"Отворете досиетата!"- това призовават костовистите на лягане и ставане, защото така бил поискал Евросъюзът. Чул Иван Костов, че става дума за едни папки и решил, че някой в Брюксел се интересува от опоскани архиви с 20-30-50-годишна давност. Костов обаче е в опозиция и му е простено, че е зле информиран. По-важно е, че някои управляващи се преструват на недоразбрали и залъгват публиката с досиета от времето на комунизма, докато Комисията на ЕС им втълпява с всеки мониторингов доклад, че иска днешните досиета. Брюксел отправя ултиматум да се извадят спешно папките с материали за корумпираните политици, за връзките на властта с организираната престъпност, за умишлената парализа на съдебната система.

Еврокомисията не се интересува кой какво бил казал или писал за една или друга певица или състудент и дали е получил милиционерски хонорар от 100-200 или дори 3000 лева. Това става за лятно четиво на плажа като бисерите от кандидатстудентските работи. Но както българският народ, така и ЕС желае да се покаже на светло кои заграбиха цели отрасли през прехода, кои източиха банките, какво стана с кредитните милионери, как се извърши приватизацията под масата, как се създадоха трибуквените частни милиции, които си присвоиха правораздаването в подземния и надземния свят.

В най-трудния момент, когато Брюксел ни отброява всеки ден,



на помощ ни се притече Италия



Планът за действие на българското правителство, който мнозина определят като слабо литературно съчинение, може спокойно да бъде забравен в някое чекмедже, ако оттам бъдат извадени прашасалите досиета, които италианската магистратура (а и Еврокомисията) желае да види. Досиетата на бившия цар-премиер Симеон Сакскобургготски, на неговите министри, на фигуриращите и досега в управленските структури чевръсти юпита и техните връзки на Запад. Покрай тях могат да се наредят и други герои на нашето време - от всички етапи на криминалния преход, който спечели на България образа на мафиотска държава. Корупцията не започва по времето на Симеон и няма да свърши с него.

Тройната коалиция се чудеше с какво да се отчете пред Еврокомисията, за да не изглежда изоставаща от Румъния, която започна разследване на бившия премиер Адриан Нъстасе и на няколко бивши и настоящи министри и други лица от властта. Вярно е, че Букурещ още не е осъдил никого, но и Брюксел не очаква присъди по сгъстен график. Достатъчно е да се види, че властта проявява решителност. Изваденият от България списък бе направо жалък в сравнение с румънския - тройния подсъдим Стефан Софиянски (като бивш служебен премиер, бивш кмет и настоящ депутат), двама братя от бандитския ешелон, няколко отнети депутатски имунитета и изобилен ситнеж, определен от МВР като "организирана престъпност".



Брюксел отсече: Не стига!



Сега сякаш провидението ни идва на помощ. Никой не твърди, че имената, които се появяват в европейския и българския печат покрай далаверите на Виктор Емануил, заслужават публично осъждане, защото съдът тепърва трябва да каже дали са престъпници. Но Симеон и кохортата му няма как да не направят впечатление на Европа. Не е вярно, че това е удар по авторитета на България! Точно обратното - това й дава шанс да очисти образа си, защото вече си е спечелила име на развъдник на корупция и престъпност. От нея не се иска нищо друго, освен да сътрудничи на италианската магистратура. Приспаното българско правосъдие никога не би посмяло да поеме инициативата за подобно дело. Единствено то самото си е пречило да викне Симеон за справка, след като година и половина е държало папка с уличаващи го материали. Папката обаче е отлежавала в чекмеджето на бившия главен прокурор Никола Филчев и е чакала той да опразни кабинета си.



Надеждата на българския народ,



че Европа ще му помогне да започне да се измъква от мъртвата хватка на мафията, сякаш се сбъдва. Пипалата на октопода отдавна са се протегнали отвъд националните граници и родното правосъдие все по-малко ще му служи за прикритие, защото е навлязъл в територията на чужди магистратури, които, за разлика от българската, показват и воля, и смелост да си вършат работата. Преди месец италианските власти поискаха да им предадем организатори на трафик на деца. МВР и прокуратурата ги задържаха и обещаха да ги екстрадират. Небивало събитие! Законът досега не позволяваше да се предават български граждани на чужд съд и бандитите се присмиваха на опитите да бъдат заловени. Заради евроинтеграцията обаче се вижда, че няма закон, който да не подлежи на промяна.

След като България е съгласна да предаде на Италия хора на Цар Киро, защо да не предаде и "цар" Симеон? И двамата трябва да бъдат еднакво отговорни пред закона, ако искаме да влезем в Европа.