:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 403,294,303
Активни 126
Страници 17,486
За един ден 1,302,066
Авантюристи

Корабът на глупаците

Бихте ли дали парите си на инженер, обещал да ви достави от дъното на морето злато? Преди 20 години над сто богати американци се подписаха под тази авантюра
Къде е сега Томи Томпсън? Неотдавна името на този инженер от Колумбус (щата Охайо) гърмеше из цяла Америка. Той събра от инвеститорите и банките 55 млн. долара за най-нова подводна технология за изваждане на злато от дъното на Атлантическия океан. Раздаваше наляво и надясно интервюта, договаряше се за пускането на книги и документални поредици за спасението на несметните съкровища от потъналия кораб SS Central America - стотици златни монети (т.нар. двойни орли с номинал 20 долара) и слитъци злато. Цялата стойност на скъпоценностите се изчисляваше на 100-400 млн. долара. Част от находката бе пратена по изложби, друга - на стойност около 100 млн. долара, бе разпродадена на широко рекламирани аукциони.

----

Сега Томпсън не може да бъде открит. Неговото последно местожителство е спирката на караваните във Форт Пиерс (щата Флорида). На стария му адрес в Колумбус телефоните не отговарят. Инвеститорите, финансиращи създаденото от Томпсън дружество Recovery Limited Partnership, не са си върнали нито цент от своите пари за 19-те години, минали от времето на изваждането на съкровището, и подозират, че той просто е избягал с многомилионното богатство. Част от инвеститорите вече дори не са между живите. Други са засипали съда с искове да си върнат поне част от вложеното. Или поне да видят финансов отчет за харченето им. "Какво се е случило с инвестициите в дружеството? Те са похарчени, загубени или с тях се е случило нещо по-лошо?", пита адвокат Стивън Тиджес, защитаващ интересите на Dispatch Publishing и на бившия президент на Ohio Company Доналд Фанта. Тиджес е успял да научи малко за съдбата на парите, тъй като адвокатите на Томпсън правят всичко възможно да скрият обстоятелствата по делото. В резултат почти цялата информация, включително разходите на дружеството след изваждането на съкровището, остава тайна. Никой не знае нито съдържанието на съкровището, нито неговата реална стойност, защото тези сведения не се разкриват по искане на Томпсън. Извън съда той се хвалеше, че находката е на стойност към 1 млрд. долара.

Всичко това предизвиква у инвеститорите най-мрачни предположения. "Струва ми се, че той беше мошеник от самото начало", казва 94-годишният Джон Г. Маккой, бивш директор на Bank One, която е част от JP Morgan Chase, който заедно с жена си са вложили в начинанието 219 000 долара. "Всичко, което е свързано с него, е покрито с мрак", допълва прокурорът на щата Охайо Джон Дж. Честър, който също дал за авантюрата 180 000 долара.

Наистина за Томпсън е известно малко. Знае се, че той се запалва по търсене на съкровища през 1975 г., когато получил диплома за инженер в Университета в щата Охайо. Скучен, затворен човек, който може да обуе черни чорапи и тежки кожени ботинки с бермуди. През 1981 г. Томпсън е нает на работа в разположената в Колумбус лаборатория на изследователската фирма Battelle Memorial Insitute, за да изучава възможностите за добив на полезни изкопаеми от морското дъно. Но той повече се интересувал от добива на потънало злато. През 80-те години техническият прогрес вече позволявал да се изследва дъното на океана с помощта на неголеми безпилотни подводни апарати. Томпсън изучавал картите с маршрутите и декларациите за товарите на потъналите кораби, за да научи местонахождението и стойността на техния товар.

През 1985 г. Томпсън предложил на група инвеститори от Охайо план за търсенето на Central America - дървен параход, който през 1857 г. претърпява корабокрушение заради ураган край бреговете на Северна Каролина, отнасяйки на дълбочина 2500 м 425 души и целия си товар:



слитъци злато и прясно сечени 20-доларови монети



Това била знаменита история. "Всички знаеха, че вероятността да се намери злато е равна на нула, но въпреки това хората искаха да вложат пари в подобно начинание", спомня си Доналд Г. Глоуер, бившият декан на инженерния колеж на Университета на щата Охайо и бивш преподавател на Томпсън. Той охотно помагал на студента си да натрупа запознанства. "Винаги съм го смятал за честен човек", казва той.

Потънало съкровище - какво още е нужно, за да заинтригуваш спекулантите? За 9 г. в предприятието се включили 161 инвеститори, сред които много известни и богати личности. Освен това Томпсън взел назаем още десетки милиони долари. Самият той като старши партньор е трябвало да прибере 40% от печалбата.

Отначало инвеститорите виждали как се влагат техните пари. Томпсън оборудвал 55-метровия канадски изследователски кораб Arctic Discoverer с хидролокатор и най-нови електронни детектори. Намирайки потъналия кораб, той наел самолети и даже спътници, за да изследва мястото на корабокрушението. Наел инженери, построил подводната лодка Nemo, оборудвал я със 7 видеокамери, 9 високоточно роботизирани манипулатори и реактивни двигатели. Мощните струи на дълбочина 2500 м почиствали тинята от потъналия кораб, а инженерите наблюдавали от брега. За всички тези неща



отишли около 10 млн. долара



Но неочаквано Томпсън се сблъскал с ново и скъпоструващо препятствие. През 1987 г. 39 застрахователни компании подали иск и предявили претенции към намерените съкровища. Въпросът на кого принадлежи златото се решавал в съда цели 13 г. През 1992 г. апелативният съд постановил, че застрахователите трябва да получат част от съкровището, но още 8 г. отишли, за да се определи тази част на 5 млн. долара, които те впоследствие и получили.

Гилфорд Д. Уер, оглавяващ групата на адвокатите, наети от застрахователните компании, казва, че съдебните разходи на противниците му би трябвало да са доста високи. Той се опитал да склони Томпсън на извънсъдебно споразумение, но срещнал решителен отказ. "Така и не можах да разбера какво целяха. Те бяха уверени, че ще станат мултимилионери, и пръскаха пари с лека ръка", казва той. Уер е убеден, че Томпсън е бил решен да отиде докрай, за да създаде прецедент, който би закрепил в бъдеще закона, че "съкровището е на този, който го намери". Според инвеститорите Томпсън е смятал авантюрата с Central America само за първата в серията мащабни операции по вдигането на съкровища с помощта на технологията на подводните апарати, която той първи започнал да използва. Може би точно заради това по време на съдебните процеси той държал в тайна местонахождението на съкровището, неговото съдържание и методите си на работа.

Извън съдебната зала Томпсън бил по-разговорчив. Той непрестанно рекламирал съкровището си с помощта на добре обмислена PR кампания. Към 1990 г. за неговата находка били изписани около 3000 страници. "Ние разчитахме, че пресата ще ни помогне да продадем златото", обяснява той.

Томпсън лично контролирал информационните потоци. Той предал на своя зет Милти Батеруорт-младши правата на снимането на експедициите и на фотографиите на своите находки, публикувани в разкошната книга "Изгубеното съкровище на Америка" (1998 г.). Писателят Хари Киндлер бил допуснат на кораба, за да напише книгата "Златният кораб на дъното на синьото море". Тя също излязла през 1998 г. под редакцията на самия Томпсън и станала бестселър.

Любопитното е, че според тази книга при корабокрушението е



потънало 21 т злато



Това дава основание на някои да смятат, че на дъното се намират още 18 т злато. "Това според мен е абсурдно. Здравият смисъл подсказва, че ако имаше още злато, те щяха да го търсят", казва Фред Н. Холабърд, консултант по добива на полезни изкопаеми, нает на кораба като експерт.

Кой получава парите от продажбата на книги, снимки и права за екранизация? Не е ясно, тъй като тези данни не се огласяват. Затова пък всичко, което се огласявало, Томпсън използвал за продажбата на златото. През 1980 г. аукционната къща "Кристи" подписала с инженера договор за продажбата на златото и му платила 36 млн. долара аванс. Изглежда Томпсън получил по-късно по-изгодно предложение, което приел, защото "Кристи" завежда дело за връщането на тези 36 млн. долара със солиден процент ущърб. Подробностите по делото също са тайна.

За да продаде съкровището, Томпсън се обърнал към спортния промоутър Дуайт Менли и неговата фирма California Gold Marketing Group. Менли съставил 50-милионен договор с кредитори и инвеститори, за да изкупи дела на Томпсън и "Кристи". След това организирал подвижна изложба на 20-милионното златно съкровище. От 2000 до 2003 г. любителите на редки монети можели да гледат съкровището през



медни илюминатори на дървен макет на параход



с дължина 12 м и височина 4,5 м, която обиколила цялата страна. Томпсън се появявал на подвижната изложба и давал автографи. Експозицията се ползвала с такъв успех, че се налагало да наемат допълнителна охрана, за да сдържат наплива на тълпата.

Менли без проблем разпродал 7800 монети от съкровището. Слитъците също се продавали цели или претопени и направени на 50-доларови монети с фалшив печат, че са сечени през 1855 г.

Каква сума е била събрана от продажбите? Също не е известно. Прессъобщението на California Gold Marketing Group от 19 ноември 2003 г. съобщава, че съкровищата са практически разпродадени и определя тяхната стойност на над 100 млн. долара. Но сега Менли отказва да потвърди тази сума. "Това е чиста спекулация, никога не се споменавали такива цифри", казва той. И отказва да съобщи колко е донесла разпродажбата и колко е получил Томпсън.

Уморени от очакването на дела си, останалите участници в предприятието, които твърдят, че също им била обещана част от съкровището, през 2005 и 2006 г. подали искове в съда. Но през април 2006 г. адвокатите на Томпсън, научавайки, че съдията се кани да открие делото, го прехвърлят във федералния съд. Те настояват, че документите трябва да се запазят в тайна, тъй като в тях има ценна търговска информация.

Така че това все още не е краят. Някои инвеститори все още имат доверие в Томпсън, който сега събира още 40 млн. долара, за да вдигне и останалата част от съкровището на повърхността.

"Той е гениален човек. С удоволствие ще му дам още пари, ако поиска", казва застрахователният агент от Колумбус Доналд Е. Харликов, вложил 200 000 долара до този момент.
3
2051
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
3
 Видими 
22 Септември 2006 02:20
Ето и песента на Дейвид Гилмор, където капитана на кораба се казва "дабъя"
On the day the wall came down
They threw the locks onto the ground
And with glasses high we raised a cry
for freedom had arrived

On the day the wall came down
The Ship of Fools had finally run aground
Promises lit up the night like paper doves in flight

I dreamed you had left my side
No warmth, not even pride remained
And even though you needed me
It was clear that I could not do a thing for you

Now life devalues day by day
As friends and neighbours turn away
And there's a change that, even with regret,
cannot be undone

Now frontiers shift like desert sands
While nations wash their bloodied hands
Of loyalty, of history, in shades of grey

I woke to the sound of drums
The music played, the morning sun streamed in
I turned and looked at you
And all but the bitter residue slipped away ... slipped away
22 Септември 2006 09:31
Robert Plant - "Ship Of Fools" е по-яко
22 Септември 2006 15:44
А дали някъде не се пише една книга именувана Държавата на Глупаците или е написана отдавна, само дето нема кой да я прочете.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД