:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,929,817
Активни 155
Страници 37,913
За един ден 1,302,066

ТЕЦ "Марица-изток 1" - истинската история

След близо 8 години сделката с американската AES бе сключена от най-големите й критици при нейния старт
Снимки: Архив"Сега"
Иван Шиляшки (на преден план вдясно) поздравява през 2001 г. тогавашния шеф на AES Ричард Майлс с подписването на договора за ТЕЦ "Марица-изток 1". Тогавашният премиер Иван Костов ръкопляска.
Ако дойде време някой да напише пълната история на българския икономически преход, сагата с построяването на ТЕЦ "Марица-изток 1" би трябвало да обхваща една отделна глава, и то немалка. Освен че е сделката с най-дълго проточилите се преговори - почти 8 години, - това е най-голямата инвестиция досега в България, а за 2005 г. - и най-голямата в Източна Европа.

От гледна точка на енергетиката това е проектът с най-противоречиви дългосрочни ползи. Новата енергийна мощност ще помогне на страната да се справи с дефицита, който идва след 2006 г., когато трябва да се затворят 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй". Но в същото време блокира поне за 15 години напред либерализацията на енергийния пазар. Едва ли има специалист, който да може еднозначно да отговори дали страната печели повече от едното, отколкото губи от другото.

Най-интересното обаче е, че накрая тази сделка бе сключена от хората, които яростно се бореха срещу нея през годините, и е живо доказателство, че когато става въпрос за сериозен бизнес, политическите пристрастия изобщо нямат думата. Тя бе замислена още в началото на управлението на Иван Костов, бе дъвкана 4 години при Симеон Сакскобургготски и накрая бе сключена от министъра на икономиката и енергетиката Румен Овчаров под зоркия поглед на Сергей Станишев.

Интересът към вложения в енергетиката на Балканите започва да се пробужда по времето на служебния кабинет на Стефан Софиянски. Това е времето, когато шефът на "Омнитех" Константин Димитров довежда за първи път в България своя приятел Джейкъб Менахем, представен като човека, който



е в състояние да вложи много пари в българската енергетика



По онова време обаче няма кой да му обърне сериозно внимание. Проектът за изграждане на ТЕЦ на територията на "Марица-изток 1", където има само брикетна фабрика, е от години, но ЕС още не е ударил твърдо по масата България да изпълни обещанието си да затвори малките реактори в АЕЦ "Козлодуй" и никой в държавата не вижда сериозен смисъл да се строят нови енергийни мощности.

Истинският пробив идва година по-късно, когато начело на Комитета по енергетика е вече Иван Шиляшки. Решено е НЕК, чийто шеф на борда на директорите е сегашният председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) Константин Шушулов, да организира нещо като търг. Процедурата е повече от странна - "търг с иницииращ партньор". Според обясненията на Шушулов от онова време това означава, че един от участниците в търга има право да преглежда офертите на останалите и да подобрява своята. Иницииращият партньор е регистрираната в щата Делауеър фирма "3 C", създадена специално за проекта. Нейни собственици са две фирми на Джейкъб Менахем - "Аксес интернешънъл" и "Делфос интернешънъл". Тогава стойността на двата блока с общо 670 мегавата е оценена на 920 млн. долара, като обещанията на Менахем са той да намери до 25-30% от сумата, а останалото да дойде от банкови заеми с държавна гаранция.

Същността на неговия проект обаче е



токът да се произвежда на ишлеме



Т.е. НЕК трябва да доставя въглищата от Източномаришкия басейн, да купува безотказно тока, който произвежда централата, и да има после грижата за тоновете боклуци. Отделно от това НЕК трябваше да плаща по 3 щатски цента на киловатчас за произведения ток, за да може инвеститорът да изплати банковите заеми.

Самите банкови заеми пък се осигуряват трудно - това е 1999 г. и МВФ вече следи стриктно за какво в България се дават държавни гаранции.

Никой банкер не може да бъде убеден, че проектът ТЕЦ "Марица-изток 1" е жизнеспособен. Още по-малко с енергийната стратегия, писана от хората на Шиляшки, с изключително раздути прогнози за електропотреблението в страната в опит да омилостивим ЕС за малките ядрени реактори в "Козлодуй".

Междувременно през 1999 г. Менахем решава да се оттегли от проекта, като продава по-голямата част от фирмата на втората по големина американска енергийна компания - American Energy Systems (AES). За себе си запазва 12% от акциите, които продаде едва наскоро.

Истинското раздвижване за този проект настъпи след идването на AES. Като се изключи това, че банкови заеми все още не могат да се осигурят, правителството на Костов и AES стигат до основно съгласие по няколко въпроса. Вместо държавна гаранция за заемите ще има дългосрочен 15-годишен договор за изкупуване на тока от НЕК. По цената се спори месеци наред, докато се стигне до един компромис - тя ще бъде 4.5 щатски цента за киловатчас, но до 30% от цената ще се образуват от стойността на въглищата. Т.е. ако мините вдигнат цените, НЕК ще трябва да плаща до 4.8-4.9 цента.

Междувременно обаче дойде 2001 г. и в разгара на предизборната борба тогавашният опозиционер Румен Овчаров смело използва четиригодишната сага с ТЕЦ "Марица-изток 1". Неговото обвинение бе, че лично Иван Костов е довел офшорката "3 C" и че този проект е неизгоден за българската енергийна система.

През април 2001 г., когато преговорите с AES и с американската Entergy за рехабилитацията на ТЕЦ "Марица-изток 3" се водеха най-интензивно, пък гръмна скандал в редиците на СДС. Тогава политологът Огнян Минчев обвини вицепремиера Петър Жотев, че нарочно спъва щатските инвестиции в българската енергетика, защото бил руски шпионин и роднина на Румен Овчаров. Петър Жотев бе намерил 21 несъвършенства на договореното до момента.

В тази обстановка се стигна до сключването на договори, което



стана буквално дни преди парламентарните избори



Според договора с AES изкупната цена на тока бе свалена до 4.3 щатски цента, а сред крайните ефекти от новите мощности трябваше да бъде и намаляването с 94% на серните емисии във въздуха.

"Това е най-голямата чуждестранна инвестиция в България изобщо и тя е знакова за международната общност. Ако тези сделки не се сключат, България задълго ще отпадне от полезрението на големите чуждестранни инвеститори", заяви при подписването на 17 юни 2001 г. Иван Костов. Според него проектите поставят началото на българската енергийна независимост, защото централите ще продължат да използват местните лигнитни въглища въпреки замяната на старата техника съветско производство.

"В крайна сметка това променя статуквото, води до повишаване на националната сигурност и е важен геополитически фактор за влизането ни в ЕС и НАТО", каза тогава Костов.

Още тогава обаче срещу фиксирането на цената на тока за такъв голям период от време се изказаха и от Световната банка, и от Международния валутен фонд. Основните доводи бяха, че не е възможно да се направят реални икономически прогнози за 15-годишен период и ако с предстоящата либерализация на европейския и българския електроенергиен пазар цените паднат, двата проекта ще се окажат икономически неизгодни.

Днес либерализацията на енергийния пазар е вече факт. Независимо дали тя е била причината или не, но изкупната цена на тока от българските централи е несравнимо по-ниска от тази на ТЕЦ "Марица-изток 1", която е 6.8 ст. за киловатчас. За сравнение най-скъпата сега централа - ТЕЦ "Бобов дол", продава на НЕК на цена 4.8 ст. за киловатчас, което е 3 щатски цента. При АЕЦ "Козлодуй" цената дори е малко над 1 цент. Задължението НЕК да изкупува ток от 670-мегаватовата "Марица-изток 1" ще означава, че българската енергийна система задълго няма да има възможност да намали крайната цена на електроенергията.

Сега вече в качеството си на министър Румен Овчаров защити сделката с мотива, че



новата мощност ще замести 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" след 2006 г.



Вярно е, че ТЕЦ "Марица-изток 1" ще е първата нова електропроизводствена мощност, която ще заработи след спирането на двата ядрени реактора. Но ценовото сравнение е стряскащо. 3-и и 4-и блок на АЕЦ "Козлодуй" са строени през 70-те години на миналия век и отдавна са се изплатили. На практика те произвеждат ток, който едва ли струва и 1 ст. за киловатчас. Срещу тези 880 мегавата след 2008 г. енергийната система ще разполага с 335 мегавата, а малко по-късно с още толкова, които ще произвеждат ток с цена близо 7 ст.

Всъщност историята на ТЕЦ "Марица-изток 1" показва, че има една страна, без чието търпение и постоянство проектът нямаше да бъде факт - американската.



САЩ придават значение на този проект,



тъй като с либерализирането на енергийния пазар в Европа и с отварянето му те ще имат едни гърди преднина при задоволяването на енергийния дефицит на турския пазар и изобщо на пазара в региона.

Неслучайно в договора съществува клауза, която позволява на ТЕЦ-а да търси сам купувач на произвеждания ток в чужбина след отпадането на монопола на НЕК върху вноса и износа през 2007 г. Безспорно най-апетитното нещо за инвеститорите ще е възможността сами да продават ток на съседна Турция. А навлизането на САЩ на този пазар ще гарантира дълготрайно присъствие в региона.

Също с далечен прицел във времето е и проектът АМБО за петролопровод, пренасящ каспийски нефт от Бургас до албанското пристанище Вльора.

Целта на всички тези планове е една и съща - големите потоци енергийни суровини от Каспийския регион да достигат до Западна Европа, заобикаляйки Русия и Иран.

Все още отвореният въпрос е обаче успяха ли българските управляващи от три поредни правителства да договорят печалба и за България от всичко това.
Снимка: Юлиян Савчев
Четири години по-късно представители на банките подписват отново за ТЕЦ "Марица-изток 1", но под погледа на друг премиер - Сергей Станишев.
15
22381
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
15
 Видими 
09 Декември 2005 01:13
*****, защо те попиташ и за колко в крайна сметка е откупена от Ковачки земята на ТЕЦ МИ1.
По договор този хубостник беше задължен да я продаде за 35 милиона. две години отказваше обаче да направи сделка за по малко от 75 милиона. Колко платиха сега?


Натиснете тук, за да се запознаете с Правилата на форума

Редактирано от - bot на 09/12/2005 г/ 10:10:55

09 Декември 2005 03:46
Имам чувството че комисионните от МИ са играли значителна роля при подписването на задълженията за затваряне на реактори в Козлодуй..
09 Декември 2005 09:04
И колко в крайна сметка е цената за един киловатчас от този ТЕЦ? При това с гарантирано изкупуване за 15 години напред.
Има ли институтски пазарни икономисти, либерални икономисти, пазарно ориентирани господа и другари които да могат или поне да имат желание да отговорят на този простичък въпрос?
09 Декември 2005 09:41
Естествено е, че с Менахем сделка ще сключи сер гей юдей.
09 Декември 2005 09:56
имам чувството , че всеки в България започна да разбира от енергетика, така като разбира от футбол.Автора некоректно поднася цени, защото на бобов дол ако иска да работи след 2007 г. трябва да си постори сероочиска която е около 100млн.евро и тогавата цената на тока колко ще му бъде? отделно на каква цена купува въглищата тец бобов дол и на каква марица изток1- разликата е минимум 20 лв на тон в полза на марица изток. За реакторите в момента цената е около 1 ст и нещо но автора не споменава че за закриване на реакторите ще трябват средства, а обикновенно тези средства се събират във фонд още когато реакторът заработва, като част от цената се
отчислява във този фонд и когато срока на експлоатация на реактора изтече с калкулираните средства от фонда се закрива реактора.такъв фонд в България е образуван някъде в края на 90-те години, като и този фонд не направен като хората , парите се държат от МФ и не носят лихва, а в другите страни част от средствата се инвестират и носят доходност , така се увеличават средствата за атомните централи. Отделно неможе да се сравняват нови мощности такива на които амортизацията е 0 или към 0, просто са несравними величини.Отделно афтора да прочте наредбата за големите горивни инсталации и от там ще му станат много нещя ясни.
09 Декември 2005 10:44
Само не ми е ясно как цени от по 3 цента (продавани от ТЕЦ) стават за потребителите 11-12?
09 Декември 2005 11:05
Странна фамилия, Менахем...
09 Декември 2005 12:46
Тоя Менахем да не би да е някой йодей?
Със сии рекордни инвестиции се намират и отговори на животрептущи въпроси от миналото. Единият е Овчарски за кой плаща разликата до експортната цена от ЕЙ ТУКА . По-важна е обаче сметката Каролева от ЕЙ ТУКА че по същността си сии инвестиции са държавногарантирани книжа със 17% годишна доходност. Вземайки предвид че и електроразпределенията се продадоха на същия принцип, а и банките от първа стр го докарват дотам, можем да формулираме нов рекламен слоган към инвеститорите да си го ползва оня младеж дето работи началник по очакване на инвеститори : "Елате в България - страната на гарантираните 16% годишно!"
Иначе тая централа можеше да се построи и с парите от бюджетния излишък, но пък щеше да закъса плана с чуждестранните инвестиции и нямаше да има "2 в 1" - рекордни чуждестранни инвестиции & рекорден растеж на БВП
09 Декември 2005 13:06
До Chorbaroeb
Не само на теб не е ясно.На целия български народ не е ясно.И нарочно не е ясно.Защото става въпрос за много пари.Ама много много пари.До 3-те цента като сложим 2 цента за пренос остават 6 цента.През 2004 год. е потребено 35 милиарда квтч ток.По 6 цента прави 2 милиарда и 100 милиона долара.Ето защо не е ясно.
09 Декември 2005 13:21
Интересни неща има около тази сделка. Да видим какво е казвал предишният Овчаров Натиснете тук
09 Декември 2005 14:03
И никой не спомена името "михайлов"? браво бе, информирани рибоци ......
09 Декември 2005 17:32
Статията е много хубава.
Сделката е срамна. С дългосрочен негативен ефект за икономиката на страната. Превръщат ни в бананова държава - бананите за тях, обелките за нас. Като капак - рекултивацията пак от нас. Бонус.
А тази голяма инвестиция за която се говори на практика е 30% от сумата. Останалото е кредит, който ще се плаща от цената на ел. енергията. Да не се чудите защо расте частния външен дълг на страната.
Въглищата са невъзстановим енергиен източник. Веднъж се изгарят. И парите ще отидат в чужбина. Подаряваме малкото природни богатства които имаме. Както подарихме златното находище.
За информация - на международния пазар може да се купи ел. енергия на по-ниска цена от договорената за 15 години твърда цена. Всъщност твърда е долната граница, не горната.
Спомняте ли си, че турците спряха да купуват български ток на цена 3, 5 цента? Казаха, че може да купуват на цена не повече от 3, 0 цента.
Ясно е кой ще плаща сметката. И то много години напред.
А политическият ефект е потупване по рамото.
09 Декември 2005 17:40
От вчера:
...По неофициална информация цената, която ще плаща НЕК, е между 3.9 и 4.2 цента за киловатчас...
09 Декември 2005 17:43
Преди години:
...от "Марица-изток 1" - под 4, 5 цента. Турция купува нашия ток по 3, 2 цента. Кой ще покрива разликата, питаше Овчаров...
04 Март 2017 13:15
Ха-ха!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД