Охридското езеро мами все повече българи, разочаровани от строителния хаос, скъпотията и арогантността на силовите арендатори по черноморските плажове. Вместо на изток от София също толкова дълъг път, но на запад, може да ви отведе до спокойствие, чистота и народни цени, каквито вече почти не се намират по нашите курорти. Радушното отношение на обикновените македонци и липсата на езикова бариера помага на гостите да се чувстват буквално като у дома си. Само граничните формалности, които са твърде опростени, напомнят, че се преминава от една държава в друга.

Пет-шест часа са достатъчни, за да напуснете София и следобед да се гмурнете в бистрото езеро точно когато е огряно от предпочитаното в Охрид западно слънце. Но да се пътува до Македония само за отмора, е жалко, защото страната дискретно предлага приключение, което може да развълнува всеки българин - стига да си отваря очите и да умее да разчита знаците на историята.



Няма смисъл да търсите македонски пътеводител,



защото едва ли ще ви отведе там, където би трябвало, или, ако ви отведе, няма да ви посочи онова, което не бива да изпуснете. Информацията може да се окаже подвеждаща и да не разберете истинската стойност на онова, което гледате. А в Македония има много за гледане. Не е изключено да се окаже, че тя пази повече автентични материални спомени от Първата и от Втората българска държава, отколкото самата България. У нас археолозите се радват и на два-три реда камъни, оцелели в основи на сгради от IХ-ХIV в., а в Македония има старинни църкви и манастири, запазени до покрив.

Единственият съвременен български пътеводител, който може да ви ориентира, е издаден през 2000 г. Казва се "Български старини в Македония" и е написан по заявка на туристически агенции от проф. Божидар Димитров (директора на Националния исторически музей). Авторът използва дирите, оставени от неговия далечен предшественик проф. Йордан Иванов, който под прикритие обикаля Македония през 1906-1908 г. Усърдният историк е пратен тогава от българското разузнаване като търговски агент в Солун, за да може оттам да предприеме проучвателна мисия. Фундаменталният му труд от 700 страници "Български старини из Македония" излиза чак през 1931 г. При наслагването на картината отпреди 100 години с днешната се вижда



как македонизмът е изкривил фактите



В Скопие, което два пъти е било столица на България през Х и ХI в., както и областен център през Първата и през Втората българска държава, крепостта Калето пази мълчалив спомен за много български владетели, които оттам са управлявали царството или части от него. Разбира се, няма смисъл да търсите надпис с имената им. В българския пътеводител се споменават цар Роман, цар Петър II, Константин Тих, Самуил. Впрочем местните историци се гордеят само със Самуил, когото смятат за "първи македонски цар", и затова улицата, която опасва крепостта, се казва "Самуилова".

Преди да продължите пътя си за Охрид, си струва да направите малка отбивка югоизточно, в посока към Драчево и село Маркова Сушица, за да попаднете в Марковия манастир "Св. Димитър". Разстоянието е двайсетина километра, но липсата на пътни знаци, което е нормално за Македония, налага да питате от време на време местни жители, дали се движите в правилна посока. Манастирът е от ХIV в. и е запазил чудесен ктиторски портрет на своя предполагаем създател - Крали Марко, един от последните български феодални владетели преди турското робство, възпяван като герой от няколко балкански народа. Турците не са разрушили манастирската църква, която е била още нова при идването им, а само са замазали фреските й с дебел слой вар и по този начин, вместо да ги заличат, са ги консервирали. Образът на Крали Марко и на баща му Вълкашин (който е по-зле запазен) са открити през 1963 г. Българският герой, който управлявал владението си от Прилеп (там могат да се видят останки от неговата крепост), се е съпротивлявал четвърт век, но накрая станал турски васал и загинал в битка с власите в Добруджа. Напразно ще търсите надпис с такава информация върху манастирските стени. Там вниманието се привлича от черна мраморна плоча отпреди 10 години, която дава ценното сведение, че на това място през 1944 г. "е формирано првото офицерско училиште во Македониjа со настава на Македонски jазик". Едва ли появата на друг език е датирана толкова точно. И какъв ли език се е говорел преди това?

След подобна



среща на истинска и фалшива история



можете да продължите към Охрид. До Тетово е магистрала, която отнема не повече от час. Там е фронтовата линия на новото настъпление на исляма. За разлика от ХIV в. заплахата идва не от турци, а от албанци, които съставляват над три четвърти от населението на града, а и на цялата източна част на Македония. Навсякъде стърчат минарета на нови джамии. Македонците от българско потекло показват силно притеснение. Уповават се на християнската религия като на последна крепост.

Настъплението на албанците обаче е не толкова религиозно, колкото демографско. Женят се и раждат по пет-шест деца. В края на юли, докато на идване от Дебър (от север) чаках на червена светлина на кръстовището между Струга, Охрид и пътя за Албания, за един светофар време се разминаха пред очите ми кортежите на пет албански сватби.

Поведението на албанците сега е миролюбиво, но в началото на новото хилядолетие покрай войната в Косово се подпали за кратко и чергата на Македония. Това се вижда ясно от манастира над село Лешок, на 12 км северно от Тетово, който бележи крайната точка на средновековната българска държава. Неговата църква бе взривена от албанците през 2001 г., но сега е възстановена с международна помощ. Игуменът обяснява, че манастирът е сръбски, и разказва за заслугите на своя далечен предшественик Кирил Пейчинович. Неговата надгробна плоча с надпис на български се пази в манастирския музей. Бележитият български просветител специално изтъква върху заглавната страница на своята поучителна книга "Огледало", отпечатана през 1816 г., че е написана на български език. Представянето му за сърбин от съвременните монаси може би е била причината неграмотни албанци да взривят гроба му (вече възстановен) при нападението над църквата.

Когато става дума за история и национална култура в Македония, българите се сблъскват повече



със сърбомани, отколкото с албанци



Това личи скандално в манастира "Св. Йоан Предтеча", който се намира на 15 км североизточно от град Дебър. Известен също като Бигорски манастир (заради лекия камък бигор, от който е изграден), той пази най-величествения дърворезбен иконостас от прочутите дебърски майстори, които са оставили спомен за себе си в църкви от Адриатическо до Черно море. Тъй като според легендите е изграден със средства на цар Борис I (852-889 г.), при обновяването му през втората половина на ХIХ в. образът на царя е поставен в галерията на светците покровители. В условията на сръбско управление обаче неумела ръка е преправила надписа над главата му и цар Борис е станал "Св. Стефанъ царъ Дечански". Интересно е, че правописът е български, защото в сръбския език няма Ъ. Така излиза, че уж български зограф е представил като светец коварния сръбски убиец на българския цар Михаил Шишман. Но с това чудесата не свършват. Със същия почерк е фалшифициран още един образ, отдясно до Борис I, който се представя като "Св. Лазаръ царъ серпски". Той държи отрязаната си глава. Вярно е, че сръбският княз Лазар е посечен на Косово поле върху гроба на султан Мурад I, но истинският образ е на друг обезглавен от турците цар - Иван Шишман. Когато Йордан Иванов оглежда фреските на манастира преди сто години, записва, че е видял фигурите на Борис I и Иван Шишман. Днес над главите им се кипрят други надписи.

Цяла Македония прилича на български музей със заблуждаващи надписи по експонатите. В Охрид обаче има такава



концентрация на български реликви,



че силите на фалшификаторите са били недостатъчни. Градът е бил столица на България от 997 до 1018 г. при цар Самуил, когато преди хиляда години (1001 г.) държавата достига най-големите си размери в своята история. По това време там се намира и Българската патриаршия. В подножието на Самуиловата крепост и околностите й са били изградени 365 църкви и манастири. Французите се хвалят, че имат различно сирене за всеки ден от годината, а жителите на Охрид пък са можели да ходят в различни църкви всеки ден от годината.

За туристите най-вълнуваща е разходката до манастира "Св. Наум", където през 910 г. е погребан братът на св. Климент Охридски - св. Наум. С кораба "Александрия" по езерото се стига дотам за два часа. Капитанът Идрис е от египетски произход, но е женен за българка от гр. Гоце Делчев. Дъщеря му следва в България. Макар и да е белградски възпитаник, той е чудесен гид за българи, защото може да им покаже точно онова, което ги интересува - например образа на цар Борис I вляво от вътрешната страна на входа, увенчан с надпис на гръцки "Михаил-Борис", както и образите на Светите Седмочисленици - Кирил и Методий и учениците им.

Ярък спомен в Охрид за цар Борис I е и величественият за онова време катедрален храм "Св. София", строен през IХ в. и съхранил стенописи от ХI-ХII в. благодарение на "консервацията по турски" - използване на храма за джамия и замазване на фреските с вар. Днешните историци обаче замазват историческата истина, като уверяват, че храмът принадлежи на "периодот на византиската династиjа Македонци". По същия начин те отричат и българското потекло на родените в Мизия (Дунавската равнина) синове на български боляри Климент Охридски и Наум. Във възстановения през 2002 г. на местността Плаошник под Самуиловата крепост Климентов манастир "Св. Пантелеймон" днес се пазят мощите на светеца, определян като "основоположник на Македонската православна црква". Тя обаче заяви съществуването си едва през 1967 г., което е закъснение с повече от хиляда години.