:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 400,766,854
Активни 95
Страници 19,909
За един ден 1,302,066
Клан

Славейковият род помни от 200 години

Всички деца на народния трибун са в Демократическата партия, от потомците им днес никой не иска да чуе за политика
Снимки: Велислав Николов
Милена Славейкова, внучка на Христо, сина на Петко Славейков, нищи родовите спомени.
Славейковият род се знае от повече от два века. Днес едната част от него е в София, а другата в Кюстендил. Родословното дърво не е голямо - около 60 души са преките му наследници, макар самият народен трибун, писател, общественик и създател на Либералната партия Петко Славейков да е имал 8 деца. То си е за чудене, като се имат предвид безкрайните му митарства по народни дела - в Цариград, учителстване из България и 49 арестувания - кога от гръцки фанариоти, кога от турци, кога от Стамболовата власт - рекорд за всеки наш политик и интелектуалец.

Родът е от Банско. Рачо Чехларя, дядото на Петко Славейков, убил турчин, който го карал да го пренася на гръб през река Глазне, хванал път и забягнал в Търново. Синът му, също Рачо, бащата на Петко, пък заради занаята си бил наречен Казанджията. Майката на поета - Пенка, е от великотърновското село Вишовград. Тя умира при раждането, а самият народен трибун е спасен по чудо. В селото на майка си обаче Славейков видял бюлбюли (б. а. - славеи), които толкова го впечатлили, че променил фамилията си от Казанджиев на Славейков.

- - -

Когато Петко Славейков решил да се жени за Ирина от големия тревненски Райков род, бъдещият му тъст подскочил - как в дома му ще влезе беден учител и начинаещ поет. Ирина скършила бащината воля, избягала със Славейков и бащата склонил. После им подарил и къща в Трявна. Днес Славейкови имат три дом-музея - в София, Търново и Трявна. Софийският е бил на ъгъла на "Граф Игнатиев" към уличката за днешната Централна поща. В съседство е била къщата на Петко Каравелов, а наоколо - ниви и бостани.



Петко се вясвал в Трявна,



за да отчете мъжките си задължения и да се появи следващото дете. От осемте две са починали невръстни. Ирина сама отглежда останалите 6. Бащината грижа била да ги прибере при себе си и да ги изучи. Петко Славейков и до днес е един от най-гениалните самоуки интелектуалци в България. Сам си признава: "Толкова съм се блъскал да намеря това, което ме интересува, че разбирам нуждата от системно образование." Децата му били нещо като негови секретари - преписвали бащините тефтери, писма и народни песни. Последните днес заемат голяма част от архива му, чиято 1/3 все още е непроучена.

Най-големият син Иван е роден през 1853 г. Той е кмет на София през 1885 г. по време на Сръбско-българската война. Като първороден е най-близко до делото на баща си и пръв негов сътрудник. Още по време на Априлското въстание пише за турските зверства по западните вестници. Един от създателите е на Демократическата партия, членувал е и в БИАД. Бил е депутат в III Велико НС.



Арестуван и бит в Черната джамия,



покрай скалъпените обвинения срещу Петко Каравелов, умира през 1901 г. Женен е, но няма деца.

Донка, родена през 1957 г., се отдава на грижите на братята и сестрите си. Жени се, развежда се и заедно с Рачо и Иван отглеждат най-малката Славейкова дъщеря Пенка, на чиято дъщеря Светослава днес дължим софийския музей "Петко и Пенчо Славейкови". Тя пък завършва Робърт колеж и право в Швейцария. Става легационен чиновник. След Девети септември е докарана дотам да подари собствения си дом за музей с единственото условие да стане уредник в него. Когато научава, че в дома на чичо й Христо в Кюстендил горят целия архив на дядо Славейков, Светослава отива там и спасява доста неща.

Третият по ред е Рачо Славейков, роден през 1859 г., публицист и преводач, завършил Робърт колеж и артилерийска школа в Екатеринослав. По време на Освободителната война е преводач в щаба на руската армия и с негова помощ там е назначен и Петко Славейков. Известен е с лютите си публицистични статии срещу корупцията в обществото. Бил е финансов военен ревизор,



наричали го Ангела с огнения меч



и полковници и генерали треперели от него. След бунта на офицерите русофили емигрира в Русия. Връща се в България и се отдава на литературна дейност.

На родения си през 1861 г. син Райко Петко предрича бляскаво поетично бъдеще. Той обаче умира като ученик на 17 години и половина в Николаев. Съкрушеният му баща казал: "Умря най-големият поет." По-късно 5 години по-малкият Пенчо става най-аристократичният ни поет, но по принуда. Според признанието му: "Пързалката на Марица мене ме направи поет (б. а. - там той измръзва и остава сакат).

Роденият през 1859 г. Христо има 6 деца. И той учи в Николаев. След това баща му, който вече е министър на вътрешните работи в правителството на П. Каравелов, го праща с държавна стипендия да учи в Белгия инженерство.



Христо бил бохем като баща си,



поживял си добре и решил или във Франция или в Швейцария да учи право. Тогава дядо Петко му пише: "Щял си да заминеш за Женева. Защо? От леност да не учиш химия, математика, естествени науки... Дали, байно, не ще бъде по-добре, дето ще правиш такъв хайлашки хисап и дето ще ставаш такъв пророк да ми прокобваш печални резултати, да си подойдеш, че освен дето ще спечелиш цели пет години, няма да похарчиш и никакви пари - народни били те, или бащини." Христо завършва право в Екс ан Прованс и става съдия в Кюстендил. Там го настаняват в къщата на починалия местен съдия, в която живее вдовицата му Милана - млада и хубава булка с две деца. И Христо се влюбва. Майка му Ирина вдига скандал на дядо Петко - той е млад, перспективен, учил в чужбина,



как ще взема жена хем вдовица, хем с две деца



Дядо Славейков го преместил в Сливен, но Христо се върнал с един кабриолет и прибрал изгората си от Кюстендил. Жена му била първата, която сама минала по чаршията. Този случай описва Димитър Талев в "Преспанските камбани". В началото на миналия век в съда като писар постъпва младо момче, което рисува както съдии и адвокати, тъй и обвиняеми. Христо му издейства стипендия за Художественото училище в София. Това момче е Владимир Димитров-Майстора. Той остава приятел с дъщерите на Христо - Вера, завършила в Женева пансион за благородни девици, Пенка, учила също в Женева романска и френска филология, и Надежда. След Девети септември Вера е интернирана в Ловеч. Тя пък била дългогодишна приятелка на Лора Каравелова и до смъртта си вярвала, че не Лора се е самоубила, а Яворов я е прострелял.

Христо е член на Демократическата партия и 25 години депутат. През 1908 г. е председател на Народното събрание.



Той чете Манифеста за обявяване на независимостта



в парламента и го връчва тържествено на Фердинанд. С него царят обявява независимостта в Търново на 22. IX. 1908 г.

След три дъщери най-после на Христо му се родил син. В деня на раждането той отишъл на лов. Като се върнал, жена му станала, както е току-що родила, пресрещнала го на дворната порта и рекла: "Най-после имаш син." Христо дотолкова не вярвал, че го разповил, видял онова, което трябва в такива случаи, и се кротнал. Петко завършва във Виена право и работи във Външно министерство до 9 септември. Интерниран е, затворен в лагер, отнето му е юридическото образование и до края на живота си е работник. Другият син на Христо, Стоян, завършва в Лайпциг агрономство. Той е дългогодишен кмет на Кюстендил. След септември 1944 г. изчезва безследно. Люба е най-малката дъщеря.

Внуците на Христо от Петко и Стоян са 5, но Христо, Миланка и Стефан са изселени в Ловеч и им забраняват да учат право. Само внучката на Христо от дъщеря му Пена - Анна Атанасова, остава да упражнява професията си на стоматолог. В къщата на Христо Славейков правят милиционерски участък.

--



Днес никой от правнуците не пописва



Всички внуци на Петко Славейков, сина на Христо, са в България. Дъщеря му Милена е най-ревностният защитник на делото на Славейкови, а синът Христо е историк и археолог. Андрей, единият син на Милена, е завършил немска филология, другият Павел - информатика. Дъщерите на братовчед й Христо, син на Стоян - Милка и Елена, са икономисти. Синът на другия й братовчед Стефан, Стоян, е бивш футболист на "Велбъжд" от периода му в "А" група. Брат му Веселин е инженер-химик в Кюстендил. Надежда, внучка на Христовата дъщеря Надежда, живее в Париж и е зъботехничка. Синът й Георги и племенникът й Ивайло, син на сестра й Александра, са в Канада.

Екатерина, дъщеря на Христославейковата внучка Миланка, е социална педагожка в Англия. Днес от 11-те братовчеди - внуци на Христо Славейков, са живи Христо, Миланка и Милена.

От най-младите поколения племенникът й Петко, син на брат й Христо, е в естрадна група, която все още чака своя шанс. Негов обаче е най-малкият Славейков - двегодишният Христо Петков Славейков. Синът Румен на лелята на Милена - Люба, е естраден певец. Никой обаче не е наследил писателския талант.

--

Болка им е имотът в Лозенец



След смъртта на Пенчо Славейков братята му Христо и Рачо купуват мястото, до което поетът се разхождал в Лозенец, и под дъбовете пишел. Завещават тези 2.5 дка на Столичната община. Тя обаче през годините го прекроява на парцели за жилищни сгради - днес останките са около 300 кв. м. И само 5-те дъба ги спасяват - заради природозащитниците. А апетитите са огромни. И строителни предприемачи подхвърлят: "Толкова ли сте богати, че не го продадете?" Само че наследниците на Славейков са обединени около едно - трябва да се пази родовата памет.
 Петко и Ирина Славейкови
 Пенчо Славейков под любимите си дъбове в някогашния Курубаглар, днес Лозенец.
 Христо Славейков (вляво от Фердинанд) при обявяване на независимостта на България в Търново.
12645
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД