:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 389,260,170
Активни 193
Страници 29,440
За един ден 1,302,066
Фамилия

5 истории на Христо Гърбов

Актьорът признава, че е страдалец по душа и меланхолик по характер
Христо Гърбов е роден на 23 септември 1957 г. във Варна. Споделя, че още от много малък има артистични заложби. Харесвало му да имитира различни хора. Следва във ВИТИЗ от 1979 до 1983 г. След това изкарва два театрални сезона в Хасково и два в Ловеч. От 1987 г. живее в София. За себе си казва, че е много меланхоличен като личност и може да страда от любов. Може би затова обича да слуша блус.

--

1. Герой за един ден



Имаше един период в тийнейджърска възраст, когато се представях като герой. Представях си, че спасявам хора, раздавам правосъдие. От училище имам една такава геройска история. Някой беше написал на дъската: "Тошко е лайно." Това беше в четвърти клас. Аз обаче го запомних как беше написано. Учителката направи зловещо разследване кой е написал това нещо. Изправени до чиновете, стояхме прави през целия час. Учителката се заинати и каза: "Докато не си признаете кой го е написал, няма да ви пусна." Моментът стана много напрегнат - никой не си признаваше. Децата все повече се изплашиха. Тогава аз станах и казах:

- Аз го написах.

- Ти ли го написа? Защо мълча? - каза учителката

- Ми защото ме беше страх да не ми направите нещо! Няма обаче какво да чакам повече.

Тогава тя каза:

- Я го напиши пак!

Зрителната ми памет тогава страшно ми помогна, защото го издокарах почти същото. В нея обаче остана едно съмнение, че не съм бил аз. Понеже трябваше да се излезне от ситуацията някак си, аз станах след това голям герой. Момичетата идваха при мен, хвалеха ме, почувствах се точно като герой за един ден и много беше хубаво.



2. Гаф



Това се случи в Сатиричния театър, когато играх Сирано дьо Бержерак. Играем една сцена, в която граф Дьо Гиш идва и ме кара да стана придворен поет. Аз съм военен началник на едно отделение кадети. Техният език е груб и просташки. Граф Дьо Гиш идва и казва: "Станете наш", аз му отговарям: "Нека вместо мен да отговорят моите кадети."

Тогава те казват: "Я си е... майката", при което при тази сцена, то и самото представление някак си не тръгна много добре, някой започна да слиза по стълбите, явно възмутен от репликата. Отново се повтаря: "Станете наш", аз пак отговарям: "Нека вместо мен да отговорят моите кадети", те пак го псуват...

Трополенето стана много силно. Играехме двамата с Киро Варийски. Никога няма да забравя това - той се разсея, престана да играе. Обърнахме се по посока на шума, защото беше много силен. Някаква жена, може би беше учителка или не знам каква, каза възмутено: "Не ви е срам, развалихте хубавата пиеса", обаче аз реагирах моментално и казах: "Госпожо, нека вместо мен ви отговорят моите кадети." Само двама-трима от кадетите отговориха, защото повечето от тях бяха жени. Единият от кадетите беше Тончо Токмакчиев, на когото абсолютно не му пука. Теглиха по една майна и това беше най-хубавото на спектакъла.

Понякога хората дори не забелязват гафовете.



3. Турне в Албания



Беше през 2001 г. в град Корча. Отиваме на фестивал. В града имаше само 2 плаката за него. Там имаше режим на тока, режим на водата - изобщо ужас. В този град имаше паркирани много таксита - около 30 на брой, и то мерцедеси от 67-а г. Беше ми смешно, защото разстоянията са толкова кратки, че можеш да отидеш от центъра до всеки квартал за 10 минути. Никой естествено не ползваше тези таксита. На самия фестивал не знаехме как ще ни разбират хората, защото албанският език е много особен. Съобщиха ни, че ще излезне една жена, която ще прочете либретото на пиесата. Аз казах : добре, дайте да научим нещо на албански, някакви изречения, за да ни разбират, да се поласкаят хората. Стана точно така, както и предполагах. Тръгна спектакълът - хората не разбираха нищо. Смееха се само, ако някой актьор падне. Аз научих две неща - "тадуа", което означава "обичам те", и "цили ем бюли перден", което означава "кой дръпна пердето".

Играех Маргариди от "Криворазбраната цивилизация" - гърка, който прелъстява българките. Викам на актрисата: "Тадуа, тадуа, тадуа", публиката не може да вдене, явно защото е много кратко. Пет пъти "тадуа" - нищо не реагира, и след това като попитах "Цили ем бюли перден?", всички в залата адски се стъписаха, започнаха да показват, че не са те. Това беше страхотен културен контакт с албанската публика. Хубаво е винаги да се вкарват такива смешки, хората много харесват такова нещо.



4. Втори живот



Първият филм, който заснех, беше "Леталото"- в първи курс във ВИТИЗ. Тогава трябваше да снимаме каскада. Моят герой Сирачко си прави едно летало и иска да лети и да участва във войната с турците. Леталото обаче се чупи и пада. Аз трябваше да бъда в това съоръжение, което се връзваше с едно въже за хеликоптер - аз правих снимките. Качихме се няколко пъти, нещо все не ставаше. При едно от приземяванията единият от летците ми каза: "Как стоиш на това нещо бе, то няма никаква защита, ще се убиеш."

Аз си мислех, че съм вързан за въже и няма нищо страшно. Вдигат ме те още по-нависоко, това нещо се върти около собствената си ос, а в един момент започна да дърпа и хеликоптера. Тогава чух как единият от летците каза на другия:

- Тоя трябва да го пуснем.

- Как ще го пуснеш, бе, това е главният актьор, той още не е заснел филма.

- Трябва да го пусна, иначе си заминаваме всички.

Стана ми страшно. Не знаех къде съм. Не знам как стана, но не ме пуснаха, изтеглиха някак си хеликоптера. Слезнах долу, имах чувството, че живея втори живот. Беше страшно. Мислех си, че като млад актьор ще направя всякакви каскади и че животът е пред мен. Оказа се, че изобщо не е така. Оттогава се страхувам да летя и със самолети.



5. "Христо, ти умен ли си или прост?"



Баща ми беше любител фотограф. Дори имам снимка с едно потниче и гащета как отивам към морската градина с една дамаджана - прочутите дамаджани от едно време. Играя пиян, с някаква кърпа на главата, има ме документиран още тогава. Винаги съм бил любопитен за околните. Майка ми много се забавляваше с мене, питаше ме: "Христо, ти умен ли си, или си прост?"

Когато кажех, че съм умен, тя не реагираше, а когато кажех, че съм "плост", тя умираше от смях. Още тогава усетих, че това е голям скеч. До ден-днешен го използвам в представления, като казвам на публиката, че не съм прост, ами съм страшно прост. Хората много се забавляват на такива неща - самоиронии, скечове със себе си и със собствената си простотия. Бях 5-6-годишен.
3
7082
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
18 Декември 2005 07:09
вее... вее я...
18 Декември 2005 12:14
Добре, че го поканиха във "Вот на доверие" наскоро, че да го видим как е, какво става с тоз човек.
18 Декември 2005 16:50
А, бе пич е отвсякъде!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД