България се раздели с един от най-знаковите си писатели за последните петнайсет години. Критиката спазваше за него ледено мълчание, почти омерта. Но той беше най-продаваният автор на белетристика на 90-те години.

Христо Калчев дебютира още през 1974 г. със сборника с разкази "Инерция" и веднага става част от т.нар. "инфантилна проза". Това са книги за съвременността, градски истории с герой активният, амбициозен млад мъж. Не се е появил на гола поляна - мачовска проза пише например Васил Попов, а сред връстниците на Калчев са Янко Станоев, Кирил Топалов и още няколко даровити автори.

Сред най-доброто, което пише като млад, са книгите "Луда вода" и "Студен огън". Никой не е описвал толкова талантливо разводите си.

На границата между социализма и времето, в което живеем, излезе романовата му трилогия за Белия дявол - авантюрно четиво за юноши, един български Салгари.

За българския народ Калчев се превърна във фактор обаче след романа си "Нерон Вълка" просто защото прехвърли действието в актуалното безвремие на черната хроника. С него изкова и ново понятие - "вулгарния роман". Успя да напише общо над 15 такива романа. Последният излезе преди два месеца - "Изстрелът на амнистията". Книги, разчитащи на читател, който е загубил основни ориентири и знае единствено, че светът в действителност е управляван от силови групировки начело с демонични натури. Калчев беше писателят, невъзможен без пресата, превърнал се в събитие благодарение на ролята си на врачка. А всъщност познавач на масовата психология, писател, добре владеещ схемите, на които вярва масовият читател.

В романите си от 1990-те Калчев разчита на читател, който не се трогва от стил (стига действието да е динамично и диалозите да доминират). Христо Калчев е най-българският писател. Той просто синтезира - както героите му синтетична дрога - българските стереотипи: мачисткия стереотип (макар тук да има и следи от Чандлър - в разказа за уморения герой единак), стереотипа за народите - гърците са хитри, немците педанти, италианците хвалипръцковци, географските митове - курорти, столици на разврата, мита за предприемчивите.

По повод на последното трябва да призная, че истинските наследници на Бай Ганьо са именно героите на Калчев.