:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 388,259,673
Активни 268
Страници 82,588
За един ден 1,302,066
НАЙ

Виргиния Здравкова - дизайнерът на булките

Най-успешната зад граница българска модистка шие от 14-годишна, живее със семейството си в Пазарджик, но има бутици за младоженки в Мюнхен, Дубай и Лас Вегас
Снимки: Борислав Николов
Виргиния Здравкова сред част от приказните си тоалети за булки.
Тя е най-успешната българска дизайнерка зад граница. Модната й къща е едва на 6 години, но вече има куп международни отличия. Самата тя е носител на най-престижната българска награда за мода - "Златна игла", на специалната награда на "Произведено в България" и т. н. На вид е крехка като кукла, но зад фината й външност стои решителност, на която би завидял и най-силният мъж. Тя е Виргиния Здравкова, иначе казано - жената, която уши най-скъпата булчинска рокля, създавана някога у нас - пищният тоалет, излязъл като от приказките, струва 1 млн. лева и все още си търси купувач. Парите от продажбата обаче няма да отидат за бижута или скъп дом, а за благотворителност.

-------

Животът на Виргиния Здравкова наистина изглежда като приказка. Самата тя силно напомня приказните героини - започнала е от нищото, а вече има свои бутици в Мюнхен, Дубай, Лас Вегас, официален дизайнер е на световния финал на конкурса за красиви омъжени дами "Мисис Глоуб". И на външност прилича на Пепеляшка - такава, каквато я рисуват аниматорите или илюстраторите: с чаровна усмивка и дълги коси. Всъщност "Пепеляшка" е била сред любимите приказки на Виргиния като малка. Тя още пази и една книга с индийски приказки, подарена й като дете от баба й. "Толкова е вехта вече, зашита е с конци, за да не се разпадне. Но има такива красиви истории в нея... Сега я чета на дъщеря си. А тя ме пита: "Мамо, откъде я купи тази парцалива книга?" Аз обаче й обяснявам, че това е подарък от моята баба, която ми я е чела, когато аз съм била колкото в момента е Изабела". Това е същата баба, от която дизайнерката е наследила и умението да шие, крои и измисля дрехи.

Идеята да си вади хляба като дизайнер се заражда у Виргиния през 1996 г., а повод за това става



ушиването на първата булчинска рокля



Нейната собствена. Дизайнерката, която по професия е дипломиран инженер по автоматизация на производството, обаче шие от дете. Първата дреха, която прави, е една блуза на точки. Тогава е още ученичка, но внимателно слуша съветите на баба си. По-късно всичко това се оказва много важно за нейното бъдеще.

"Баба ми, която всъщност ми е дала името още в родилния дом, докато родителите ми са се чудили как да ме кръстят, ме научи не само да шия, но и да бродирам, да кроя и изобщо на всички тънкости. Никога не съм предполагала, че ще развия такива умения. За да успееш като дизайнер, се иска не само талант и много труд, но и доза късмет. Благодарна съм, че го имах. Първата си дреха уших, когато бях в седми клас. В онези години ние нямахме право да носим каквото пожелаем. На училище всички бяхме с престилки, а за манифестации - с бели блузи и черни поли. И



първата ми дреха беше една тюркоазена



ризка на черни точки. Още си я спомням. Последваха много дрехи", разказва Виргиния.

Самият бутик - "Виргиния ателие", отваря врати едва през 1999 г. в родния й град Пазарджик. От 2 години тя има булчински салон и в София. Предстои отварянето на собствени бутици в Москва, Берлин, Лондон и Лос Анжелес. А съвсем скоро - на 14 декември, тя официално ще представи своята марка в Москва на специално ревю.

А иначе детската й мечта била да стане актриса. "Не че се стремях точно към това. Но усещах, че го умея. Аз съм много добър рецитатор. И като ученичка винаги вземах първи места на различните конкурси. Учителките по литература редовно ме караха да се явявам на такива състезания. Сега е съвсем различно", казва тя. Колкото и странно да звучи, Виргиния никога не е била твърде запалена по рисуването. "Повече скицирам. И то, за да не забравя идеите, които са ми дошли".

Как минава денят на най-успешната ни и една от най-ангажираните дизайнерки? "Честно казано - по абсолютно един и същ начин.



Всяка сутрин ставам в 6.30 ч



Задължително правя фитнес-упражнения, след което започвам да се занимавам с децата. Първо - с единия, после - с другия, а накрая идва ред и на таткото. И тръгваме - кой на градина, кой на училище, а аз на работа. Седмицата ми всъщност минава наполовина в София, наполовина - в Пазарджик. Вечерта обаче е закон всички да седнем заедно на масата и да си разкажем кой как е прекарал деня", не крие тя.

И като стана дума за масата, то много спорен е въпросът кой в дома е по-добрият кулинар. И Виргиния, и съпругът й обичат да готвят и го правят добре. Виргиния Здравкова е омъжена за Димитър Здравков, който в момента е неин мениджър. Иначе е професионален плувец. Двамата се познават от 1989 г., тя току-що била завършила гимназия. Семейство са обаче от 1996 г. Същата година се родил и синът им Красимир. Двамата имат и дъщеря - Изабела, която е на 4,5 години. Баткото в момента е третокласник, тренира карате и обича игрите като всяко дете на неговата възраст. Малката обаче изглежда



ще наследи любовта на майка си



към шиенето, защото постоянно се върти в ателието и все задава въпроси. "Тя вече се научи да шие и сама прави дрехите на куклите си", казва Виргиния.

"Със съпруга ми ме запозна наш общ приятел, после го поканихме да ни бъде кум. Не аз обаче направих първата крачка. По принцип не съм толкова напорист човек. Обикновено първо се адаптирам към обстановката и едва след това мога да взема някакво решение. А вече дали ще е положително или отрицателно, зависи от много неща. Димитър обаче ме привлече веднага - с външния си вид, с невероятното си чувство за хумор..." разказва тя.

В началото двамата живеели в най-обикновен апартамент, но с достатъчно стаи за всички членове на младото семейство. Преди 2-3 години обаче най-после успели да си купят мечтаното жилище в Пазарджик. "Най-после имаме голям и комфортен дом", усмихва се Виргиния. Тя обаче с любов си спомня и майчиния си дом. "Завинаги ще остане в съзнанието ми с уюта, който създадоха родителите ми. И сега, като отида там, се



връщам назад във времето



Има предмети, които продължават да си стоят на същото място. Разни вазички, книги... А като погледна бибилиотеката, виждам любимите ми руски автори. Оттам съм си взела една книга на майка ми - пълна със съвети от рода на "За всеки и за всичко". В онези години всеки дом я притежаваше. А от баба ми имам много практични книги - за плетива, шиене и т. н."

Противно на очакванията, обзавеждането на сегашния й дом е не само нейно дело, а и на съпруга й. "Оказа се, че идеите ни съвпадат". В дома преобладават пастелните тонове от бежово-кафявата гама. "Много харесвам меките цветове", не крие Виргиния. В същите нежни тоналности е и холната гарнитура - от перлено-розова кожа. Светлите цветове създават много светлина и пространство. "А и не изморяват очите", обяснява избора тя. Кухнята обаче е решена в по-ярки тоналности - в нея властва наситеният оранжев цвят.

Виргиния Здравкова и съпругът й са минималисти в обзавеждането. По тази причина са



се отказали да слагат тежки завеси



на високите прозорци. Смятат, че оскъдните пердета, метнати небрежно на корнизите, са достатъчни. Мебели пък почти липсват. Всички книги и предмети са разположени по леки етажерки.

В дома всеки има свое любимо място. И край масата за хранене, и в дневната. Димитър например си е запазил място на дивана пред телевизора, където предпочита и да чете. А децата най-много от всичко обичат да се крият в гардеробната. "След всяко тяхно влизане обаче се налага здраво подреждане", разкрива Виргиния. Това е и нещото, което най-често я ядосва. "Но по принцип избягвам да се ядосвам за дреболии. Сложила съм си преграда срещу ядовете. Казала съм си, че щом вляза у дома, не трябва да съм намръщена и да се сърдя. А и на децата е много по-добре да обясниш защо нещо не трябва да се прави по този начин, а не да се дразниш и крещиш на висок глас", обяснява дизайнерката. След което допълва, че не пропуска вечер да прочете на децата любимите им приказки: "Снежанка", "Пинокио", "Червената шапчица", "Трите прасенца" и, разбира се, "Пепеляшка".
Снимка: Личен архив
Елегантна камина събира семейството в дневната вечер.
Снимка: Личен архив
Дизайнерката не пропуска да прочете приказка за лека нощ на двете си деца.
 И ателието на Виргиния в София е решено в същите меки цветове.
 Ефектен полилей като букет разцъфнали лалета хвърля светлина от тавана.
 В голяма купа от ковано желязо са артистично нахвърляни различни бижута.
 Виргиния Здравкова дели седмицата на две - половината време е в София, а другата - в Пазарджик.
 Най-скъпата булчинска рокля, правена някога у нас - струва 1 млн. лв. и е дело на Виргиния Здравкова.
3
26714
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
16 Декември 2005 23:14
Дааа, има нещо в младите майки! (Продължението е финала на един мръсен виц)
16 Декември 2005 23:42
Има нещо и в стила на “разказвачката”....Само ако преброиш колко пъти думата “обаче” се повтаря, ще ти стане ясно що за “стил” е това

17 Декември 2005 17:35
е, само 12 пъти, да не е много %)))))
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД