашо Рашев, които проучваха Плиска през лятото на 2005 г., са на друго мнение - Аспарух и Тервел са погребани край Плиска. Досега обаче гробове не са открити. Хипотезата, че Аспарух е погребан край Запорожие, не бе опровергана. Защо точно там? Защото умира в бой срещу хазарите.

През 1989 г. част от златното Кубратово съкровище от Малая Перешчепина бе показано в Националния историческия музей. Тогава е постигната договорка с представители на Ермитажа да се направят копия на всички по-ценни предмети. И днес те се пазят в НИМ.

А в Малая Перешчепина малък паметник едва напомня, че там е имало гроб на хан.
1
15254
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
26 Ноември 2005 07:42
...те не могат откри съкровища скрити през 1990, та на кубрат самобръсначката имали...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД