:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 390,670,823
Активни 148
Страници 22,603
За един ден 1,302,066
Кариера

Топбанкерът на годината: Да управляваш мига

18 г. зам. главният изпълнителен директор на ПИБ Матьо Матеев е давал кредити на хора, които са имали нужда от доверие. Сега те му го връщат с престижната награда
Снимка: Борислав Николов
Заместник главният изпълнителен директор на ПИБ Матьо Матеев знае много неща от кухнята на прехода, но смята, че по-важно е да се мисли градивно.
Той е на 46 години и вече е спечелил достатъчно - доверието на клиентите. Матьо Матеев е вторият човек в управлението на Първа инвестиционна банка и най-високопоставеният българин, който управлява трезора й. Но той притежава и още нещо - свободата да живееш в съгласие с Твореца - на всички земни и неземни богатства. Вярващ е, но не е фанатично религиозен. За него парите олицетворяват всичко, което съществува между хората - радост, болка, гняв, лицемерие, любов, омраза, щастие, емоции...

--

Наскоро Матеев получи приза "Банкер на годината 2005" на в. "Банкеръ" за спечеленото доверие на акционерите и партньорите.

"Наградата е индивидуална, но аз я приемам като признание за колектива", казва той.

Зад консервативния му костюм прозира безкрайно интересна личност. Опитът и усещанията му приличат на трезор, който трудно се отваря.

Матьо Матеев работи в банковата сфера вече 18 години, основно в областта на кредитирането. Годишната награда на клиентите приема като оценка за цялостната си работа.

"Кредитът е вид доверие, обобщава банкерът. През всички тези години съм имал възможност да общувам с проблемите на хората, да участвам при взимането на решения, които са им позволили да се развиват и да достигнат нива, към които са се стремили. Нормално е общуването с колектива, в частност с моята личност, да остави следа у клиента", обяснява Матеев.

Той е човек, който охотно говори на всяка тема. Но не споделя банкови тайни. Не теоретизира, без да е



извлякъл изводите си от живия живот



Историите на всички хора, с чиито съдби се е сблъскал през тези 18 години, се преплитат с неговата собствена история. Роден е в края на 50-те и е част от поколението на прехода, което плати за него с цената на идеалите си.

Лека носталгия лъха от спомените на Матьо Матеев, когато говори за махалата си в стара София - онези спокойни и уютни софийски дворчета, в които играели десетки деца на различна възраст, обединени от безгрижието на младостта.

"Днес срещам някои от тези хора напълно деградирали или алкохолизирани. Тези, които не можаха да емигрират, се сринаха. Те не можаха да проумеят, че пълноценният им живот е игнориран, неясно от кого", казва топбанкерът.

Той обаче е различен. Не знам дали си дава сметка за това, но личната му история показва, че още през 80-те той интуитивно се е подготвял за голямата промяна. Искал е да живее по-различно, по-свободно и го е постигнал, като си е осигурил по-високи доходи и повече свобода. Това му е позволило не само да изплува над сивотата, но и да разбере нещо важно - че успехът зависи от смелостта да рискуваш.

Матеев завършва висшето си образование в специалността счетоводство и контрол с вечерни занятия. За да може да работи. В момента има 30-годишен трудов стаж. По-късно завършва и международни икономически отношения.

"Човек се чувства самостоятелен, когато има с какво да си плаща капризите", обяснява кратко той. Капризът всъщност е привилегията да не чакаш някой да ти даде милостиня, а обратното. След завършването на образованието си продължава



да се труди на твърде екзотични поприща



Матеев става сутрин в 6,30 ч., товари камиона си с около 60 двайсеткилограмови газови бутилки и тръгва да ги разнася. "Познавам София по-добре от таксиметров шофьор", казва той. При заплата за млад специалист от 165 лв. тогава той си докарвал месечно между 350 и 500 лв. През 1988 година постъпва в Българската външнотърговска банка. През погледа и сетивата му се превърта колелото на историята, което завлича със себе си твърде много пари, интереси, надежди, интриги и превратности.

Би ли написал историята на кредита за тези 18 години? Този въпрос го кара да се замисли.

"Това по-скоро би било някаква глава или том към едно по-голямо по мащаб произведение - историята на прехода", отвръща Матеев. И допълва, че много неща от прехода минаха през тази кухня или се обуславяха от нея. Той обаче не вижда смисъл от написването на подобно четиво. "Не боготворя чуждиците, но ще употребя един израз - "Who cares?" (Кой го интересува?), казва Матеев. Според него една информация има стойност, когато може да бъде използвана



за постигане на по-добра цел



В България обикновено подобна информация се използва, за да бъде опозорен някой, да бъде захвърлен на бунището на историята. "Не съм чувал английски автор да говори за бунище на историята, но това е друга тема", казва още той.

И отново към темата за парите. Матьо Матеев има стройна теория за тяхното място в живота на хората. "Парите са форма на човешко общуване, те са материален субстрат, който опосредства човешките отношения, казва топбанкерът. Словото също е субстрат на човешките отношения."

"Резултатът от любовта какво е - едно дете. Можете ли да се грижите за него, без да имате пари? И ако е така, сигурно ли е, че то ще оживее?" пита Матеев.

Когато човек общува, той е зависим от парите. Ако обаче парите са тези, които му налагат общуване, то това е форма на дивиация, на подчиненост.

"Свободният дух или егото никога не се подчинява. То се подчинява само на Твореца. Егото движи всичко, защото във всеки от нас има част от Твореца - дали ще го наречете Природа, Вселена, Господ", обяснява Матьо Матеев. И напомня какво пише в една от притчите в Библията - не позволявайте на фарисеите да влизат в храма.

"А фарисеите са тези, които измислят канона. Затова искам да кажа, че аз вярвам, но не в канона. Канонът пречи. Защото егото в канона, къде е?", казва Матеев.

Той разчупва всички представи за банкерите като сухи и скучни събеседници. Чел е достатъчно философска литература, но не парадира с цитати от класиците. Твърде много се замисля за смисъла на живота и ролята на висшия творец, но не крие, че любимото му занимание е да играе тенис до отмаляване, а след това да пие бира с приятели и да си говорят за обикновените неща. Точно две минути са нужни, за да разбере човек, че Матьо



Матеев е непоправим шегаджия



Ако човек го срещне в планината - на Витоша например - едва ли ще разбере, че животът го е срещнал с един толкова преуспял банкер. А може и да разбере, защото Матьо Матеев обожава планината и природата. Истински преуспелите винаги имат отношение и към неземните богатства.

В планината обаче Матеев винаги отива с приятели, с които иска да сподели богатствата на мига. Запален е и по лова. Но не заради трофеи или заради месо за консерви, а заради незаменимото усещане да останеш на пусията сам с тишината и шума на водата наблизо. Най-вече заради разговорите с приятелите след това. През зимата обожава скоростта по ски пистите.

Запален е по автомобили. Неговата страст е Формула 1. Но го изгаря и желанието да лети във въздуха. Ето защо се научил да пилотира самолет. Има тапия за Злин-143. Но нищо не може да се сравни с любовта му към музиката.

"Музиката ми е храна", казва той. Изключително консервативен е обаче към стиловете, които слуша - рок, хард рок, прогресив рок, арт рок, хард пънк, фен е на "Лед Цепелин".

Никак не е трудно да накараш топбанкера да изброи 10-те най в неговата класация. Трудното е да се побере в бройката. Матеев се опиянява от ритмите на Цепелин, Пърпъл, Рейнбоу, Дъ Ху, Йес, Емерсън Лейк енд Палмър, Кокни Рейбъл, Пинк Флойд, Рокси мюзик, Ултра Вокс, Клеш, Систърс ъф Мърси.

Питам го сега какъв каприз иска да си позволи, след като е постигнал толкова много в кариерата си. "Искам да имам свободно време", казва той. И поглежда часовника си.
Снимки: Личен архив
Призът, който Матеев получи наскоро, е най-доброто признание за доверието на клиентите към неговата работа.
 Топбанкерът е запален по ските и не пропуска да сподели красотата на планината с 10-годишната си дъщеря Александрина.
 Матьо Матеев (вторият от ляво на дясно) в компанията на цялото ръководство на Първа инвестиционна банка по време на 10-годишнината на банката през 2003.
3
5296
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
16 Декември 2005 22:37
ako napravish i para dai z cena nema da imash
16 Декември 2005 23:49
parite sa kato elektro energiiata v elektronikata triabva da se davat s opredelena chestota i kolichestvo za da raboti elektronikata inache bez electroenergiiata elektronikata se prevrashta v bezmislen ured a elektronnite elementi sa samite hora koito se nuzhdaiat ot zahranvane s pari
17 Декември 2005 08:49
...опасно е да си топбанкер...
...таман помислиш че банката е твоя...
...и парите в нея - също...
...и няма - полиция , няма съпротивляване...
...просват те като прани гащи...
...изневиделица...
...така де...
...туй са партийни пари, в края на краищата...
...заработени от ЦК в началото на осемдесетте...
...така си мисли и бившият топбанкер, до носа потопен във врящия катран...
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД