:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,912,732
Активни 185
Страници 20,828
За един ден 1,302,066
Авантюристи

Робинзон Крузо в рокля

Необикновената история на ескимоската Ада Блекджек, единствената оцеляла в злополучна арктическа експедиция на остров Врангел
Има един изолиран остров в Чукотско море - на ледената шапка на планетата, на около 130 км северно от бреговете на Сибир. Нарича се Врангел. Дълъг е около 130 км и е широк между 30 и 50 км, а в центъра му се издигат няколко планини.

По време на краткото лято реките текат на север и на юг през хълмистата тундра към морето. Край замръзналите брегове са погребани костите на мамути - по-дребни и покрити с вълна потомци на праисторическите животни, живели в руските степи преди 20 000 - 30 000 г.

Днес на руския остров Врангел има малко селище на ескимоси. Често е посещаван от полярни мечки, тюлени, лисици, патици и гъски, а от време на време - и от учени от различни точки на света. Името му идва от петия руски губернатор на Аляска барон Фердинанд Врангел (1830-1835 г.) (Не го бъркайте с по-популярния о.Врангел в Североизточна Аляска, също кръстен на губернатора). По-малко известният Врангел получава името си още когато Фердинанд е член на руската изследователска група, която първа го вижда сред арктическите ледове.

Ненаселеното късче земя в Чукотско море по-късно е "открито" от британска експедиция през 1867 г., островът е отбелязан на картите и тутакси забравен. До 1916 г., когато името му се появява за малко в новините във връзка с трагична арктическа експедиция. Целият свят научава за малкото късче ледена земя едва през 1923 г., когато пресата подробно описва трагичната история на друга експедиция и чудодейното спасение на единствения оцелял неин член - ескимоската Ада Блекджек, наречена от пресата "женският Робинзон Крузо".

Ада Блекджек Джонсън, родена в Номе, Аляска, на 10 май 1898 г., е едва 23-годишна, когато е наета като шивачка да придружи 4-членна експедиция, получила задачата да колонизира остров Врангел. Младата жена е останала вдовица и всячески се опитва да се грижи за болния си от туберкулоза син. Записва се в експедицията през 1921 г., тъй като отчаяно се нуждае от пари.

Експедицията е организирана от известния автор и арктически изследовател канадецът Вилхялмур Стефансон. Той е авантюрист, който истински се забавлява с експедициите си на "върха на света". Също така многократно е споделял със свои съратници вярата си, че на самия връх на земното кълбо, там където е полюсът, има вход към друг, топъл свят, вътре в планетата. Той мечтае да е един от тези, които ще открият този свят. В тези времена тази вяра се споделя от немалко хора и се подхранва от древни митове и научнофантастични книги.

Стефансон също така оптимистично и вероятно глупаво, но твърдо вярва, че полярните райони на земята са приятелски настроени към човека, дори пише книга със заглавие "Приятелската Арктика"(1915 г.) Това е историята на легендарния му самотен трек в началото на XX в. през Северна Канада и Аляска, продължил през различните сезони. По пътя си той отсяда при гостоприемни ескимоски семейства, харни се с храната им от месо на елени, птици, тюлени и китове, следва съветите им по кой път да поеме. Твърдо е убеден, че пътешествието през Арктика крие малко рискове за смелите.

Книгите му "Моят живот с ескимосите" и "Приятелската Арктика" стават много популярни и имат финансов успех. С парите от тях и от спонсори Стефансон организира експедиция през 1916 г., която след големите очаквания и публичност завършва трагично със смъртта на някои от членовете й. Непоколебим в намеренията си, Стефансон организира друга, по-малка експедиция през 1921 г., чиято цел е да установи пост на остров Врангел. Много опитни арктически изследователи отказват да се присъединят към екипа. Към Врангел потеглят трима млади американци и един канадец, придружени единствено от Ада Блекджек, след като няколко ескимоски семейства в последния момент се отказват от авантюрата. Американците са Лорн Найт и Фредерик Маурер, и двамата на 28 г., и Милтър Гале на 20 г. Водач е канадецът Алън Р. Крофорд. Ада тръгва, след като Стефансон й обещава, че корабът "Сребърна вълна" ще спре в ескимоско поселище по пътя и ще наеме други ексимоски семейства. Планът е мъжете да ловуват за прехраната, а жените да шият дрехи и ботуши. Корабът така и не спира по пътя към острова.

Когато "Сребърна вълна" пристига на Врангел на 16 септември 1921 г., експедицията има провизии само за 6 месеца - за първата зима, тъй като Стефансон вярва, че островът може да осигури необходимото. Първата работа на експедицията на Врангел е да обяви острова за британска територия с възгласа "Господ да спаси краля!".

В книгата си за експедицията Стефансон цитира Ада: "Когато стигнахме остров Врангел, земята ми изглеждаше огромна, но те казаха, че това е само малък остров. Първоначално си помислих да се върна, но реших, че няма да е честно спрямо момчетата. Скоро след като пристигнахме, започнах да шия."

На четиримата мъже и Ада е обещано, че кораб с провизии ще пристигне през лятото на 1922 г. Те се сбогуват с екипажа на "Сребърна вълна", опъват палатка, а по-късно строят и здрава къща от сняг. Според дневниците до пролетта на 1922 г. те са успели да убият 30 тюлена, 10 полярни мечки и много гъски и патици - очевидно месото е било в изобилие. Очаквали са и кораба с провизии от Номе всеки момент.

Но студеното лято преминава в есен и нито един плавателен съд не акостира на Врангел. Корабът, пратен от Стефансон, не е в състояние да достигне острова заради ледовете. В началото на зимата изследователите вече имат оскъдни запаси от кафе и чай, захар, боб, брашно и консерви въпреки внимателното разпределяне на порциите. Ловът също не спори. Лорн Найт е вече болен - през лятото сам е изследвал и преплувал река Скелет, което е влошило здравето му.

Приключението става сериозно и застрашаващо живота им. На 8 януари 1923 г., изправени пред перспективата да гладуват, Найт и Крофорд взимат 5-те кучета и тръгват към Сибир, за да търсят помощ. Двамата се връщат обаче много скоро, тъй като Найт е твърде болен, за да издържи прехода. На 28 януари Крофорд, Маурер и Гале тръгват за Сибир с кучешкия впряг, натоварвайки голяма част от останалите провизии, оставяйки Ада с болния Найт. Никой никога повече не вижда тримата мъже.

Младата ескимоска остава сама да се грижи за сериозно болния американец. Тя самата също чувства слабост, резултат от скорбута, причинен от лошата храна. Ада прави всичко възможно, за да се грижи за Найт и да храни и двама им. През февруари Найт вече е твърде слаб и не може да става от постелята си. Налага й се да ловува сама, въпреки че никога преди не е държала в ръцете си 22-калибровата пушка или ловното оръжие, което е останало в лагера. Ада знае, че това е цената на оцеляването и започва да ходи на лов - стреля по патици, тюлени и бели лисици, пече месото и вари супи.

Ескимоската поддържа огъня, сменя редовно торбата с топъл пясък в краката на Найт, от празни торби с провизии шие възглавници и ги пълни с памук, за да облекчи болките от раните по гърба му, предизвикани от залежаването. Найт вече е толкова слаб, че не може дори да поеме лъжичка от патешката супа. Но той никога не се оплаква, разказва Ада по-късно. Тя му чете Библията, плаче за него. Найт умира на 22 юни 1923 г. Малката ескимоска го погребва сама, с много труд, изкопавайки плитък гроб в замръзналата земя.

Така Ада Блекджек остава сама с полярните мечки на острова в средата на Чукотско море. Тя ловува и чака през целия юли. Веднъж, докато се опитва да улови тюлен, едва успява да избяга от женска мечка, закриляща малкото си мече. "Осъзнах, че това е полярна мечка, а аз съм на 400 ярда от палатката ми. Обърнах се и започнах да бягам колкото се може по-бързо, докато се добрах до палатката. Щях да припадна, като стигнах вътре", спомня си Ада.

Ескимоската всеки ден стои на брега и гледа на юг и на изток за знак от кучешки впряг или спасителен кораб. През август Ада става все по-слаба. Храни се с оскъдни остатъци от сухари и чай. Младата жена е отчаяна. По-късно Ада казва: "Трудно е да говориш какво си изпитвал, когато някой умира, а ти си сам".

На 23 август най-накрая пристига спасителният кораб "Доналдсън" и открива единствено малката ескимоска. Екипажът изкопава по-дълбок гроб за Найт.

Корабът докарва и група ескимоски заселници, мъже и жени, с подходяща екипировка. От острова корабът връща Ада и дневниците, оставени от изчезналите мъже от експедицията. Член на екипажа критикува Ада, че не е направила достатъчно, за да спаси живота на Найт. По-късно семейството на загиналия американец обаче благодари на Ада за грижите, които е положила за сина им.

Ескимосите, които остават на злополучния остров, също са застигнати от нелека съдба. Година по-късно на Врангел акостира съветски екипаж, забива червеното знаме със сърп и чук и прогонва ескимоските заселници. Въпреки дългото пътуване към дома, повечето от тях успяват да се върнат в Аляска.

Докато експедицията е все още на острова, в САЩ Стефансон се опитва да убеди всички, че изследователите не са в опасност, повтаряйки неуморно, че в Арктика не е по-опасно, отколкото в Монтана или на всяка улица с коли, където пешеходецът може да бъде сгазен. Той неуморно се опитва и да убеди правителствата на Великобритания и Канада да обявят владение над острова, навличайки си гнева и на СССР, и на САЩ.

Въпреки трагедията на Врангел и критиките от много страни, включително и от спасителния екипаж, пратен от него, Стефансон продължава да настоява, че Арктика е безопасно място. В цялата тази схема Ада първо е обявена за героиня, че е успяла да оцелее сама, след това е оклеветена. По-късно репутацията й е реабилитирана.

Сред като стига в дома си в Номе, Ада Блекджек взима сина си от болницата и пътува с него до Сиатъл, а после и до Калифорния. Връща се обратно в Аляска, където се жени повторно за мъж на име Джонсън и му ражда син Били. По-късно се развежда със съпруга си и отива да живее с двете момчета в Номе, където ловува и се грижи за стада елени. Бедността й я преследва през по-голямата част от живота й.

Ада Блекджек Джонсън умира на 29 май 1983, на 85-годишна възраст. На гроба й синът й Били слага табелка: "Героинята от остров Врангел".
4359
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД