:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,080,208
Активни 89
Страници 15,118
За един ден 1,302,066
РЕФЛЕКСИЯ

Образование, образование, образование*

Снимка: Велислав Николов
Около дълги празници и преди избори все повече се натрапват симптомите на единението между партии, правителство и народ в нищонеправенето. Започва се с мечти, идва политическа реалност, а след нея - житейска практика.

Например така:

На миналогодишния конгрес на партия Българска социалдемокрация Милен Велчев предложи междупартийно споразумение за приоритетно финансиране на образованието. Времето и мястото на изявата не бяха случайни - преди 24 май и на форум, засвидетелствал огромното влияние на Александър-Томовата формация. След този призив партийните лидери и мозъчни тръстове престанаха да се въртят като хамстери по кръга НАТО-Дивания-ЕС-АЕЦ-Триполи-Бенгази-Магистрала "Тракия"-БНТ. Откликвайки, те се юрнаха на консенсуса, сякаш никога не бяха управлявали. Каквито са си блеъровци във външната политика, лесно станаха такива и във вътрешната с каканиженето: образование, образование, образование. Под мантрата се роди



новият образ на българските азбукарчета



Те, милите, не висят в геймнята, не се друсат по дискотеките, а същи ирландчета - взират се в екраните на училищните лаптопи, пишат есета за присъединяването към ЕС и правата на животните, танцуват ръченици и танга в светли физкултурни салони. Първо в София, например във Факултето, а после в други градове и - защо не? - из селата.

Разбира се, верни на мисиите си, политическите сили не само мечтаеха, но и работеха.

Най-консенсуалната наблегна на майчиния език и либералното самосъзнание на цветята в букета от етноси.

ОДС го удари на евроатлантически ценности, субсидиарност и езикови умения на средната класа.

БСП застана зад конституционните пожелания за задължително образование, поиска безплатни учебници и long life learning за пенсионери.

ДСБ почна да внедрява консервативни нагласи у гражданите чрез последните достижения на теологията и политикономията.

БЗНС (n+1) се застъпи за земеделие, републиканизъм и расово животновъдство.

Извън партийната си принадлежност депутати продължиха да настояват за разширяване на образователната мрежа в избирателния им район с университет или поне колеж.

КНСБ и "Подкрепа" заплашиха със стачка, тъй като учителските заплати останаха под тези на сержант в полицията. Бойко Борисов защити сержантите.

Зорките неправителствени организации копи-пейстнаха проекти за образование на/в етнически, сексуални и религиозни малцинства.

По-конкретно всички поискаха компютри и обучение по западен език.



А НДСВ? ТОЙ кимаше позитивно, а с ръката на Милен Велчев



внесе за одобрение поредния бюджет, изграден на принцип, който крепи всеки консенсус у нас - разпределение на средства според просто наличие на пари, хора и институции. Бюджетът бе одобрен. Парите за образование бяха обидно малко - горе-долу колкото оборотът на хипермаркет около западноевропейска столица. Със сигурност обаче се увеличиха несимволично.

Няколко са източниците на тази сигурност.

Първо, по-малко станаха хората. Удържайки ниска раждаемост вече тридесетина години, основната клетка на обществото още по-убедено сътрудничеше на държавата за разширяване на кръга на несимволичните неползватели на бюджетни средства. При това не само с оглед на образованието. Сигурността, че наследникът ще подпомага след време с по някое евро или долар родителското тяло, винаги ще надхвърля доверието в НОИ и пенсионните фондове. Затова семейните съвети все повече планират обучение и работа в чужбина.

Друг източник са



гроздообразно отпадащите при всеки по-горен клас



Най-вече те са циганета, ала усилените процеси на интеграция засягат все повече турчета, българчета, китайчета, че дори арменчета и еврейчета. Училището на живота дава повече шансове за успех в дейности, по които учениците и бездруго са по-подготвени от учителите си. Формални трудности по признаване на такова образование има, но с помощта на услугата "продажба на дипломи" държавата е на път да ги преодолее. Подкрепа, малко скръбна в личен план, дойде от преподавателското съсловие - броят на умиранията при високите възрастови групи никога не е за пренебрегване при връзването на бюджета.

Затова е любопитно защо се търси консенсус между политическите партии? Та него го има! Иначе някой щеше да се мъчи с информационни системи, ученически и студентски регистри; щеше да финансира държавни структури по изходни или потребителски критерии; щеше да закрие фабриките за дипломи; щеше да направи дори матурите. Щеше, ама не.

И с право, че току-виж се развалил празникът, около който с балове и гуляи ще се яви новата зрелост на нацията, а с нея - истинският й интерес за наука и образование.

Честит 24 май!



