:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,815,396
Активни 120
Страници 5,129
За един ден 1,302,066
Фамилия

5 истории на Христо Пимпирев

Навръх Коледа полярникът и екипът му се отправиха на 14-а експедиция до крайния юг
Снимки: Личен архив
През лятото Антарктида е сравнително приветлива - температурите се задържат и над нулата.
Българските антарктически експедиции са започнали като вдъхновена приумица в аудиториите на Софийския университет, твърди проф. Христо Пимпирев. Няколко преподаватели се събрали да обсъдят как през идната 1988 г. да отбележат стотния юбилей на университета. Само три години по-рано българинът Христо Проданов бил изкачил Еверест, така че покоряването на върхове отпадало като вариант. Някому хрумнала щурата идея за антарктически воаяж и малко по-късно като на шега хрумването се осъществило. Едва пет години по-късно екипът учени, ръководени от Пимпирев, успели да намерят средства, макар и оскъдни, за да повторят ходенето. Постепенно в Южния залив на о. Ливингстън, разположен до Антарктическия полуостров, изникнала скромната българска база "Св. Климент Охридски". Всяка година от ноември до март, през полярното лято, там работят български и чужди специалисти в различни природни науки.

.................



1. Близка среща от третия вид

Осемдесет и втора-трета година като млад геолог трябваше да събирам материал за докторската си дисертация. В една кариера в Североизточна България, август месец, страхотен пек, аз с геоложкия чук чупя камъните и търся вкаменелости, а отгоре в една хубава сянка седи един овчар. Гледа ме човекът, гледа ме - аз си се занимавам и той по едно време пита "Абе, какво работиш тука, бе, момче, у тоя пек?" Е, казвам, как какво - аз съм асистент в университета, търся тука останки от организми, живели преди милиони години. "А, вика овчарят, а майка ти знае ли какво работиш?!"



2. Навлазяне в геологията

Изпитваме на сесия с един доцент студентите. На една студентка й се пада въпросът за "навлак" (това е геоложки термин, използван за скали, навлечени една върху друга). Обаче момичето непрекъснато казва "навляк". Навляк-навляк и моят колега, доцентът, я слуша-слуша и вика "Ти, момиче, откъде си?" - "Ами, аз съм от Североизточна България, от едно село". Доцентът казва "Знаеш ли какво е това "навляк" - ние с асистента Пимпирев, ако ти дойдем на гости, без да те предупредим, е тогава ще сме "навляци"." И момичето веднага: "Ама заповядайте, заповядайте, баща ми една хубава ракия прави, идвайте!"



3. На всеки километър

Около 90-а изкарах една година като специализант в университета в Богота, Колумбия. Беше се отворило едно място и никой не искаше да ходи, само аз пожелах. Там правихме проучвания по най-затънтените краища на източната кордилера на Андите. Пътувахме с джипове по едни пътища и слагахме маски, защото имаше страшен прах - там са изумрудените находища, едни от най-богатите изумрудени кариери в света. До самите мини, разбира се, не можеш да припариш, на няколко километра отколовръст имат въоръжена охрана. Та един ден на колата взе нещо да й става и ние полека-полека стигаме до едно село. Успяваме да я добутаме до площада и там седи един като шериф с мексиканско сомбреро на главата. "Какви сте вие?", пита - геолози, казваме. Откъде сте - от България. "А, от България?! Веднага влизайте в кръчмата". Седнахме и веднага почнаха едно агуардиенте да носят ("огнена вода" на испански, ракия от захарна тръстика). Викнаха и момичета от селото, да ни правят компания, останахме даже да пренощуваме. Той ме пита как е в България, "Вие там... комунистически режим?". Да, разправям му, така е, още не сме се отървали. Та, оправиха ни колата и си тръгваме и на другия ден разбирам от вестника, че това село наскоро е било завзето от партизаните ("герия" - guerilla, както им казват. В Перу бяха "Тупак Амару" и "Сендеро луминосо" - Сияйна пътека, има ги и в Колумбия все още). Селото, както много други села, забутани в Андите, се издържа с гледане на кока. Герията идват от време на време, взимат я и я продават. Та хората, дето ни посрещнаха, са били именно партизани. Фактически, ние всичките спасихме кожите, благодарение на това, че те ме мислеха за пришълци от една комунистическа държава.



4. Висок скок над Желязната завеса

Опитвайки се да разберем нещо повече за полярните експедиции, първоначално се обърнахме към англичаните, без да подозираме, че се намесваме в политиката. Като геолог ме беше заинтригувало това, което се разкриваше в една област там на Антарктическия полуостров, която по състав на скалите е близо до това, което съм работил тук - произходът му беше сходен с този на Средногорския масив.

Та, пиша аз едно писмо (естествено преди това ректорът си беше дал съгласието) и моментално тук дотичва главният геолог на британската антарктическа служба. Англичанинът остана тук една седмица и като си тръгва, ректорът вика: "Абе, кажи какво да му искам - тука една седмица го хрантутим човека и го разкарваме из България." "Да вземе двама души", викам аз. И той казва: "Ето, има желание двама наши преподаватели с британската антарктическа служба..." И след един месец се получава отговор: "Да, да идват."

Та тръгваме аз и един мой колега с тях и англичанинът ми вика "Абе, ти как така дойде?". На него веднага му се обадили от "Форин офис" да го питат как може най-верният сателит на Съветския съюз да се обръща към англичаните, а не към СССР, дето има пет бази на Антарктида. И два месеца след експедицията се обаждат от Ленинград, където е руският институт за изследване на Арктика и Антарктика, моментално да отиваме с тях: "К'во правите вие с англичаните?!"



5. Антарктическият пациент

При пристигането си през декември 1993 г. в Южния залив на острова (Ливингстън - б. а.), заварихме на плажа едно достолепно пингвиново общество от представители на видовете адели, полицаи и папуа. Най-симпатични ни станаха папуасите (най-дребни и незлобливи), най-любопитния от тях го кръстихме Гошо. Този пингвин самичък или в компания редовно навестяваше района на базата, който беше нещо като строителна площадка. След подробен оглед на промените, които стават с изоставените и безжизнени постройки, инспектиращите се връщаха на плажа.

След една от всекидневните си разходки по крайбрежния каменист "булевард", докторът ни, Никола Василев, се върна възбуден с новината, че на брега има пингвин със счупен крак. Веднага се завтекохме да помогнем, ако можем, на изпадналия в беда приятел. Чувствахме пингвините от нашия плаж като неразделна част от изолираното ни общество и не минаваше ден, без да ги навестим. В самотния ни живот те бяха утеха и развлечение. Дори понякога разговаряхме с тях като с близки същества.

Раненият пингвин папуа явно беше преживял битка с леопардов тюлен и сега бавно влачеше окървавеното си тяло по камъните. Уморен и тъжен, той се остави да го пренесем до базата, усещайки, че попада в грижливи ръце. Докторът се почувства в свои води и с радост прие първия си пациент. С вдъхновение заизважда скалпели, спринцовки, бинтове и марли. Единствената ни маса се превърна в операционна. По всички правила на хирургията и изискването за стерилност, крачето на пингвина беше наместено, шинирано и превързано. Всички със страхопочитание наблюдавахме ловките ръце на лекаря, превърнал се по неволя във ветеринар. Пренесохме ранения Гошо за обездвижване в специална полева лечебница, пригодена от два сандъка. Той стоеше там унил, докато на другия ден не чухме радостно крякане.

Приятелката на пострадалия пингвин го беше намерила и обикаляше тревожно около "лечебницата". Погледнах надолу към плажа. Всички пингвини бяха изчезнали, уплашени от нашествието на леопардовия тюлен. Единствено беше останало другарчето на нашия пациент. През десетте дни на възстановяване и зарастване то стоеше до ранения и го окуражаваше с весели подвиквания.

--

Записа: Милен Енчев
 Екскурзия в Канада, някъде около отсрещния полюс.
 Обикновено екипът пътува до българската база през Аржентина, но и оттук става - Кейптаун, ЮАР.
 Христо Пимпирев на горещите извори около Рейкявик, Исландия.
2
6406
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
31 Декември 2005 02:54
Ицо, жалко че не си разказал някоя историйка за посещението на Соломон в Антарктида. Ама ние си знаем, хи-хи..
01 Януари 2006 01:02
"Кво праите при англичаните, та не сте при нас"!?
Хубавото СЕГА е , ч е вече можем и при англичаните, и при вас, ако още ни искате. Светът е отворен и всеки се бори за място под слънцето. Дори на полюсите.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД