:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 402,277,934
Активни 129
Страници 11,519
За един ден 1,302,066
Необикновени професии

Оценителят на картини е спец по търговете

Павел Тодоров е оптимист за тази нова у нас дейност - българите вече не купуват подписи, а произведения
Снимка: Тодор Атанасов
Павел Тодоров
Павел Тодоров е роден през 1965 г. в София. Завършил е дефектология в СУ "Св. Климент Охридски", но последните 15 години работи като експерт-оценител на изобразително изкуство. Собственик е на аукционна къща "Виктория", една от двете в България, лицензирани да провеждат търгове. Същото име носи и дъщеря му. По време на наддаванията Тодоров се изявява и като водещ.

--

"Дечко Узунов, дами и господа. Акварел, подписана... Налице е оферта за 500 лв... Имаме ли 520? Имаме! 600, 680... Каза ли някой 700? Продадено!" Чукчето гръмко обявява новия собственик на произведението, а асистентите на водещия поставят на статива поредната творба. И играта на нерви започва отново.

Такава е обичайната атмосфера на един търг за произведения на изобразително изкуство - съвсем нова за България търговска форма. Впечатление правят няколко неща: повечето от участниците в търга се познават, облечени са неглиже, наддават спокойно, цените на картините са поносими. Всичко това се разминава с представата, създадена от киното - смокинги и брилянти, инфарктно съперничество, тайнствена дама вади един милион долара, например. На което Павел Тодоров се усмихва и обяснява: "Търгът в крайна сметка не е нещо особено. Все едно отивате на пазар. Само че купувате картини. Хората тук са колекционери, търговци, дилъри и наистина повечето се познават, разменят си реплики, шегуват се. Но



винаги има и нови играчи,



които привличат интереса към себе си. По света е малко по-различно. Известна практика там е най-големите колекционери да не ходят сами, а да изпращат свой консултант, като го инструктират за максималната цена".

Въпреки "домашната" атмосфера и българските търгове са подвластни на основната магия - хазарта. Тодоров твърди, че ако играта я няма на един аукцион, то той няма да е такъв, а ще е най-обикновена продажба. Напрежението идва от факта, че картините са пуснати на минимални цени - 20-30% под пазарната им стойност. Тръпката е дали човек ще се вмести в тези проценти и ще купи творбата изгодно, дали ще надкачи цената и ще се пребори със съответните конкуренти.

Това е полето за изява на водещия. Той трябва да може да провокира тази игра на съперничество. Защото именно от нея идва печалбата на организаторите.

"Наддаването е като покера - разказва Павел Тодоров. - Някои участници разиграват небрежност, сякаш произведението не ги интересува особено, а всъщност дебнат момента, в който чукчето ще удари в тяхна полза. Да запазиш хладнокръвие е и начин да се предпазиш от подставените лица, които никак не се толерират в бранша. Те могат да бъдат агенти на собствениците на творбата или на самата аукционна къща. И ако някой демонстрира огромно желание за дадена картина, да вдигат изкуствено цената й, като предлагат все повече и повече".

Факторът информация в търговията с изкуство е ключов. Затова и



аукционите са затворени за зяпачи



Допускат се само участници срещу определена такса. Към външния човек има подозрение, че може да събира впечатления за цените, интересите, клиентите, с което да повлияе на движението на целия пазар.

Българските търгове се различават от прочутите аукциони по света главно по умалените мащаби, които не допускат тематичност. "У нас все още казваме "Търг живопис", въпреки че има и графика - обяснява Павел. - Казваме "българско изкуство", макар да има и чужди автори. Но как да обявя тема "Българска живопис от 20-те години"? Тя предполага да намеря 100 произведения, това отнема страшно много време, през което творбите стоят непродадени." Затова на българските търгове може да се открият една до друга творби на Луи Буланже, Константин Щъркелов, Дел Ноболо, Иван Ненов и т. н. Разчита се, че всеки влак ще си има пътници. Стесняването на тематиката би ограничило броя на участниците в аукциона. А именно тяхното присъствие е двигателят на бизнеса. Понякога много добри картини остават непродадени или запазват първоначалната си цена просто защото не са дошли подходящите купувачи.

Наскоро един търг на "Виктория" предложи гравюра на Рембранд с начална цена 650 лв. Лаикът би подскочил - та тази цена е по джоба на всеки. "Да, но тези "всеки" не идват на аукциона - обяснява Тодоров. - Ако дойдат 200-300 души и наддават, графиката ще стигне 4000 лв., което е реалната й цена. Рембранд има гравюри, вадени от плочите през 2001 г. в тираж по 150 бройки на цена 200 евро. Има и такива от ХVI в., по времето, когато е живял, собственоръчно подписани, и те струват 300 000 евро. Една творба може да се продаде за 100 лв. и да е безумно скъпо, ако оценката й е 1 лв., и за 5 000, което е скандално евтино, ако струва 500 000. Така че само по себе си името Рембранд не е стока."

На въпроса как именно слага цена на едно произведение, Павел Тодоров вдига рамене: "Как да кажа



защо една от две жени е по-хубава?



Тази професия неслучайно в западния свят е много високо платена. Оценителите, първо, имат име на пазара. Второ, те са перфектно запознати с творчеството на даден художник и могат да преценят една творба къде стои в него. Много хора питат: "Колко струва един Владимир Димитров-Майстора, 30 на 40 см.? Как да ви го сметна - отвръщам - на квадратен метър или на килограм?! Има и някои точни параметри - авторът, размерът на творбата, техниката, сюжетът, състоянието и т. н., но другото е... интуиция, магия. Има, да речем, две работи на един и същ художник, и двете масло, от един период, всичко е еднакво, но едната струва 1000, а другата - 3000. Така че в изкуството, както и в любовта няма точни мерки."

Според наблюденията на експерта хората в България много отдавна са минали нивото да купуват "автографи на художници". Те вече купуват произведения. Което означава, че имат достатъчната култура да оценят първо художествените качества на творбата, без да се влияят от авторитета на подписа под нея. Павел Тодоров опровергава и предубеждението, че колекционерите на изкуство са предимно сноби. "Първо те не си показват сбирките - аргументира се той, - не дават интервюта по вестниците, влагат парите си в художествени произведения, а не в коли и телефони. Да не говорим, че им се налага да отговарят на въпроси като: "Ама ЗА КАКВО са ти тези картини?"

"Ние робуваме на безкрайно много заблуждения, които спират развитието ни - обобщава експертът. - Много хора смятат, че ако си добър художник, ще станеш добър галерист. Напротив, най-добрите художници са най-лошите галеристи по цял свят. А ако си изкуствовед - ще си добър оценител. Същата заблуда. В моята работа ползвам и художници, и изкуствоведи, и реставратори. Те се занимават със специфичните области. Но са



обединени от търговската страна



на въпроса. Винаги съм искал да стана собственик на банка. Беше ми детска мечта - да имам най-голямата банка на Балканите! Но не се осъществи. После исках да съм петролен магнат. Пак не стана. Затова, като по-скромно, се спрях на картините. На работата не трябва да се глада като на сложна, несложна, престижна или не. Или си професионалист, или не."

--

Каре

Познавачи на пазара

Този, който продава творбата, трябва да си направи сметка и на кого би могъл да я продаде. Това изисква детайлно познаване на пазара. Като анекдот в бранша се разказва случаят с някой си български колекционер, който замислил голям удар в "Сотбис". Прочутата аукционна къща продала книга от голяма поредица от ХIХ в. за цели 12 000 паунда. Същия том открил в сбирката си и нашият човек. Стегнал си куфарите и право в Лондон, а там му казват: "Благодарим ви, господине, за вашите старания, но не се интересуваме от книгата." "Ама аз ще предложа много по-ниска цена", упорства той. "Тенк ю, няма нужда", отвръщат. И така, докато нашенецът не избухнал: А онзи случай? "В онзи случай, сър - обяснили от "Сотбис" - знаехме, че на лорд Х тази книга му липсва в библиотеката. И той много искаше да я има. Затова тя достигна тази цена."
Снимка: Архив "Сега"
Българите вече не робуват на подписи. Този автопортрет на Рембранд наскоро беше предложен за 650 лв.
Снимка: Минко Минев
От водещия на търга зависи колко ще се нажежат страстите в залата.
6893
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД