:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 412,080,909
Активни 104
Страници 15,819
За един ден 1,302,066
Рефлексия

Политическата неволя и децата

Като видял, че възмъжават, един баща пратил синовете си за дърва. "А какво да правим сам-самички, ако - пу-пу! - стане нещо?" - питали. "Не бойте се, неволята учи" - отвърнал той. И ей ги в гората, натоварили дървата, но не щеш ли, се строшило колело на каруцата. "Невольо, невольо!" - викали братята, но никой не идвал. Прегракнали, мръкнало и най-малкият се сетил: "Стига с тая неволя, току-виж дошли вълци. Я да се оправяме сами." Плюли си на ръцете, стегнали криво-ляво каруцата и по живо, по здраво се прибрали.

Спор няма: днес първолашката приказка е поучително безполезна. Тя наивно опростява самостоятелното справяне с трудности чрез архаично умение (поправяне на каруца) в псевдостресова ситуация (строшено колело, гора, вълци); досадно повтаря и предмодерната илюзия, че "който не работи, не трябва да яде". Затова действителността бързо превръща поуката "разчитайте на себе си" в даскалско дърдорене. И все пак тя трябва да се припомня, когато напоследък досадно и наивно става друго поучаващо бръщолевене за неволите.

То не са евронаблюдатели и министри на припек и в сянка, не са пенкилер-експерти, тv водещи и жп стрелочници - всички драматично подчертават, че нямало политическа воля, с което обясняват родните оливки, а после патетично твърдят, че щяло да има - вж. Доклада на ЕС за напредъка! на BG, 155-ия? от 2000 г. насам показен разстрел, проектобюджет за 2006, кражбите по линията Перник-Волуяк и др.

На това място оптимистите се сещат като едни Некрасовци за хората, чийто дълг е да бъдат граждани. Песимистите си представят омбудсмана и мъдрите членове на българската конституция, която дава права за политическо действие само на законосъобразни партии (чл.11), а отказва такива на гражданите и техните сдружения (чл.12). Реалистите упорито мълчат. Естествено най-дейни са т. нар. политически субекти: те кълчат възможни и невъзможни пози, та дано се пръкне някой път тая пуста воля за осъществяване на единствено правилната политика - тяхната.

Уви,



волята все повече я няма, за което свидетелстват две неволи:



тясното разбиране за нея и малкият брой деца.

Разбирането за политика у нас при всичките демократически заклинания по същество е плурализиран член първи на Живковата конституция. Уж всенародна (имаше референдум), тя в действителност дари политическа компетентност на професионалния партиец, лишавайки "обикновените" хора от каквато и да собствена политическа цел. И с право, защото "обикновеният човек" тъне в "малката правда", както се казваше тогава. Сиреч еснафства, принизявайки политическата действителност кажи-речи като младия Маркс до хляб, сирене и вино, без да я възвисява до воля за реализиране на световно-исторически цели. Точно в това изолиране на политиката от "обикновеното" съществуване имаме дългогодишна пряка, а днес и размножена приемственост в партийните върхушки след БКП. Повечето от тях дори безочливо въвеждат семеен политически ценз, та да напомнят, че има дейности отвъд правата на простолюдието. Неговата воля за участие се удовлетворява с медийно дресирано въображение, което представя хляба, сиренето и виното за дажба, зависеща от правилен избор измежду правоимащи.

Очевидно устойчивото намаляване на дажбите се отразява пряко на тялото и косвено на въображението. И двете обаче се приближават към съмнението за съучастие в действия, при които чужд интерес се представя за всеобщ. Така все по-малко хора откриват в отредения им миманс реален жизнен смисъл за себе си, но все повече виждат чуждото обогатяване. Затова и наглостта, с която се съобщава, че политическата държава не се грижи за тяхното всекидневие, а се занимава с дългосрочни стратегии, чиято прозирна цел е напълването на партийно-фирмената каса, се посреща със злобно безразличие или отмъстително гласоподаване.

Понякога



отмъщението към държавата неосъзнато се пренася върху бъдещото поколение



с отказ да бъде създавано. Тогава имаме знак за изчезнала воля в първичните условия на живота. И неволята не е в това, че някакви граждани или партии не взимат нещата в ръцете си, а в отказа от първото съвместно действие заради другиго. Защото от мисъл и работа за другия волята се е свила до мислене и работа за лично съществуване, прикривано от лицемерна грижа за непоявяващи се в един лош свят деца. В такива случаи единствено упование е в инстинкта за размножаване с надеждата, че все някак с децата се явяват грижите за другия - храната, образованието, трудовата заетост, пенсиите, морала - та до строшеното колело на каруцата. И тъй като май сме в такова предполитическо положение или политическо предположение, приказката може да се попромени, та да стане по-реалистична, пък и по-секси за първолаците:

... Като не дошла неволята, братята зарязали колата, лутали се, докато стигнат до града, където ги чакали богати булки... И им се народили деца. След време децата отишли в гората на пикник, намерили строшената каруца и като я оправили, се затътрили по старите коловози към дядовото село. Дядото обаче бил умрял отдавна, а селото било подивяло за радост на еко- и етнотуристите...
8
3072
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
8
 Видими 
28 Октомври 2005 23:43
Добре че Айшето няма пари за вестник, след таз рефлексия, рефлексно ще си събере кълките и ще спре да ражда сиганета!
29 Октомври 2005 06:41
Значи има дилема. Имаш семейство, деца оставаш беден и обричаш децата на бедност или не се жениш, ставаш богат и си връгкаш дупето където искаш....

Лошото свойство на парите е че са много течни. Т.е. лесно изтичат и си сменят притежателя, особено ако се намеси наемен убиец........
29 Октомври 2005 08:35
Ало автора, ама я ако мож по така да се зразяваш, щото ний сме мно-ооо тъпи и един Бог знай и 1 % от читателите дъл шъ тъ разберат от далбоконаучнофилосфинските ти препратки към българския епос, фолклор и прочие жабета...амчи тъй де, земи се у ръце и си го кажи право куме в очи – здава гьостарица по данъкоплатския гръб, ама ако мож не по твоя...нъл правилно тъ разбрах
29 Октомври 2005 08:53
Интересно за колко минути авторът пише един такъв текст?
Според мен за 7
29 Октомври 2005 10:19
Нали е философ човека - професионалист. Може и за 5 да го пише.

А ако основната мисъл имаше по-ясна линия само и по-плътна емпирика щеше да е читаемо.
29 Октомври 2005 11:21
Визията беше и е всеки да се спасява сам, всички средства са позволени, а общността, държавата други, отвън ще я оправят, ама е много некрофилско. Трябват ни млади, креативни хора, не със старчески егоизъм, а със съвременно можене в сложния глобален свят
29 Октомври 2005 13:11
Прав е автора, че края на приказката може да бъде избран и самостоятелно от ЛИЧНОСТТА и от ОБЕКТИВНИЯ субект т.е. КОЛЕКТИВА , а когато става дума за общи ценности , ТО и отговорността е обща. Както казва един философ:" НЯма по-голям АД , от ада на пропуснатите възможности". Рано или късно всеки пораснал младеж , трябва сам да поеме по ПЪТЯ НА ЖИВОТА, а все ми стува , че той не трябва да бъде VIA DOLORA/мисля , че така се пишеше "пътя на мъката/. Но няма ли пот в учението , ТО няма и триумф в успеха. ИЗБОР! ПРОСТ колкото истината за света, колкото ДЕМОКРАЦИЯТА. Неразбираем за егоцинтричните индивиди. Жесток за подлеци , убийци , крадци и прочие престъпници. Странен за нас нормалните, по простата причина , че на хората не им пише на челото какви са. Ако беше така веднага , човек ще разбере с кого си има работа , и нямаше да му се налага да мисли, разсъждава, съпоставя, търси, развива, избира, анализира и прочие деиности на мозъка. ЖИВОТА щеше да лесен и елементарен , без нежелани емоции . ДА ама НЕ / както между другото казваше моята курсова ръководителка г-жа Аначкова/, всичко трябва да се приведе във ВИД УДОБЕН ЗА ЛОГАРИТМУВАНЕ, за да бъде решена лесно и безпроблемно задачата.Добра математичка е моята курсова , за което и БЛАГОДАРЯ!!

P.S. БИЗНЕСА не е просто ТЪРГОВИЯ!! И все така не от вчера, както си мислят някой деца.ДИПЛОМАЦИЯТА не е лъжа , с която се крие ИСТИНАТА, за да постигнен изгодното за нас. Дипломацията също не е от вчера! ВОЙНАТА не просто стрелба по позициите на врага.И тя също не от вчера. ИСТИНСКИЯ мъж не иска куршум в гърба като страхливец. И ТОва не от вчера. С отрова убиват само змиите, и ТОва не от вчера!
29 Октомври 2005 14:03
Според мен е мрачна прогноза за бъдещето. Доброволната кастрация на циганския етнос.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД