:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 392,889,206
Активни 195
Страници 36,174
За един ден 1,302,066

Не очаквах да получа наградата "Хеликон"

На фона на най-добрите европейски писатели съвременната българска литература изглежда непростимо млада и наивна, споделя тазгодишната лауреатка на голямата награда за нова българска проза Елена Алексиева
Снимка:Архив "Сега"
Елена Алексиева
------------------

Елена Алексиева (1975) е родена в София и е завършила английска гимназия. Има бакалавърска степен по международни икономически отношения от УНСС и докторска по семиотика от НБУ, където преподава превод от и на английски. Автор е на две стихосбирки: „Бримка на сърцето" (1994) и „Лице на ангел-екзекутор" (1996). Следват романът дневник „Синята стълба" (2000), издаден от ИК „Балкани", и сборникът с разкази „Читателска група 31" (2005), издаден от ИК „Колибри". Наскоро излезе и най-новата й книга с разкази по библейски сюжети - „Кой?".

-------------------



- Ти получи петата, юбилейна награда "Хеликон". Изненада ли те решението на журито? Запозна ли се с книгите на останалите 11 номинирани автори? Коя от тях ти направи особено силно впечатление?

- Не съм очаквала да получа петия "Хеликон", тъй че емоционалното напрежение ми беше спестено. Изненадах се доста - поради ред конюнктурни причини, - а и както се вижда, май далеч не съм единствената. Признавам си, че не познавам достатъчно добре останалите номинирани произведения - вероятно съм пропуснала важни текстове. Просто през годините, в които следях новата ни литература отблизо, натрупах доста разочарования и изгубено време, та напоследък значително съм ограничила този контакт. Негативите си остават за мен, разбира се.

- Младите читатели от литературните форуми са във възторг от наградената ти книга. Наясно ли си с този факт? Какъв извод правиш от него?

- Да, и аз имам такива наблюдения. Нещо повече - имаше доста обстойни анализи в тези форуми, които бяха важни и интересни за мен. Участниците в тях очевидно четат сериозно, а най-ценното е, че са от моето поколение. Искрено се радвам, че имам такива читатели.

- С какво една награда е опасна за писателя и с какво - полезна?

- Полезна е дотолкова, доколкото всяка форма на поощрение и признание е значима част от живата връзка между пишещия и неговата литературна среда. А е опасна тогава, когато започне да има значение в тясното общуване между автора и неговия текст.

- Литературните награди у нас адекватно ли отразяват състоянието на съвременната българска литература?

- Литературните ни награди преди всичко отразяват адекватно състоянието на съвременното българско общество. Колкото до съвременната ни литература - ами това имаме, това и награждаваме. Много често номинираните, а и самите лауреати, пораждат недоволства, и то обосновани. Пита се обаче каква е алтернативата? Мисля си, че в литературата ни вече започнаха да текат, макар и отскоро, процеси на нормализация. Дано литературните награди успеят да ги уловят. Иначе ще се обезсмислят.

- След пронизително интимната проза на "Синята стълба" ти навлезе в хладната, отстранена стилистика на "Читателска група 31". Доколко това е съзнателен избор?

- Тук не става въпрос за избор, а по-скоро за развитие - все пак "Синята стълба" съм писала в доста по-млада възраст. А и съм привърженик на идеята, че всяка книга следва да има свой стил - стилът е отличителен белег не толкова на автора, колкото на творбата.

- Нерядко твоите разкази приличат на ребуси. Крият ли някакви тайни и за самата теб произведенията ти?

- Често се случва текстът да успее да ме изненада - да започне да расте и да се уплътнява в неочаквана за мен посока. Но когато го завърша, неизменно установявам, че този процес е работил за първоначалната идея. Така че тайни няма. Има нива на осмисляне, до които се стига по различни пътища. И колкото повече са те, толкова по-добре.

- Следиш ли европейската литература? Твоите предпочитания? Как изглежда на фона й българската литература?

- Опитвам се. Ще спомена само няколко автори и заглавия, които ми направиха особено силно впечатление през изминалата година: романът "Студена кожа" от Алберт Пиньол, "Орли и ангели" на Юли Це; сборникът с разкази The Museum of Doubt ("Музеят на съмнението") от британския писател Джеймс Мийк. И още доста други, разбира се.

Много ми се иска книги с подобни качества да се появяват и от наши автори. Защото на този фон съвременната българска литература изглежда непростимо млада, наивна и непретенциозна.

- Как се виждаш на 50?

- Всъщност ужасно много ми се ще вече да съм на 50. За да съм написала поне част от книгите, които в момента нося в главата си. Другото не ме интересува особено.
1
3776
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
1
 Видими 
14 Декември 2006 09:37
Разгеле една литературна награда да отиде където трябва А новата книга на Елена Алексиева е още по-добра!
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД