:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 402,277,929
Активни 129
Страници 11,514
За един ден 1,302,066
Книги

Нибелунгите пропяха на български

Задължително е някой да даде оценка за превода на Борис Парашкевов
"Песен за нибелунгите" е между 10-те най-мераклийски заглавия на разкрепостеното българско книгоиздаване (изд. "Емас"). Излезе едновременно в 3 версии - 3 степени на луксозност, с гравюри отпреди 2 века.

Осем години плътно хвърлил Борис Парашкевов върху превода на 10 000-те стиха, общо му се събират 3 десетилетия занимания с германския епос. Професорът по историческа граматика на немския език превел "Песента" от оригиналния средновисоконемски. Тя е съставена в самото начало на XIII век от книжовника Конрад фон Фусесбрунен по фолклорни мотиви, като рицарски роман. Преоткрита е в средата на XVIII век и от нея почнали да се вдъхновяват. Най-прочутото вдъхновение е Вагнеровата тетралогия и от нея пък се вдъхновявали други. От които най-прочутият е Хитлер. На български е преразказвана в проза през 20-те години на миналия век.

Историята на Кримхилда, Зигфрид, Брунхилда и компания, подгизнала от подлост и кръв, няма как днес да вдъхнови хитлероподобните. Тя е основен литературен паметник и е задължително, ако се намери кой, да оцени делото на Парашкевов - кое добро, кое не - на академично равнище. Че ще го чуят само двама-трима, е без значение, както е без значение, че "Песента" ще прочетат не повече. Важното е да се създава акустика.

Това, дето му викаме демокрация, ни споходи с маниерите на слон в стъкларски магазин и потроши всичката такава акустика. И сега хленчим, че се чува само чалга. Явлението ликвидационни съвети не е единствено земеделски феномен. Едно поколение не стига за сглобяването на ликвидираната духовна акустика, две - кой знае?

За хора като Парашкевов то е без значение. Човекът живее тук и сега, въпросните осем години няма кой да му ги даде по-късно. Прочетете поне предговора му - 4 странички. Няма го там обичайното вайкане: колко тежко се превежда от средновисоконемски при днешните условия и т. н., преводача го няма. Там е само работата му - много, много рядко срещана позиция на нашенски интелектуалец.
2023
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД