:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,992,451
Активни 151
Страници 24,367
За един ден 1,302,066
Кулинария

Носталгични цитруси

По времето на Плиний Стари в Рим смятали лимона за коварен и дори отровен плод
Вероятно все още има хора, у които ароматът на току-що обелен портокал или мандарина пробужда лека носталгия по социализма, когато тези плодове бяха една от емблемите на характерния за тогавашния пазар дефицит. В същото време те бяха нещо като празничен новогодишен бонус в една умерено сита социална среда. Днес тези цитруси са съвсем достъпни и са по-евтини от ябълките, но те продължават да бъдат знакови, този път за други дефицити. Да ходиш да береш нелегално портокали в Гърция и Италия, обикновено означава, че социалната ти среда те е принудила да го правиш поради остър дефицит на житейски хоризонт.

--

Историческият произход на цитрусите не е точно локализиран. Приема се, че тяхната родина е някъде в Югоизточна Азия и Малайския архипелаг. Там преди около 6000 години започнало тяхното култивиране. Придвижването им на запад ставало бавно, като в хода на този процес се увеличавали и видовете. Днес в голямото цитрусово семейство влизат стотици видове лимони, портокали, мандарини и грейпфрути, както и все още слабо познати у нас разновидности като лайм, помело, цитрон и др.

Първият европеец, който описал лимоните, бил Теофраст (IV в. пр. Хр.). Предполага се, че те са споменати и в Библията, без обаче това да е категорично доказано. Приема се, че думата hadar, употребена в Моисеевите книги, се отнася за лимона, поради което той трайно присъства в някои еврейски религиозни празници. Вергилий (70-19 г. пр. Хр.) е един от първите римски автори, които описват лимона, но не като храна, а като



атрибут в някои магически практики



И той като Теофраст го е нарекъл "мидийска ябълка", което означава, че за гръко-римския свят произходът на този плод се свързва с Персия. Около век по-късно в "Естествена история" Плиний Стари дава няколко имена на лимона - malus medica, malus assirica и citrus. Той го описва като медицинско растение, което може да бъде и отровно, а също като съставка в парфюмите и средство за борба с молците. До края на I в. античните автори пишат за лимона като за екзотичен, чужд и коварен плод. Едва през следващите векове жадните за лукс и разнообразие римски аристократи постепенно го приели и като хранителен продукт. В една мозайка от Помпей има изображение на портокалово дърво, което предполага, че още преди 79-а г. и вторият значим представител на цитрусовото семейство е бил познат в Италия. От IV век има и други подобни изображения.

Същинското проникване на портокалите в Европа станало чак през Средновековието с посредничеството на арабския и ислямския свят. Засаждането на първите дръвчета на Пиренеите е заслуга на маврите. След кръстоносните походи популярността на новата култура в южните части на Европа силно нараснала.

Думата за портокал във френския и английския език (orange) произлиза от санскрит и нейното звучене в различните езици позволява сравнително точно да се проследи и историческият път на плода - arancia (Италия), laranja (Португалия), naranja (Испания), arangium (новолатински), nerantzium (Византия), naranj (Персия), naranga (Индия). Значителна роля за



популяризирането на плода



имали португалците. През XVI-XVII век покрай търговските контакти с Китай и Индия те успели да култивират нови по-качествени сортове, поради което и името на портокала в някои езици се свързва с тяхната страна.

Явно в епохата на Великите географски открития испанците и португалците вече са смятали портокала за свое типично културно достояние, защото го засаждали навсякъде, където се простирала тяхната власт. През 1493 г. Колумб занесъл семена от портокал на Карибските острови, а през следващите два века портокалови горички имало на много места в Средна и Южна Америка.

Тази портокалова инвазия има и едно съвсем прагматично обяснение. Моряците открили в цитрусите отлично средство за борба със скорбута и започнали системно да ги засаждат на места, край които преминавали по-далечните маршрути. Така били засадени първите портокалови дръвчета на о. Света Елена, Азорските острови, о. Мадейра и в Южна Африка.

За мандарините и грейпфрутите сведенията са по-ограничени. За първите се знае, че произхождат от Китай, но едва към края на XVIII век станали известни в Европа. Първите мандарини били доставени в Англия през 1805 г. За грейпфрута има данни, че е отглеждан през XII-XIII век в Палестина, но едва през XIX в. този плод



станал международно известен



Някои изследователи смятат, че това е сравнително нов плод, получен чрез хибридизация на сладък и горчив портокал. През 1814 г. за пръв път е споменат с днешното му английско име grapefruit. Изглежда, на вкус онези плодове са напомняли за грозде (grape).

В епохата на Просвещението интересът към цитрусите тласнал развитието на градинарството в Европа и по-специално на оранжерийното производство. Самата дума оранжерия (от orange) недвусмислено говори за ролята на портокала в това усилие. Впрочем идеята за оранжериите е доста по-стара и както много други на пръв поглед модерни неща, принадлежи на античността. В едно от своите писма Сенека описва слюдата не само като средство за закриване на прозорци, но и за защита на най-фините растения при студено време.

--

Рецепти

Спагети с портокали и скариди

Продукти: 500 г спагети, 200 г скариди, 200 мл портокалов сок, 50 г заквасена сметана, 1 глава кромид лук, 2 портокала, 100 г масло, 5 мл вермут, 5 мл коняк.

Лукът се запържва в малко масло. Прибавят се портокаловият сок и вермутът и се вари на слаб огън няколко минути. След това се добавят останалото масло, сметаната и брендито. Сосът се бърка на слаб огън, докато се получи хомогенна смес. Почистените скариди се сваряват. Портокалите се обелват и се нарязват на парченца, след което заедно със скаридите се добавят към соса, с който се заливат предварително сварените и топли спагети.



Пиле на скара с лимонов сок

Продукти: 1 пиле, 60 г масло, сок от два лимона, две глави чесън, черен пипер, кимион, сол.

Изчистеното и измито пиле се разрязва по дължина и се обезкостява с остър нож. Парчетата месо леко се начукват, посоляват се и се наръсват с кимион и черен пипер. Обеленият чесън се счуква с малко сол и се смесва с лимоновия сок. Месото се намазва с половината от сместа и се оставя да се маринова около един час. Пече се на силна скара. Преди поднасянето се полива с горещо краве масло и останалата част от чесъна и лимоновия сок.



Пикантен портокалов ориз

Продукти: 1,5 ч.ч. ориз, 1 с.л. масло, 1 с.л. ситно нарязан лук, 1 с.л. ситно нарязана целина, сол, захар, 1 ч.ч. портокалов сок.

Оризът се залива с 3 ч.ч. вода и се вари до полуомекване. Лукът и целината се запържват в маслото. Щом лукът стане златистожълт, прибавят се оризът, солта, захарта и портокаловият сок. Ястието се оставя още десет минути на слаб огън. По желание може отгоре да се наръси с настъргана лимонова кора. Поднася се като гарнитура към печени птици или свинско месо.



Плодова салата с грейпфрут и портокал

Продукти: 1 грейпфрут, 1 портокал, 2 круши, 1 к.ч. стафиди, половин ч.ч. сок от ананас, 1 с.л. ром.

Плодовете се обелват, почистват се от семките и се нарязват на малки парченца. Смесват се с останалите продукти, разбъркват се и се оставят в хладилник за около час. Салатата се поднася в чаши или купички.

--

Страницата подготви: Ясен Бориславов
1
1592
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
17 Декември 2005 10:45
...Днес тези цитруси са съвсем достъпни и са по-евтини от ябълките, но те продължават да бъдат знакови, този път за други дефицити.
Това май е вярно само за България. В Унгария ябълките са единствения плод, който е по евтин от плодовете в България. За 70-80-90 ст. можеш да купиш превъзходни ябълки. Инак бананите гонят 3 лв, кивито - 2 лв.
Спомням си, че и във Франция на времето (1993г.) ябълките бяха много евтини.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД