:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 391,930,440
Активни 144
Страници 11,184
За един ден 1,302,066
Красивите сгради на България

Къщата със 130-те прозореца

Жилището на търговеца Аргир Куюмджиоглу представя разцвета на барока в пловдивската архитектура от средата на XIX век
Снимки: Авторката
Над 150-годишната сграда е реставрирана на няколко пъти.
Много са красивите сгради в резервата "Стария Пловдив". Но една от "най-личните" безспорно е къщата на търговеца Аргир Куюмджиоглу, разположена на север от Хисар капия. Сградата е паметник на културата от национално значение заради интересната си архитектура, богатите си стенописи и дърворезби.

Къщата е построена през 1847 г. от майстора хаджи Георги от с. Косово, Смолянско. Сградата е двуетажна от западната си страна и четириетажна от източната, като е използвана естествената денивелация. Заради размерите си е наричана „Царската къща" - заема 570 кв. м площ, има 12 стаи, разположени около огромни салони. Забележителна е със 130-те си прозореца и големия добре подреден двор, потънал в зеленина. Всяко от помещенията е с уникална дърворезба на таваните, растителни мотиви изобилстват в декора и отвън, и отвътре.

Собственикът на къщата Аргир Куюмджиоглу е бил виден търговец от български произход, но силно гърчеещ се. След Освобождението той се изселва от България в Истанбул, а красивата му къща започва да се използва за най-различни цели.

От 1898 г. до 1902 г. е девически пансион. След това е служила за работни помещения на шапкарската фабрика на Гарабет Карагьозян, за склад на брашно, за оцетна фабрика... През 1930 г. къщата е купена от търговеца на тютюни Антонио Коларо. Той възнамерява да я разруши и да построи тютюнев склад на нейно място, дори започва да укрепва основите с бетонни стени. Общината обаче не му позволява и през 1938 г. откупува сградата, която по това време вече се нуждае от основен ремонт. Подменени са дъските на подовете, направена е нова букова стълба с парапет, сменени са прозорците и вратите, а фасадите са измазани. След ремонта сградата е превърната в общинска къща-музей, който после става Етнографски музей.

През 1951 г. фасадата към двора е боядисана и изписана от пловдивския художник Д. Павлов. На снимките от онова време се вижда, че цветът е бил светъл, най-вероятно охра. Боите обаче се оказват нетрайни и 9 години по-късно отново се налага реставрация.

Тогава вътре в сградата са открити фрагменти от оригинално изписване и възрожденската живопис е възстановена. Стрехите, прозорците, капаците, вратите и колоните са боядисани в светлосиво и бяло.

През 1995 г. експерти от Центъра за консервация и реставрация на художествени ценности правят проучване на мазилките и оцветяването на дървените елементи на фасадите. Открити са само три места със запазени оригинални мазилки. Специалистите откриват, че изписването на фасадите почти не е запазено. Унищожени са големи площи - между 60 и 80% от фона по някои от частите на източната фасада. Вътре изписването е в много по-добро състояние.

Конструкцията на самата сграда е дървена, изработена е от дъб. Външните фасади са изградени по различен начин - югозападната е симетрична, а източната се дели на 6 части, които излизат стъпалообразно една пред друга.

Салонът на горния етаж на къщата е дълъг 18.5 м, с резбован таван и тържествена трикрила стълба. Стените на всяка стая са оцветени в различен цвят - синьо, охра, червено, зелено, оранжево. Разделени са на пана от бели прави или вълнообразни линии, често завършващи с капители. Украсата се допълва от алафрангите, вградените долапи и вратите от буково дърво.

Според архитекти къщата е израз на разцвета на барока в пловдивската жилищна архитектура от средата на XIX век.
 Украсата на външната фасада изобилства с орнаменти. Оригиналният рисунък обаче е по-добре запазен във вътрешната част на зданието.
Снимка: "Сега"
Характерни барокови елементи има и на оградата, която заобикаля "Царската къща" и огромният й, потънал в зеленина двор.
 Всяка от стаите грее в различен цвят.
 ---
 Резбованите тавани са гордостта на "Царската къща". Част от тях са опасани с фризове, които изобилстват с растителни орнаменти.
 ----
1
6449
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
14 Юни 2006 04:57
Ашколсун и аферим...

Esse quam videri
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД