:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 393,955,774
Активни 108
Страници 14,509
За един ден 1,302,066

Бялата царица Тесалоники

Една от централните пешеходни алеи в града, която води към морето.
Тук ориентири в града са десетките църкви. А времето тече бавно под топлите слънчеви лъчи...

Попадам в Солун в края на април. И градът ме грабва с блясъка на синьото море, слънцето, белите сгради и пищните цветове, извиращи от цветята на балконите. И някак ориенталското си настроение. Или поне това виждам на пръв поглед. След като се съвземам от монотонното тракане на влака, с който пристигнах, започвам и да чувам. И осъзнавам колко шумни са гърците всъщност. Много повече от нас, да не ги сравнявам с финландците например. Говорят си на висок глас. Усещането ми, че хората не просто си говорят, а си викат се засилва, когато посещавам първата забележителност (по съвет на приятелка). Централният пазар. Хаосът е невъобразим. Тук може да се намери всичко - от бельото и дрехите, през маслините и месото, та чак до съдовете за готвене и дребните сувенирчета. В началото на пазара има и няколко таверни. Пред всяка е застанал любезно-досаден домакин, който изравнява крачка с нас и ни увещава колко ще загубим, ако не седнем в неговото заведение и как

няма смисъл да се морим,

за да ходим при конкуренцията. Не правете грешката да отказвате с думата "не". Тук тя означава "да" и това може да доведе до недоразумения. Иначе за сблъскващите се за първи път с шумната гръцка реч българи е доста забавно да чуват леко протяжното "Неее" при безкрайните разговори по мобилните телефони. Защото гърците имат десетки роднини, кумове и приятели, с които си разговарят често-често и дълго.

Но да се върна на пазара. На някого може да му стори очарователно, но мен от суровото месо, провесено пред сергиите, тръпки ме побиха. Да не говорим за месарите, които невъзмутимо бяха нарамили цели одрани агнета върху, меко казано, позацапаните си престилки. Да живеят

европейските стандарти за хигиена!

Но, все пак сме на Балканите и Пасха чука на вратата.

Измъкваме се от оживения пазар и се запътваме към крайбрежната улица. Градският плаж е в източния край. В централната му част морето не е подходящо за къпане. Избираме едно от многобройните кафенета, накацали по крайбрежната улица. Успяваме да се сдобием с маса, която гледа към морето. За съжаление обаче не можем да се насладим напълно на гледката, нито да чуваме разговора помежду си от фучащите коли. И отчитаме като грешка на градската управа това, че не е затворила за автомобили улицата по протежение на залива.

Най-популярната освежителна напитка тук е фрапето. Пие се през целия ден и в големи количества. И не пестят кафе, когато го правят. Вода сервират още преди да ти вземат поръчката.

Отдъхнали и освежени, имаме нова цел - прочутата Бяла кула, която се издига в далечината край морето. Тя е един от най-популярните образи на Солун - присъства на почти всички пощенски картички от града. Отблизо обаче някогашният затвор не изглежда толкова голям. От кулата започва централният парк на града. В него е и паметникът на Александър Велики Македонски. А цялата област се нарича Македония (и това е една от причините гърците да продължават да наричат съседната държава Бивша Югославска Република Македония).

Всъщност градът е



кръстен на сестра му Тесалоника



Тя е била съпруга на Касандър. Той е основал града през 315 г. пр.н.е. и му дал името на любимата си. В пределите на Османската империя е наричан Салоника. България е една от малкото страни, в който е познат с това си име. Официалното е Тесалоники. Но това е история. Сега градът е втори по големина в страната, с население от над 360 000 души (данните са от преброяване от 2004 г.) и немалко туристи. Историческото отклонение тръгна от паметника на Александър Македонски и парка. За първи път го видях привечер. Полупразен. Тъжен някак. След два дни се върнах. Беше Великден, а паркът бе преобразен. Двайсетина чевермета се въртяха бавно. Въздухът трепереше от силната музика. А пред импровизираната



сцена се люлееше хоро



Всички празнуваха възкресението на Христос.

Гърците са ортодоксални християни, силно религиозни и спазващи традициите. Масово постят. И масово ходят на църква. На Разпети петък централната църква "Свети Димитър" е препълнена. Млади и стари държат молитвениците си и припяват на свещениците. После обикалят улиците със символичния ковчег на Христос. Със запалени свещи в ръка. Облечени в траурни дрехи. Под звуците на военния оркестър.

Гледката и настроението нямат нищо общо с тези от следващата вечер. Мисля си, че сигурно съм единствената жена в църквата (този път избрах "Св. София", където се твърди, че ходи каймакът на града), която не е ходила на фризьор по случая. Тази вечер всички са се нагиздили с новите си дрехи. Малко преди полунощ излизат в двора, за да чуят под открито небе "Христос анести" и да видят фойерверките. След това митрополитът им напомня да не преяждат след дългия пост. И хората се разотиват, носейки запалените свещи по стръмните улички на хълмовете към домовете си. Там ги чака

агнешка чорба и ципоро

Хапват и отново излизат. Този път пълнят заведенията и гуляят до зори. Сигурно за това в гръцкия няма дума за "добро утро". Нощният живот е и в празник, и в делник. Обичайна гледка към 4-5 часа сутринта са наконтени гърци, които излизат от таверните и заведенията с "бузукя" и се отправят към непретенциозните шкембеджийници за сутрешно изтрезняване.

След като си присъствал на литургиите, по-лесно е да си обясниш факта, че гърците се кръстят дори когато минават покрай църква. Пък било то и с моторетката си или градския транспорт - шофьорите даже намаляват за целта. По всяко време можеш да видиш и някой, който пали свещ във външните параклиси на храмовете - на път за работа или за среща. Набожността все пак не им пречи в дните около Великден да



увеличат с 1 евро всички сметки



Наричат го "великденски подарък".

След великденското богослужение градът спи до 5 ч. следобед. След това отново се пълни с хора. По пейките на припек отново сядат старци, кафенетата и таверните се съживяват...

Ако искаш да срещнеш някого, отиваш на "Цимиски", казват по-възрастните жители на Солун. Това е името на една от главните улици в града и любимо място за разходка. Тук са най-скъпите магазини и заведения. В делничен ден, ако си любител, има не един музей, който можеш да посетиш.

Гърците са мили хора, когато не им говориш за история. Заспориш ли с тях по каквато и да е тема, много е вероятно да чуеш, че си



"вироглава българска глава"



Изразът се е превърнал в нарицателно и те се наричат така и помежду си. Обичат страната си до национализъм. А политическите разговори кипват страстите и децибелите даже повече от първите години на демокрацията у нас.

Откакто еврото стана официална валута на Гърция, признават, че са я позакъсали финансово. Не че това им пречи да оставят по няколко стотачки само за месо по Великден. И да пръскат пари по кръчми - големи и шумни компании, които очевидно добре се забавляват. Мъчи ги и бюрокрацията. Препатили я сравняват с родната.

След падането на визите, а и преди, Северна Гърция е изключително достъпна дестинация за лятна почивка. Тук лятото започва в края на април, а слънчевите дни галят и през октомври. С кола (ако няма задръствания на Кулата-Промахон) ще пийвате узо в някоя таверна край брега 4-5 часа, след като сте минали през Владая.

С влак се стига за около 6 часа. Новите влакчета, които сутрин и следобед всеки ден тръгват към Бяло море, нямат нищо общо с кошмарния спомен за железниците.

В десетките курорти около Солун може да почивате и в петзвезден лукс в курортни комплекси, и в квартири в малки градчета и села със съвсем прилично качество и цени.
 Гърците не се притесняват да си купуват месо от открития пазар. Така им излиза по-евтино.
 Великден. В парка на Александър Македонски се въртят двайсетина чевермета. Агнешкото ще бъде раздадено безплатно, за да хапнат всички за празника.
 Буквално зад всеки ъгъл тук има църква.
 Бялата кула е била затвор. Сега е един от най-популярните образи на Солун.
2
7148
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
2
 Видими 
06 Май 2006 00:41
Кула, ма с антена...
Абе гръцка му работа
07 Май 2006 13:45
Не е антена. Уголеми снимката и ще видиш какво е.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД