:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 402,287,066
Активни 114
Страници 20,651
За един ден 1,302,066
НАЙ

Рокзвездата, която се надява да промени света

Боно от "Ю Ту" с еднаква лекота печели музикални награди и вниманието на световните лидери
Снимки: Ройтерс
Боно и "Ю Ту" са сред малцината рокветерани, които предизвикват нестихващ ентусиазъм у феновете вече четвърт век.
Пол Хюсън е роден в Дъблин преди 45 години. Когато е едва 15-годишен, умира майка му Айрис. Една година по-късно връстникът му Лари Мълън залепва на училищното агиттабло обява, че сформира група. Хюсън се отзовава, както правят и Дейвид Евънс, Адам Клейтън и Дик Евънс. Сформират група с името "Фийдбек". На следващата година се прекръстват на "Хайп", а когато Дик Евънс напуска, за да създаде пънкформацията "Върджин Прюнс", избират името "Ю Ту". Останалото е история. Днес Пол Хюсън е известен на целия свят като Боно (прякорът е измислен от неговия училищен приятел Гуджи и първоначално гласи "Боно Вокс" - "добър глас" в превод от латински). И току-що беше избран от списание "Тайм" за личност на 2005 г.

---

"Тайм" не е от списанията, които често поставят на корицата си рокзвезди. В последния му брой за изминалата година вокалистът на "Ю Ту" позира между Бил и Мелинда Гейтс. Званието "личности на годината" им се присъжда заради желанието им да правят добрини, за придаване на различни измерения на политиката и на справедливостта, пише изданието.

Като главна тяхна заслуга се изтъква борбата за изкореняване на маларията в Африка, на СПИН и вируса ХИВ, както и на бедността, която отнема 8 милиона човешки живота годишно - повече от всяка война или бедствие.

"С какво ще се запомни нашето поколение? Ще ни запомнят с три неща: интернет, войната срещу тероризма и това, което направим или не направим за огромния континент Африка и неговите проблеми. Смятам, че ние сме поколението, което трябва да се запомни с премахването на крайната бедност, не само с войната с тероризма." Това заяви Боно в началото на тази година, когато взе участие в Световния икономически форум в Давос.

"Тайм" го нарече "добрият самарянин". Вокалистът на "Ю Ту" по никакъв начин не се вписва в клишето за



традиционната звезда, опиянчена от секс, наркотици и рокендрол



Макар да продава милиони копия от албумите си и да прави турнета пред претъпкани стадиони по целия свят, Боно е избрал хуманен начин да харчи парите си.

Ревностни християни (с изключение на Клейтън) и защитници на хуманни каузи, "Ю Ту" добиват статуса на нещо като благотворителна организация едновременно с първите милиони в банковата си сметка. Тенденцията да са политически ангажирани се забелязва още във втория им албум "War", където е включен един от големите им хитове - "Sunday, Bloody Sunday". Парчето е посветено на трагично събития в ирландската история - "Кървавата неделя" през 1972 г., когато войници убиват 13 католици след мирна демонстрация в Лондондери, Северна Ирландия. Още през 1984 г. Боно се включва в благотворителния запис на "Бенд Ейд" "Do They Know It's Christmas?", а година по-късно "Ю Ту" изнасят незабравимо изпълнение на първия концерт "Лайв Ейд" в помощ на гладуващите в Африка. Същата година Боно и съпругата му Али прекарват седмици в Африка в рамките на проект в помощ на гладуващите и необразованите. През 1986 г. "Ю Ту" са хедлайнъри на турнето на "Амнести Интернешън" "Conpiracy of Hope".

"Няма друга група през 80-те, която повече от тях да



вярва, че рокендролът има потенциал за революция



- написа за ирландците един американски критик.

Днес дейността и влиянието на "Ю Ту" и фронтмена им Боно далеч надхвърлят очертанията на сцената и студиото. Световни лидери редовно се допитват до рокзвездата по всякакви въпроси и го канят за хуманни каузи. Покойният папа Йоан-Павел II, Бил Клинтън, Салман Рушди, Герхард Шрьодер, Колин Пауъл и Кофи Анан - ето само част от събеседниците на ексцентричния певец, който не сваля тъмните си очила не от снобизъм, а заради цветна алергия. Класации го поставят сред най-влиятелните световни лидери; финансовият министър на САЩ Пол Сноу издигна кандидатурата му за президент на Световната банка; името му беше сред номинираните за тазгодишната Нобелова награда за мир.

Боно е говорител на "Нетейд", организация с идеална цел, която обучава младите хора как да се борят с бедността. Оглавява и движение за премахване на дълговете на Третия свят, като привлече към каузата звезди на музиката и киното.

Заедно със сър Боб Гелдоф това лято организираха грандиозния концерт "Лайв 8", който



пледира към лидерите на Г-8 да опростят дълговете



на най-бедните страни.

Скептиците обвиняват Боно, че използва своите политически изяви, за да си прави реклама. Всъщност е точно обратното - той охотно "прелива" от собствената си популярност на политиците, които дават мило и драго да подобрят имиджа си сред младото поколение, заставайки пред обективите в прегръдка с рокзвездата. Дали са слушали албумите му? Малко вероятно.

Обществените изяви не са единственото, което отличава Боно от традиционната рокзвезда. Той е необичайно дискретен и в личния си живот. Вместо сред тълпи от фенки и любовници, той прекарва последните 25 години от живота си с една-единствена жена - Алисън Стюърт, за която се жени през 1982 г. Имат цели четири деца - Джордан на 15, Ив на 13, Илайджа на 5 и Джон на три години. Привързаността на певеца към семейството бе тиражирана от медиите преди две години, когато почина баща му Боб Хюсън. След погребението Боно написа песента "Kite", посветена на покойния, която и до днес изпълнява на концерти.

Основното занимание на Пол Хюсън обаче си остава музиката. Тази година ще се навършат 30, откак четиримата от "Ю Ту" са заедно. С изключение може би на "Ролинг Стоунс", ирландците са



единствената група, чийто състав остава неизменен



от зората й до днес - в годините на успехи и в такива на затишие.

"Когато започнах да се занимавам с тях през 1978 г., те бяха колебливи и несръчни, изпълненията им не бяха много добри", разказва Пол Макгинес, който и до днес е техен мениджър и командва седалището на фирмата край река Лийфи. "Имаха малко познания, но бяха уверени, че ще станат велики музиканти".

По онова време никой не подозира, че "Ю Ту" ще се превърнат в символ на Ирландия, точно както тъмната бира. Успехът не идва с първата песен - може би защото за разлика от днешните "уан хит уандърс", те винаги са се интересували повече от музика, отколкото от мениджмънт. Определяни от критиката като "пост-пънк" група, всъщност те започват да свирят в характерния си стил много преди пънкът да достигне бреговете на Ирландия. Първата им малка плоча "Three" излиза само на родния им остров; година по-късно Стив Лилиуайт продуцира дебютния им албум "Boy". Същият Лилиуайт, който ще съпровожда "Ю Ту" във върховите моменти на кариерата им - той седи в студиото по време на работата над класиките "Joshua Tree" и "Achtung Baby", той продуцира и последния им албум "How to Dismantle an Atomic Bomb".

По онова време Боно, Едж, Адам Клейтън и Лари Мълън правят усилено онова, което винаги са правили най-добре - турнета. Те свирят непрестанно на живо, на този етап предимно като подгряваща група на "Токинг Хедс" и конкурси за "Мис Мокра фланелка".

Три години по-късно, пак под вещото ръководство на Лилиуайт, излиза "War". Албумът става N1 и отваря пътя на "Ю Ту" към американските стадиони.

Дори работата с "Ю Ту" обаче не може да задоволи многостранна личност като Боно.



През 90-те той се отдава на многобройни странични занимания



- пише сценария и саундтрака за филма на Вим Вендерс "Хотел за милион долара" (където е включена дори песен по стихове на Салман Рушди), записва с проекта "Passengers", прави благотворителни концерти с Лучано Павароти. Двамата посещават Босна по време на войната, където се вдъхновяват за легендарното си парче "Miss Sarajevo". Докато капризните критици и по-младите музиканти търсят доказателства за смъртта на рокендрола, Боно продължава упорито да вярва, че той може да промени света.
 С президента на Европейската комисия Хосе Мануел Барозо в Брюксел.
 Съпругата му Али Хюсън е неизменна подкрепа на рокзвездата от 1982-а насам.
 Ирландската група има в колекцията си множество награди "Грами".
 Наобиколен от угандийски дечица - по време на обиколката си из Африка с американския финансов министър Пол О'Нийл.
 С бившия президент на Южна Африка и неуморен борец за човешки права Нелсън Мандела.
56838
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД