:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 399,077,318
Активни 77
Страници 2,943
За един ден 1,302,066
Интервю

Няма да позволя да гледат на мен като на чиновник

Нашето съсловие е изпаднало в абсолютно забвение и липса на авторитет, казва новият председател на Съюза на артистите в България Христо Мутафчиев
Снимка: Борислав Николов
- Защо прие длъжността председател на Съюза на артистите?

В момента си в силата си като актьор, имаш две ярки централни роли в "Големанов" и "Опечалена фамилия" на сцената на МГТ "Зад канала". Какво те накара да делиш времето си между сцената и административния пост?

- Нека да започнем оттам, какво представлява работата на Съюза на артистите. Това е по-важното. Оттам адекватно - в какво се изразява работата на председателя на САБ. Защото ми се иска вече да приключа с темата "Защо реши? Защо избра? Защо те избраха?" и т.н. Много хора не знаят в какво се изразява председателството на един такъв съюз. Или организация. Много хора си мислят, че това е една твърде административна дейност. Да. Логично е, но е била досега административна дейност.

- Имаш предвид чисто чиновническа дейност?

- Да. Значи те, хората, си мислят, че там се ходи в един кабинет, сяда се, пият се някакви кафета и се говорят някакви глупости.

- Такова е клишето за нормалния чиновник у нас...

- Аз не мога да бъда припознат в такъв тип човек. Това първо. Второ, няма и да позволя някой да гледа на мен като на чиновник.

- И все пак не са ли по-важни творческите ангажименти?

- Мислиш ли? Те са ми по-интересни. Има разлика. Но не мисля, че са по-важни, като се има предвид състоянието на артистичното съсловие в България. Защото аз можех да бъда и от онова артистично съсловие, което няма толкова роли, нали?

- Какво е цялостното състояние на артистичното съсловие у нас?

- Съсловието е изпаднало в забвение. Абсолютно забвение и липса на авторитет - като съсловие.

- Говориш за липсата на авторитет, който да обедини съсловието?

- Ти го каза, не аз. Фигурата, която трябва да обединява, не трябва просто да обединява, защото е фигура, която трябва да обединява, а защото трябва да си върши работата. Работата на една такава фигура, според мен, е повече авторитетна, отколкото функционална. Какво имам предвид? Няма какво да крия, че една голяма част от нещата, които могат да се случат на едно институционално ниво, биха се случили, когато от двете страни стоят хора, които могат да се разберат. Когато от едната страна стои човек, който има желание да свърши работа, и от другата страна стои човек, който има амбицията да свърши работа, нещата се припокриват. В моя случай - ето, аз съм един известен човек в България, чрез ролите, които съм направил. Но не е тайна, че например мен много по-лесно ме приемат в нечий министерски кабинет, за да разговарям с някой и на този някой му е по-интересно да се среща с мене, отколкото с един човек, когото никой не познава и не знае какво да очаква от него. И защо казвам това? Защото Съюзът на артистите има нужда от авторитет.

- Това означава ли, че САБ е имал нужда от по-млад и енергичен човек с висок авторитет и немалко амбиции?

- Не. Тук говоря само за авторитет. Възрастовите граници в Съюза са много широко разтегнати. Но възрастово разделение в САБ не е имало, както не е имало досега и разцепване на Съюза, което е най-важното.

- Как смяташ да реформираш тази организация?

- На първо ниво - с нови идеи.

- Например?

- Идеи по отношение на много неща, които би трябвало по някакъв начин да раздвижат съсловието. Какво имам предвид. Първото и основното нещо е членската маса на съюза да бъде не тази, която е в момента, а да бъде изпълнена докрай.

- Тоест как?

- Трябва да се промени мотивацията на всеки, който иска да бъде член на Съюза на артистите. Защото аз нямам какво да им обещая в момента на базата на това, че съм от една седмица в тоя съюз. Обаче всичко, което тук съм заварил, е в голямата си част негативизъм. Може би е имало защо. Може би и е нямало защо.

- Откъде идва този негативизъм?

- Хората казват: аз защо трябва да съм член на САБ, след като той не прави нищо за мен и не защитава моите права? От друга гледна точка, аз питам пък, като председател вече на САБ: как да ти защитава правата, като ти не си член на САБ? Затова според мен мотивацията е основното нещо. Когато ти влезеш в една къща, се съобразяваш със семейството в нея. Ако искаш да си приятел на тази къща и на това семейство, ще се съобразяваш с техните правила. Оттам нататък семейството, което живее в тази къща, ще може да те защити пред външните хора като свой любим гост и приятел.

- Какво ще се случи, ако и театралните скептици станат членове на организацията, която ще ръководиш?

- Ще се случат много неща, които би трябвало да са се случили още преди 15 години.

- По-конкретно?

- Имаме много идеи, които трябва да генерираме, но лично аз конкретно нищо на никого не обещавам. Тези идеи могат да бъдат предложени на съсловието едва в момента, когато станат функционални. Защото съсловието е мнително.

- Да поговорим за идеите тогава.

- Една от основните идеи е чисто профсъюзно да имаме възможността да подписваме споразумения с отделните институции.

- В момента нямате ли обратна връзка?

- Нямаме обратна връзка и договорите не са задължителни.

- Ще продължите ли активно да работите с Центъра за театър към Министерството на културата и туризма?

- В най-широка форма.

- Какво се разбира под "най-широка форма"?

- Разбира се, кандидатстване по програми, които ще облекчат дейността на САБ и ще гарантират работа на неговите членове.

- А как ще бъдат защитени правата на членовете на САБ?

- Когато имаме възможността да подписваме споразумения с Министерството на културата и туризма, с Министерството на социалната заетост и със сдруженията на общините.

- А "Артистаутор" как ще продължи да функционира?

- "Артистаутор" е функция на Съюза на артистите. Те са създали една много стройна структура и спазват правилата в нея.

- Доволен си от тези правила?

- Доволен съм, защото те защитават сродните права на артистите, а те имат нужда точно от това. Освен това не по-малко важно е, че ние сме в отлични взаимоотношения с ръководството на "Артистаутор".

- Каква стратегия за финансиране ще изготви САБ?

- Понеже нашата организация се самофинансира, ние нямаме възможността, поне на този етап, да боравим със средства, които да обезпечат изцяло дейността й. Затова е наложително да изготвим стратегията за сътрудничество със съответни големи корпорации, които биха могли да станат основа на дейността й. Това също е една от главните ни идеи. Друга такава идея е да направим много по-значим празника на Съюза на артистите.

- В какви измерения?

- Замисляме една цяла театрална софийска седмица, която ще предхожда самия празник, 27 март (бел.ред. Международният ден на театъра).

- А кой генерира тези идеи?

- Идеите се генерират най-вече от председателя на гилдията на артистите Валентин Танев, както и от председателя на гилдията на театроведите Николай Йорданов. В конкретния случай става дума за селектиране на отделни спектакли на национално ниво в София, за да може софийската публика да изгради свое мнение.

- Ще продължи ли "подмладяването" на САБ, що се отнася до възрастовите амплитуди на членовете му?

- Факт е, че само преди година и половина влязоха 80 члена на САБ, които са на възраст между 20 и 35-годишни. Във връзка с това имаме още конкретни идеи, които оттук нататък ще бъдат поставени като цели, например, на гилдията на преподавателите в НАТФИЗ (впрочем, в тази гилдия трябва да се включат и преподаватели от Театралния департамент на НБУ, и на театралния колеж "Любен Гройс"). Те трябва да мотивират студентите, които завършват, да станат членове на САБ и това е нещо, което се случва навсякъде другаде, само не и у нас. Затова трябва да се промени преди всичко начинът на мислене на тоя съюз.

- Наскоро проведохте дълъг конструктивен разговор, пълен с перспективи, с министъра на културата и туризма г-жа Нина Чилова...

- Определено това, което е добре за Министерството на културата и туризма, е, че министър Чилова е юрист. Занимава се със закони и отлично знае средствата за прилагането им. Тоест тя много добре знае какви са средствата за осъществяване на конкретните идеи. Затова и на срещите ни с нея тя нито веднъж не каза: "Това не е възможно", а каза: "Тази идея е възможно по такъв начин да се осъществи, онази идея - по друг начин". Така че министър Чилова е изключително дейна, енергична и добронамерена.

- Гласува ли на тези избори?

- Да.

- Какво е отношението ти на гражданин и гласоподавател към феномена "Атака"?

- Ти как би оценила състоянието на едни хора, които наричат луди? На хора, които са освидетелствани с жълта книжка, нямат свой личен живот, опасни са, но се разхождат свободно по улиците. Знаеш ли кое е най-страшното? Че това е жестоко избиване на агресия. Според мен начинът, по който "Атака" представят платформите си, е доста циничен. Даже циничен е слаба дума.

- Циничен спрямо обществото или спрямо нормалния отделен човек?

- Спрямо нормалния отделен човек. Лошото е, че обществото у нас като цяло избива негативната си енергия, гласувайки именно за такъв тип негативна енергия.

- Кое е по-голямото социално зло: спотаяваната енергия или тази, която избива навън?

- Тази, която е спотаявана. Защото енергията, която избива като цирей, е ясна и може да бъде контролирана. Хората много бързо ще се разочароват от лидера на "Атака". Този човек е марионетка в ръцете на други хора, които по някакъв начин му плащат за тази работа. Така че аз не се притеснявам за съществуването на феномена "Атака".

----визитка----

Христо Мутафчиев завършва актьорско майсторство в класа на проф. Надежда Сейкова и Илия Добрев - НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" през 1994 г. Любимецът на киноманите и театралната публика е известен с образите си на Моряка в "Гори, гори огънче", (сценарий Малина Томова, режисьор Румяна Петкова, 1993), Татуирания в "Пансион за кучета" (сценарий Юрий Дачев, режисьор Стефан Командарев, 2000), Радослав Дамянов-Павароти в "Огледалото на дявола" (сценарий и режисура Николай Волев, филмова версия, 2001), както и с централните си роли в "Големанов" по Ст. Л. Костов и "Опечалена фамилия" от Нушич на сцената на МГТ "Зад канала".
9
1800
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
9
 Видими 
02 Юли 2005 02:00
...."Нашето съсловие е изпаднало в абсолютно забвение..." е кой го доведе до това положение бе Христо? Когато кажеш "А", редно е да последва и "Б", нали?
02 Юли 2005 09:37
Прави ми впечатление, че ден след ден се изкарват разни личности, които задължително и послушно дават своя принос в оплюването на "Атака" - вчера някоя си Искра Ангелова, днес този актьор... Типична соцорганизация на "прогресивното обществено мнение" , което "клейми недъзите" на противника. Но ще свърши работа - дори и колебаещите се ще минат на страната на Сидеров и компания.
02 Юли 2005 11:28
Г-н Мутафчиев, като известен с идейните си поддръжки на досега управлявалите защо не попита досегашното управление какво направи изобщо за някой, който не е от олигархията? Нали там имаше един иначе добър български артист и с достойснство и т.н. Коста Цонев се казваше. Какво направи той освен да разправя че уредил някакви подаяния на някой дом с циганчета? Изглежда, че предишния постинг правилно е разбрал какво става. "Прогресивните" сили на олигархията се готвят за бой. А това е лошо. Защото бой може и да има.
02 Юли 2005 13:11
"нема да позволя да гледат на мен като на чиновнок", а що си станал такъв?
02 Юли 2005 13:14
Г-н Христо Мутафчиев ТВОРЕЦЪТ седне ли за бюро е свършен

02 Юли 2005 13:29
Вие, г-н Мутавчиев, сте човек образован и интелигентен ...
Абе кой ми е скрил кавичките на клавиатурата?!
02 Юли 2005 18:43
лошо нема, ще гледаме на него като на неизбърсан дирник.
02 Юли 2005 23:00
Честно казано - кой ти гледа
Дори и по телевизия
Фелдфебел такъв
03 Юли 2005 03:32
Е то какъв авторитет могат да имат актьорите. Писнали ми е вече некакви 'талантливи' кухи лейки да ми дават акъл от вестници, телевизия и радио по всички възможни работи. Гледайте си там работата, веселете, тъжете и замисляйте народа, но не се правете на некакви авторитети, каквите не сте. Хората на изкуството, както и медиците, учените, учителите нямат реална представа за живота, няма опит и не бива да излизат от границите на своята тясна специализация.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД