:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,827,265
Активни 151
Страници 16,998
За един ден 1,302,066
Кариера

Майка Тереза на българската литература

Пътят на поетесата Божана Апостолова от сирашкото детство до притежаването на цял полиграфически комплекс в Пловдив е суров, поучителен и благодатен. За 60-годишния си юбилей бизнесдамата си подари стихосбирка, роман и нови производствени мощности
Божана Апостолова е автор на 7 стихосбирки и носител на награда "Пловдив" за романа си "Делнична библия", първа част. През 1992 г. основава "Издателска къща Жанет 45" ООД. За броени години тя се превръща във внушителен издателско-полиграфически комплекс. Издателска къща "Жанет 45" предприема една от най-рисковите и трудни издателски политики - представяне на най-значимите автори и заглавия от съвременната ни литература. Затова наричат Божана "Майка Тереза на българската литература". Издателката, която тази година празнува 60-годишен юбилей, признава, че приема тези думи не като комплимент към персоната си, а като признание за дейността на издателството. Пътят на бизнесдамата е суров, поучителен и благодатен - минал от сирашкото детство на пловдивската улица "Калоян" 8 до притежаването на цял полиграфически комплекс в Пловдив, който тази година се сдоби с 4 нови цеха, студио за предпечат с 5 нови машини, машина за флексо-печат, технологична линия за подвързване на книги, списания и албуми и влагащо-шевна машина. Освен този подарък за юбилея Божана Апостолова си направи още два - нова стихосбирка със заглавие "Възел" и луксозно издание на "Делнична библия" - първа и втора част.

-----------



Божана Апостолова е връстница на победата - ражда се в нощта на 9 май 1945 г., в "нощ, проглушена от обезумели салюти", както пише самата тя в първата част на мемоарната си книга "Делнична библия". Следвоенното й детство е мъчно, бедно, купонно. Когато майка й я праща да вземе с купоните хляб, сто пъти я предупреждава да не се запилее някъде и да не загуби купоните, че "главата ще ти скъсам."

"Следвоенни години - мъчни, препънати... През тях се изтърколи цялото ми детство", пише в книгата си писателката. Семейството обитава мрачна, преградена на две стая, където са настанени по милостта на "Жилфонд".

Един януарски ден в жилището им започват да прииждат хора. Една от лелите й дръпва за ръката Божана и й казва: Ела да се простиш с баща си... "Татко спеше съвсем спокойно в някаква дървена кутия. Но наместо с топлото карирано одеяло, бе покрит с цветя. "Целуни го", рече ми тихичко леля." Това е последната среща на Божана с татко й, инвалида. На ръцете на майка й, останала на 27 г. вдовица, лягат три деца - по-малкият брат на Божана, Николай, тя и по-големият - Апостол.



Татко й си отива в Христовата възраст



Последните му думи на смъртния одър пред жена му били: "Умирам, гледай децата и недей да плачеш." Майката успява да изпълни първата част от заръката. Но втората - не.

Единственото момиче в семейството свиква да гледа малкото си братче, да приглежда и големия, да готви, да мие чиниите, да пере, да отменя, с една дума, майка си, която трябва да изкара за насъщния.

На всичко се привиква, спомня си Божана Апостолова,

само на глада не успях да привикна. Нерядко яденето в семейството е следното: майка й взема празната тенджера и я дава на Жана - тя я напълва с вода направо от чешмата, сетне подава захарта и оцета. Майка й започва да бърка, бавно, като ритуал. Сетне напълва на всеки по една чиния с този "шербет", така му викат. И с това ядене изкарват деня.

Неслучайно игрите на улицата са една от малкото утехи за момичето. Расте с лидерски заложби. Като тартор в махалата нерядко се изхитря да играят с другите деца на "кухня". И само след десет минути пред нея се струпват какви ли не лакомства - марципан, бучка сирене, наченат симид, яйце направо от кокошарника, ябълка, шепа ошав, филия циганска баница, друга - с масло и мармалад. Докато другите деца украсяват пънчетата със зеленина, Жана бързо омита половината от донесеното. А другата половина великодушно позволява да бъде сервирана по "масите".

През това време животът си върви.



Започва да се обажда литературната й природа



Печели трето място на училищния конкурс за стихотворение, посветен на патрона Христо Смирненски.

След училище е принудена да започне работа. Работа обаче не се намира лесно. Научава, че в един от заводите функционира самодеен театрален състав. Отива и заявява: "Аз съм артистка. Искам да играя главна роля във вашата пиеса. Много съм талантлива". И започва да рецитира "Поема за щастието" от нашумелия Дамян Дамянов. Харесват я. Така, покрай театралния състав, започва работа в Електроапаратурния завод като бакелитопресьорка. През това време следва задочно българска филология. Печата стихове в заводския вестник.

Пише сценарии за предавания на хонорар за Радио Пловдив.

Малина Томова я запознава с бъдещия й съпруг Чонски. Връща й жеста, един вид - защото самата Божана пък я е запознала с Иван Цанев. Когато Чонски за пръв път влиза в къщата й, тя взема назаем от комшиите едно яйце, лъжичка захар и ръж за кафе. Разбива яйцето на каймак, сипва го в кафето и лъже Чонски, че това е специално кафе, каквото поднасят единствено във Виена. На заглавната страница на втората част на "Делнична библия", която е на пазара от броени дни, стои мотото:



"Всичките си успехи посвещавам на Чонски.



Неуспехите са мое дело."

Лека-полека животът й тръгва нагоре. Става управител във "Всестранни услуги". След това завеждащ рекламата в Стопанска дирекция "Местна промишленост и битови услуги". След това - директор на Профсъюзния дом на културата на работниците от услугите. Кани на концерти и срещи с работниците Лили Иванова, Богдана Карадочева, "Тоника СВ", Бригита Чолакова, Иван Гарелов, Димитри Иванов, Тома Томов...

Ражда се синът й Манол. Времето върви. Божана работи като пощуряла. Някъде от ония години датира една бележка от петгодишния й син: "Мамо, гледай да не ше караме. Защото много закасняваш и вече прикаляваш. Идвай де.



Недей забравяй че тук имаш дете. Манол"



След промените създава издателска къща "Жанет - 45".

Пътуването й до Комарово, в творческия дом на съветските писатели, заедно с Чонски, е знаменателно: един ден, докато разглеждат музеите, тя вижда календарчета с отпечатани на гърба Богородички, по 2 копейки всяко. Инстинктът й се обажда веднага и тя купува десет хиляди Богородички.

Когато се връщат в България, поръчва 10 000 дървени подложки и продава изделията по 6 лв. Така успява да натрупа първоначален капитал, за да стартира и по-мащабните си бизнеспроекти. Създава студио за предпечат и цветоотделяне. Купува на старо първата си печатарска машина "Роланд".

За изминалите оттогава години в актива на издателството са книги на Андрей Германов, Иван Радоев, Дора Габе, Константин Павлов, Екатерина Йосифова, Стефан Цанев, Недялко Йорданов, Първан Стефанов, Иван Динков, Станка Пенчева, Георги Величков, Христо Карастоянов, Бойко Ламбовски, Георги Борисов, Григор Ленков, Георги Господинов, Йордан Ефтимов, Силвия Чолева, Марин Бодаков, Петър Чухов и много други.

Издателството е лауреат на националната награда "Христо Г. Данов" за българска художествена литература (2002 г.), "Бронзов лъв" за цялостен принос в издаването на съвременна българска литература (2002 г.) и Награда на ЮНЕСКО за художествено оформление на Първия световен конкурс по дизайн на книгата, Франкфурт (2003 г.).

Сега, докато кръстосва по бизнесдела между София и Пловдив в поръчковото си "Волво", в главата на Божана често изниква една картина от детството й. Татко й, инвалидът, е натоварил на пърпорещата си триколка "калинка" цялото семейство и ги вози по шосето. Всички са безумно щастливи, а безкракият й татко гледа гордо, като герой. Може би в житейските успехи нерядко се вграждат и несбъднатите мечти на родителите, мисли си през тези мигове Божана.
 
Божана Апостолова с писателите Георги Господинов и Христо Карастоянов.
 
Божана Апостолова: "Не ми пука и в Ташкент!".
 
Божана Апостолова на "Божанини конаци" с Вера Мутафчиева, сина Манол и съпруга Костадин Чонов.
4484
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД