През 1812 г. Наполеон стига до портите на Москва и нищо не е в състояние да спре победоносния му поход. Командващият руската армия ген. Кутузов прилага тактиката на "опожарената земя", като оставя французите да нахлуят в Москва, след като ги обезкръвява при Бородино. Руската столица е опожарена, победата на французите е пирова, а Наполеон е принуден да потегли обратно през опожарената и обезлюдяла при отстъплението руска провинция. По заснежените друмища русите съсипват изтощените от студа и зимата френски полкове до окончателния разгром при р. Березина. До подобна тактика прибягва и Сталин в първите месеци на Втората световна война, когато Хитлер го сварва неподготвен.

Това е военното приложение на „опожарената земя". На политическото бойно поле маневрите са по-невидими и коварни. Но и там зад множеството малки отстъпления може да се крие тактическо прегрупиране за решаващата битка.

От последните парламентарни избори досега НДСВ наглед направи серия тактически отстъпки спрямо партньорите си. Първо склони на неизгодно участие във властта, за да се спаси от разпад. После прежали и областния управител с излаз на море. Потули скандала около "червена метла" в администрацията. Отстъпи и в спора за тотото, като пожертва протежето си Ирена Кръстева. От джентълменско чувство, както обясни младият либерал Светослав Спасов. Жълтите дадоха заден и по отношение на членството ни в ЕС. Първоначално зам.-председателят Николай Свинаров се изхвърли, че отлагателната клауза ще взриви коалицията. После неколцина негови колеги замазаха гафа. Сега всички следват зададената царска директива, че нищо не застрашава пълния управленски мандат, включително и отлагането на членството ни в ЕС. По още един спорен въпрос май ще отстъпят хората на Симеон - посланическите назначения. След като тропнаха по масата и поискаха квотен механизъм за разпределение на постовете, сега жълтите ще трябва пак да го играят "джентълменски", тъй като социалистите са неотстъпчиви по въпроса. А за една шепа посланици едва ли ще си развалят ортаклъка. За четирите месеца присъствие във властта царистите комай само отстъпват. И то под диригентската палка на лидера. Дали е случайно?

От завръщането си досега



царят винаги е подчинявал тактическите отстъпления на стратегически облаги.



Какви могат да са те?

Ами например 4,5 млрд. евро от структурните фондове на ЕС, предназначени за създаването на оная мечтана средна класа в България, която НДСВ си заплю като електорална база. Затова разпределението на тези средства е стратегически важно за политическото израстване на партията.

Не по-маловажно е и запазването на придобитото - имоти, сделки, влияние - или всичко онова, което се крие зад стерилната дума "приемственост".

Третата и особено важна стратегическа цел на отстъпленческата тактика може да се окажат предстоящите президентски избори. Царистите сякаш търсят да засвидетелстват безрезервно своята лоялност и преданост на коалиционната кауза, за да си осигурят морално алиби за самостоятелно явяване на тези избори. Дали с личното участие на Симеон или без-няма значение.

С всяка царска крачка назад полето за тактически маневри се стеснява до момента, в който отстъплението ще се превърне във форма на атака. Пътят назад е отрязан, възможно остава единствено настъплението. Сигналът се чака наесен.

Ако НДСВ извади собствен кандидат, той неминуемо ще се възприеме като алтернатива на настоящия държавен глава. Единият коалиционен партньор ще срита по кокалчето другия. Единият ще заиграе върху "дясната избирателна струна", другият отсега има ореола на "левия социален президент". Това няма как да не вбие клин в партньорските отношения. Затова още отсега царят се опитва да затегне спойката, та малката му коалиционна изневяра наесен да не се отрази смъртоносно на тройката.

Още повече че самостоятелната президентска игра на НДСВ вдясно може да има вторичен негативен за коалицията ефект. Ако царският кандидат изпревари този на "обединената десница" на първия тур, то на втория ще обере и нейните гласове. Най-неочаквано НДСВ може да влезе в ролята на обединител на десницата по силата на народния вот. Така партията на Симеон ще се окаже в



куриозен шпагат между левицата и десницата



Балетна фигура, за която монархът отдавна работи, и която отслабва позициите както на едните, така и на другите. Позицията на център, балансьор или както искате го наречете. Но за да не остане в разкрачено положение, царската партия трябва на всяка цена да се задържи в управлението. Оттам и клетвите във вярност между тримата големи, обещанията за пълен мандат, поздравите с "другари и другарки", намеците за "4 години и нещо повече" и т.н. Само властта ще даде възможност на Симеон да осъществи замислената стратегия. А тя не свършва с президентските избори.