-------

* Поради основополагащия характер на статията тя преповтаря варианта от 22 май 2004 г. със следните малки разлики: оформена е в минало време, актуализирани са някои реалии - "Кербала" е сменено с "Дивания", "Централни хали" - с "магистрала "Тракия", "СДС" е станало "ОДС", "ОДС" - "ДСБ", а вместо "то" за НДСВ е дадено по-коректното "ТОЙ". Авторът дарява хонорара на 18-о СОУ в София, бивша Трета мъжка гимназия, за закупуване на тълковни и синонимни речници на българския език.
9
1499
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
21 Май 2005 10:16
Уважаеми Авторе,
хубава статия си написал, но тя не е тази която ще прекъсне порочният кръг на нищо правенето и на преливането от пусто в празно. Струва ми се, че ти пишеш втори път по подобен въпрос. Предлагам ти да станеш първият Автор пишеш в РУБРИКАТА на СЕГА - Аз предлагам: и т.н... и там да ни напишеш какво ТИ прелагаш, за образованието ни, с не повече от ТРИ конкретни ТВОЙ предложеня... Дай пример как трябва да се мисли, пише и работи за Родината ни...! Иначе и догодина ( 21.5.06.) ще напишехс със същият НЕуспех подобна, нищо НЕказваща статиика...а ТИ можеш повече... аз ти вярвам... направи така както ти предлагам...
21 Май 2005 10:51
24 май е много топъл и жизнен празник, само не разбрах защо в България не се работи цели 4 дни по този повод.
21 Май 2005 15:06
поради простата причина че 2 1и 22 май са събота и неделя, за това
21 Май 2005 18:17
Хубава статия
21 Май 2005 19:34
Иска ми се да пожелая на уважаемия автор повече да не се налага да прави “малки актуализации” на статията си. Утопични желания...
А таз годишния празник няма да се развали, поне в София – Кметът се е погрижил! На цялата площ пред НДК 3-4 въртележки за парлама и....бира до бира, мила моя майно льо, пияч до пияча!
Кметски културни приоритети!
23 Май 2005 08:44
Не знам, какво има предвид Dominus, определяйки 24 май като "топъл и жизнен празник" Може би спомени, носталгия, асоциации с пролетта ... Реалността е друга. Завръщайки се към корените на думичката "празник" - празно от работа, днес реализираме значението й буквално. Това просто са неработни дни. Само, че ако селяните използвали някога такива дни за родови срещи и подържане на общностен дух, днес такова нещо няма. Има организирани от някоя управа формални сбирки на местния площад, кметски и президентски коктейли и откриване на някоя и друга "забележителност" от предизборен характер. И задължително под зоркото око на телевизионните камери Пусти училища, смълчани в ежедневната си угриженост улици, наградени културни и образователни дейци - по на 70 години, ... тържество по телевизията ... с дежурните клишета за българската уникалност... Ако това е топлина и жизненост, "светли бъднини" ни чакат
Сигурно защото делникът ни от толкова консенсус (г-н Денков е разстройващо прав ) е изпразнен от смисъл, и празникът ни е видяното по телевизията... А на абитурентските балове ще видиш или пиянски изстъпления, или плачещи деца ... уплашени от мисълта за очакващото ги...
23 Май 2005 11:19
Calina Malina,
точно това са спомените ми от 24май /не беше толкова отдавна - преди 10-15години; имаше някаква приповдигнатост и особен възторг, който си беше запазен за този ден/.
Може би трябваше да напиша /като някой носталгичен старец/: "24 май БЕШЕ много топъл и жизнен празник"
§/Аз пак не разбирам, защо в България са запразнили от петък, също днес няма да се работи; тези "мостове" между почивни дни би трябвало да се правят на частни, фирмени начала - вземане на неплатени отпуски и пр., но да се декретира безделие ми се вижда издържано в добрите соц традиции/.
24 Май 2005 18:16
Doc. Denkov,
no loshoto e, che fabrikite za diplomi sa pazaren fenomen - i v evropa gi ima. Vse pak ostava nadejdata, che dobrite prepodavateli, kato Vas, uspqvat da otseqt masovoto proizvodstvo ot manifakturnoto!
24 Май 2005 20:34
Чест ви Светъл Празник!
(честитих го вече на друго място, но това не вреди.
Отбивам се нарочно тук)
...
Образование, образование, образование*
*Образование, образование, образование**
**Образование, образование, образование***
***...... ->****...
...
Уважаемии
Димитър Денков,
Добре си го написал и добри предложения си дал,
но трябва човек да е гледал, а и поразбрал.
(-; :-)
..
Чудя си се аз на тозии светъл ден
както пишеме с едни и същи - букви бели,
но си пееме заучении от нас рефрен,
и светлото оборваме със врели-некипели.
.
Как ли точно става все така,
и кои ли тука ще да е виновен.
А вината не е във Светите-Братята,
а е наи - в процеса наш - мисловен
...
П.

Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД